Лятната вила на Афсол Фингел

Сандреа се бе върнал и от робите на Афсол разбра, че той и Силиа очевидно са в Кросфайър Муунлайт. Принцът забеляза брат си на стълбите, плачейки тихо.
- Какво става? - разтревожено попита Сандреа.

Афсол погледна към Сандреа и изтри сълзите си.
- Става това, че баща ни още повече ми върза ръцете. - отвърна тихо принцът. Притесняваше се, че Силиа може да чуе нещо. - Двама от шпионите му са тук още от сватбата. Докладвали са му всичко. Разбрал е за отварите против забременяване, които помолих Силиа да ѝ дава. Наредил е на шпионите да ѝ отправят предупреждение. Вчера са я нападнали.

Очите на Сандреа се разшириха от ужас и тревога.
- Силиа добре ли е сега?

- Да. Преди час я намерих и ѝ помогнах с Огърлицата. - отвърна Афсол. - Видях се с онези мъже. Трябва да изпълня онова, което татко иска - Аша да му роди наследник.

- Това са глупости, Афсол. - изрече Сандреа. - Не можеш да го направиш. Съвестта ти няма да те остави на мира.

- А какъв избор имам? Ако продължа да упорствам, те ще се върнат отново и кой знае. - изрече Афсол. - Бяха я открили в Калабрия, татко можеше да им заповяда да я убият. Няма да мога да я предпазя, ако наистина реши да я елиминира, за да ме накаже. Не мога да рискувам живота ѝ, нито и този на Елвира.

- И Елвира ли са нападнали? - учуди се Сандреа. - Татко наистина прекалява!

Афсол поклати глава.
- Не са, но знам ли. Защо да не нападнат и нея? - въздъхна принцът. - А може и вече да са го сторили. Елвира беше нападната преди време от извършител, който така и не успяхме да намерим, защото нямаше с какво да работим. Не мога да ги излагам на риск повече.

- И ще жертваш себе си? - вирна вежда Сандреа. - Нали осъзнаваш, че не можеш да го направиш?

- Нямам избор. - горчиво се изсмя Афсол. - Ако откажа - ще сторят нещо още по-лошо. И аз не искам това, но не мога да позволя Силиа да страда.

Сандреа присви устни. Баща им съвсем си беше изгубил акъла.
- Познавам те много добре, Афсол. Знам какъв родител беше. Дори и да не видиш това дете, няма да спреш да мислиш за него. След като си се възродил, също си се постарал да знаеш какво става с Лиа и Лара. Съвестта ти няма да те остави на мира.

- А какво предлагаш? Да продължавам да упорствам и татко да убие Силиа? Не мога да направя това. - поклати глава принцът. - Тя не заслужава да умре заради нещо такова.

Сандреа разтърка чело с ръка.
- Не мога да повярвам, че ще го кажа, но ще ти помогна. Татко иска едно нещо - дете. Какво значение има от кого Аша ще забременее? Мога да ти помогна с това. - отвърна той.

Афсол изгледа невярващо брат си.
- Ти чуваш ли се? - изрече той, сетне снижи тона си. - Нима предлагаш Аша да забременее от теб?

- Да. - отвърна Сандреа. - Нека разгледаме ситуацията. Каква е крайната цел на татко? Наследник, който да го наследи. Дали Аша ще забременее от теб или от мен, не е от значение. Във вените ни тече една и съща кръв - детето пак ще е Фингел. Дори и Аша да се издаде след време, няма да има особено значение, според мен. Крайната цел ще е била изпълнена.
Принцът въздъхна и седна до брат си.
- Ти си жертва на принуда, Афсол. Използват те като инструмент за зачатие, а това е тежко и унизително, особено когато Елвира е в картинката. Ако аз те заместя ще е морално облекчение за теб - ще избегнеш травмата, унижението и това да не видиш Елвира повече.

- Постъпката ти е жертвоготовна и противоречива, Сандреа. Да, ще спасиш мен, но ще си навлечеш гнева на татко, ако разбере. - изрече Афсол. - Не мога да позволя да пострадаш.

- Не мисля, че ще пострадам. Пък и защо да му се казва кой всъщност е бащата? И той и Аша искат едно и също - тя да забременее. Има ли наистина значение дали ще съм аз или ти? - попита Сандреа. - Детето пак ще е Фингел, пак ще бъде отгледано от ненормалния ни баща, семейството на Аша ще получи обещаното от татко. Всички ще спечелят, а ти ще излезеш от ситуацията със спокойна съвест.

- Не мога да позволя това, не е морално. - изрече Афсол.

- О, моля ти се. - изсмя се Сандреа. - Зависи как ще го погледнеш. Ако ще се хванем за това, че реално е една измама, тогава, да, не е морално. От друга страна, това означава да се минимизира страданието ти - ще запазиш любовта си, няма да се тревожиш за Силиа и ще спиш спокойно. Това е по-малкото зло, Афсол. Ще се жертвам за по-добър изход.

- Звучи хубаво, но не мога да се съглася с това.

- Защо не? На мен ще ми е много по-лесно да се откъсна от това дете, защото вече съм го правил. - изрече Сандреа. - Никога не разбрах, че Ниридия е бременна. Научих доста по-късно, че е починала при раждането на Розария. Ако не се бях отбил в родния ѝ град, никога нямаше да разбера. След като разбрах, изпращах пари на семейството ѝ да я гледат, но я посещавах само веднъж-два пъти годишно. Може и да съм изпитвал обич към дъщеря си, но с детето на Аша ще е много по-различно. Съгласи се. Обещавам, че никой няма да научи.

- Не звучи никак правилно, Сандреа. - изрече Афсол.

- Искаш да изгубиш Елвира ли? Може да не разбирам любовта като нормалните хора, но виждам, че онова, което изпитваш към нея не е просто сексуално привличане и симпатии. Не мога да кажа за нея, но съм почти убеден, че ти също не си ѝ безразличен. Имаш шанс да си щастлив с друга жена толкова години след смъртта на Реа и ще го захвърлиш просто така? Да споделя ли предложението си със Силиа? Тя на драго сърце би се съгласила на това, ако ще означава, че ще си добре. - засмя се Сандреа.

- Мислиш ли, че ще се съгласи?

Сандреа продължи да се смее.
- Даже няма да се замисли, ако ще означава да ме хвърли на вълците, за да те спаси. - отвърна той. - Обичам я, но знам къде ми е мястото в сърцето ѝ - доста нива под твоето. Дори и отношенията ми с нея да са по-добри от твоите, тя ще те спаси, повярвай ми. Просто приеми. Нищо няма да изгубиш.