Лятната вила на Афсол Фингел

Силиа опита да спори, но бързо осъзна, че няма смисъл. Тя повика дракона на Афсол и двете излязоха от вилата.

Афсол хвана Аша за ръката и я вкара вътре.
- Какво става?

Аша го изгледа гневно.
- Как можа да ме предадеш в ръцете на принц Сандреа просто така?

- Простичко е, Аша. Баща ми посмя да нападне Силиа, Сандреа ми предложи нещо, което нямаше как да откажа. - скръсти ръце той. - Не ме интересува какво ще се случи с теб, аз искам само Силиа и Елвира да са в безопасност!

Аша позволи на сълзите си да потекат по бузите ѝ. Тя изблъска Афсол в гърдите.
- Как можа? - изхлипа тя. - Заради чувствата ми към теб ли? Знам, че не мога да изместя Елвира от сърцето ти, не се и опитвам, но това ли заслужавам?

Афсол хвана Аша за ръцете.
- Виж, не е заради това, наистина. В моя живот ти си просто една жена, която иска да забременее от мен, за да е доволен баща ми. Това за мен е повече от отвратително, ще ме прощаваш, ако съм решил по друг начин да се измъкна от ситуацията. Пък и познавам Сандреа, той не би те наранил. Да, убеден съм, че е неопитен в леглото, но това не е моя работа. Не разбирам защо реакцията ти е такава - би трябвало да си доволна, че си с него напълно съзнателно, вместо да чакаш да покажа слабост и да се възползваш от нея.

Аша продължи да плаче.
- Не стига, че е ужасно да бъда принудена да забременея, за да оживея евентуално, а сега трябва да съм принудена да съм играчка в ръцете ви с принц Сандреа. Защо се подигравате така със ситуацията ми? - извика тя. - Имате ли представа какво ще ми се случи в Милбърн? Не стига, че следващият ми съпруг - дори и да знае какво съм направила за кралството - няма да е никак доволен, че не съм девица, а и ще ме обвинят в измама, ако се разбере, че не си ти бащата! Какво ще правя аз тогава?!

Афсол тежко въздъхна.
- Това не е мой проблем. - отвърна той. - Ако можеш да си държиш устата затворена, никой няма да се усъмни. Ако не можеш... - сви рамене принцът. - ...ще умреш, може би. И трябваше да помислиш много преди това. Да, баща ти може да не ти е дал избор, но Крисчън ти даде такъв - да избягаш. Аз също ти казах, че бих ти помогнал да го направиш, ти категорично отказа. Значи не си съвсем изплашена от това какво ще стане. От друга страна, не знам защо идваш да се оплакваш след като очевидно си приела предложението на Сандреа.

Очите на Аша се изпълниха с обида.
- Защото съм принудена. Ти просто така се отрече от мен, какво трябваше да направя? Страхувам се, че детето може да прилича на принц Сандреа и крал Селиандър да се усети. После ще се оплаче на баща ми и аз пак ще пострадам. За мен добър изход от тази ситуация няма!

Афсол отново въздъхна.
- Тогава се моли да си отидеш от този свят при раждането. - изрече той. - Така никой няма да ти потърси сметка за каквото и да е и тайната ще си отиде заедно с теб.
Афсол поклати глава. Тези думи бяха прекалени.
- Съжалявам, Аша, не биваше да звучи толкова ужасно.

Аша избърса фалшивите си сълзи.
- Какво значение има? И без това всички вече ме жертвахте за изгодите си. Баща ми - за да получи злато и помощ. Ти - за да запазиш Елвира и да предпазиш Силиа. Дори и Силас не мога да запазя на своя страна. Нямам си никого, абсолютно никого!
Принцесата отново изхлипа и изтича извън вилата. Надяваше се малката ѝ игра да смекчи настроението на Афсол спрямо нея. Макар и да се дразнеше от факта, че трябва да се вижда със Сандреа, тя щеше да продължи.

Афсол въздъхна и отиде да си налее уиски. Съжаляваше, че Аша се чувстваше така, но нейният комфорт не трябваше да е негова грижа. Елвира и Силиа му бяха много по-важни.

