Лятната вила на Афсол Фингел

- Ще се постарая да я накарам да си държи устата затворена. - изрече Сандреа. - Ти също не казвай на никого.

- Няма. Дори и на Силиа няма да кажа. - изрече Афсол.

- Чудесно. - отвърна Сандреа. - Аз ще отида в замъка ти да споделя с Аша какво сме... съм решил.
Принцът тръгна към пристанището. Нямаше представа защо предложи това, но така щеше да бъде по-добре.

- Здравей, батко. - изрече Силиа и седна на канапето до брат си. Разбира се, той отново се наливаше с уиски. - Нали ти казах да не пиеш много?

- Да, но не мога да намеря решение на проблемите си и засега избирам да се давя в алкохол. - въздъхна Афсол.
Нямаше представа какви ги бе свършил Сандреа, нито как е реагирала Аша. Не можеше да сподели с никого, беше по-добре да остане тайна, за да не пострада някой.
- Сил, искам да те помоля нещо. - започна той.

Силиа се обърна въпросително към него.
- Какво има?

Афсол въздъхна.
- Знам, че напоследък отношенията ти с Крисчън май не са добри, но може ли да го помолиш да отседнеш при тях, докато историята с Аша приключи? Докато беше там, татко не смееше да те докосне. - отвърна Афсол.

Силиа присви устни. Афсол не знаеше какво ѝ бе причинил Крисчън, не можеше да отиде там.
- Няма да стане, батко. - изсмя се принцесата. - Лилит е там, Далия също. Предпочитам хиляди пъти да бъда нападана от хора на баща ни, отколкото да съм под един покрив с точно тези двете. Пък и след историята с опиума надали ще съм добре дошла да остана там. Не се тревожи за мен, няма да се меся повече, така татко няма да ми диша във врата.

- Искам да си в безопасност. - въздъхна Афсол. - Изглежда подцених татко.

- Не се тревожи, добре съм. - излъга Силиа. Въобще не беше добре, но не можеше да му сподели. - Не го мисли повече, моля те. Справяли сме се с какво ли не, някак ще се справим и с това.

Афсол тежко въздъхна.
- Дано си права, Сил. - изрече той.
Трябваше да приключи с лова си и да провери какво беше сторил Сандреа. Цялата ситуация му се струваше все още нереална.
- Ще мога ли да си върна Елвира, според теб? - реши да смени темата той.

Силиа въздъхна.
- Тя ти е наистина бясна. Ще ти е нужно време, особено след като ѝ кажеш каква е реалната причина за сватбата ти с Аша, защото извинявай, но "така трябваше" не е никак добра причина.

- Знам. - въздъхна Афсол. - Един ден ще научи всичко, надявам се само да успее да ме разбере.

- Дано. - изрече Силиа. - Когато решиш да се прибираш, ще дойда с теб. Утре ще отида на лов и ще гледам бързо да приключа.

- Добре. - усмихна се Афсол. - Сандреа се върна, но ти си почиваше. Ще се видите скоро.
Двамата решиха да говорят за друго. И без това дали Елвира щеше да му прости беше много рано да се каже.

Аша беше бясна. Този Сандреа не беше непременно лош, но след всяка среща тя се чувстваше унизена и никак задоволена. Дори Силас отхвърляше молбите ѝ за помощ, защото я смяташе за курва. Тя дойде до вилата на Афсол и почука на вратата.

Афсол отиде да отвори и въздъхна, когато видя Аша.
- Какво е станало, Аша? Тези дни ще се върна в замъка.

Аша не успя да се сдържи и зашлеви мъжа пред себе си, сетне се разтрепери. В Милбърн направо щяха да я пребият или да ѝ отрежат ръцете след подобно своеволие.
- Как можа да ми причиниш това? - ядно изсъска тя.

Силиа не чу нищо, но видя как проклетницата Аша зашлеви брат ѝ. Принцесата се доближи до входната врата и на свой ред зашлеви принцесата.
- Какво си позволяваш, нещастнице? - повиши тон тя.

Афсол махна с ръка.
- Сил, достатъчно. Вземи Исай и вървете в таверната, моля те.