Силиа и Исай се прибраха. Принцесата веднага си отиде в стаята и легна на леглото си, след което даде воля на сълзите си. Добре че си беше тръгнала, сигурно нямаше да може да се сдържа още дълго пред онази проклетница Нана. От една страна се радваше, че Крисчън не е споделил с лисицата за станалото, от друга не разбираше защо бе отишъл при нея. Страданията ѝ нямаше ли да имат край вече?

Афсол и Исай се прибраха и драконът се оттегли. От няколко дни му правеше впечатление, че Силиа плаче нощем. Трябваше да разбере какво става с нея, започваше да се тревожи. Той се качи до спалните и от стаята на сестра си дочу тихо хлипане. Влезе в стаята без да почука и се доближи до леглото на Силиа.
- Може ли да споделиш какво се случва с теб? - попита той. - Само не казвай, че всичко е наред. Виждам, че не е.

Силиа се надигна и избърса сълзите си.
- Нищо сериозно, предполагам. - изрече тя. - Не мога да разбера постъпките на баща ни.
Не беше изцяло лъжа. Не можеше обаче да му сподели най-гадната причина за състоянието си.
- Пък и не знам... - пое си дъх тя. - Напоследък мама доста ми липсва.

Афсол въздъхна и прегърна силно сестра си. Разбираше я. Той и Сандреа бяха по-големи, когато семейството им бе унищожено във войната, но Силиа бе просто дете. Можеше да си я представи - малка, безпомощна и напълно беззащитна на място, на което нямаше познати.
- И аз често мисля за нея. - изрече принцът и целуна косите на сестра си.

- Ще ми се да имаше някакъв начин да говоря с нея. - горчиво се усмихна Силиа. - Такъв обаче няма. Тя не е Фингел, духът ѝ се е изгубил някъде другаде.

- Освен да отправяме молитви към нея, за друго не се сещам. - въздъхна Афсол.

- Тя никога нямаше да позволи на татко да се държи по този начин, ако беше жива. - изрече Силиа. - Това обаче никога няма да се случи, затова по-добре да не го мисля особено много.
Тя погледна брат си.
- Ужасявам се при мисълта, че татко може да реши отново да ни тормози, ако Аша не забременее. - започна Силиа. - Обещах, че няма да се меся повече в тази история, но не мога да позволя тази жена да ти причини това.

Афсол хвана ръцете на Силиа.
- Нищо няма да правиш повече. - изрече той. - Погрижил съм се за това, повече не го мисли. Каквото и да стане, няма да се месиш. Така баща ни няма да може да те обвини и нападне. И аз самият не съм сигурен дали няма да направи нещо, затова те помолих да помолиш Крисчън да останеш при тях за известно време.

"Да, само дето той ме нападна и даже не е в имението на Арус вече.“, помисли си Силиа. Тя тъжно въздъхна.
- Казах ти, че няма да го направя. - отвърна принцесата. - Ако трябва ще избягам отново някъде и ще се върна, когато всичко е наред.

Афсол не можеше да ѝ позволи да отиде на друго място. Беше по-добре да му е пред очите, така можеха бързо да реагират, ако се случеше нещо.
- По-добре не. - изрече принцът. - За сега опасността е премахната. Ще видим за по-нататък, но моля те, не прибързвай с решенията си.
Той стана от леглото ѝ и се усмихна.
- Ела да вечеряме, не е хубаво да си лягаш гладна.

Силиа кимна. Вече не знаеше на какво да се надява.

Силиа и преди съжаляваше, че се е родила, от вчера насам обаче още повече. Имаше чувството, че още е пияна. Чувстваше се повече от зле. То по-добре да беше взела опиум, щеше да се е възстановила вече. Тя се изправи от леглото си, но залиташе. Нямаше представа кога ще дойде на себе си. Тя слезе по стълбите като внимаваше да не се пребие надолу по тях. Отиде до всекидневната и забеляза Афсол да пие уиски.
- Ако искаш да станеш като мен, продължавай. - изморено изрече тя и залитайки отиде да седне в едно от креслата.

Афсол се засмя.
- Кой сега е алкохолик? - изрече той и остави чашата си. - Имаш ли представа колко си изпила? Седемнадесет бутилки абсент. Как още си жива, Сил?