Лятната вила на Афсол Фингел

Афсол и Исай се прибраха. Принцът беше ядосан.
- Вече наистина започвам да си мисля, че правиш нарочно. - започна той. - Това не е първият път, в който ме оставяш да се бия сам срещу чудовища.
- А все ли трябва да ти пазя задника, глупако? Трябва да свикваш да се биеш с тях. Да няма все аз да те пазя? - намуси се драконът.
Афсол ядно въздъхна. Трябваше да обмисли добре дали не е добра идея да смени Исай вече.

Афсол и Исай се прибраха във вилата му. Принцът влезе вътре, но Исай остана отвън, загледана нагоре по улицата.
- Какво има? - попита той.
- Мирише на кръв. - отвърна драконът.
Афсол сбърчи вежди.
- Аз нищо не усещам. - изрече той.
- Да, защото си идиот и нямаш силно обоняние като моето. - скръсти ръце Исай.
- Може да е някое животно или главите на чудовищата, те също са на двора. - отвърна Афсол. Не мислеше, че е важно.
Исай сви рамене и влезе обратно вътре. Навярно беше нищо.

Афсол и Исай се върнаха със Силиа и принцът я постави върху дивана.
- Исай, върви в стаята ми и донеси огърлицата.
Драконът тръгна нагоре по стълбите. Афсол огледа нараняванията на Силиа. После щеше да намести ръката ѝ, сега трябваше да извади всички стъкла от гърба ѝ. Той започна внимателно да ги вади, което доведе до още кървене. Притесняваше го дишането ѝ, но скоро щеше да се оправи. След като премахна стъклата, принцът обърна внимание на счупената ѝ ръка. Не изглеждаше да е била счупена от падането върху масата. Той забеляза следи от обувки по ръкава на роклята ѝ. Трябваше да намести правилно ръката ѝ, за да не заздравее по странен начин. Успя внимателно да го стори и след като опипа мястото, осъзна че са наместени. Исай се бе върнала с огърлицата и я подаде на Афсол. Принцът я сложи върху сестра си и кристалите засияха, лекувайки раните ѝ. Надяваше се Силиа скоро да се събуди.

Не след дълго, Силиа дойде на себе си. В началото не осъзна къде се намира, но после видя лицето на Афсол и очите ѝ се напълниха със сълзи. Бяха я спасили, очевидно.
- Мислех, че ще умра. Имах чувството, че не мога да се движа.

Афсол сбърчи вежди. Не беше проверил дали е имала наранявания на гръбнака, но вече всичко се е излекувало.
- Няма от какво да се тревожиш. - изрече той и бегло ѝ се усмихна, сетне изражението му стана сериозно. - Кой беше?

- Ефоски шпиони. - отвърна Силиа и сълзи започнаха да се стичат по слепоочията ѝ. - Татко е разбрал, че съм давала на Аша отвари против забременяване и е решил да ми даде урок. Предупредиха ме да не го правя повече.

Очите на Афсол се разшириха от ужас при чутото. Щом това беше посмял да стори, какво ли щеше да стане, ако продължи да упорства?
- Съжалявам, Сил. Не трябваше да давам тази задача на теб. Трябваше лично да се погрижа за това, нямаше да пострадаш. - с треперещ глас изрече принцът. - Друго казаха ли?

- Че ще бъдат още по-безпощадни, ако трябва да дойдат пак. - отвърна Силиа. - Съжалявам.

Афсол поклати глава.
- Не си виновна за нищо, Сил. - изрече Афсол.
Баща им вече прекаляваше. Изглежда нямаше да се измъкне просто така от това. Нападнаха Силиа заради отвари против забременяване, дали нямаше да я нападнат, ако Афсол отказваше изцяло да спи с Аша? Или пък Елвира? Сърцето на Афсол болезнено се сви в гърдите му при тази мисъл. Колкото и да не искаше, явно трябваше да се съгласи с налудничавото искане на баща си.
- Не се тревожи. - изрече той и целуна челото ѝ. - Няма да позволя и косъм да падне от главата ти заради тази история повече.
Афсол се изправи на крака и се обърна към Исай.
- Остани при нея, аз скоро ще се върна. - изрече принцът и излезе от вилата.

Афсол се върна до вилата си и седна на стълбите. Най-сетне даде воля на сълзите си. Мислеше, че годината ще отмине и той ще се отърве просто така от Аша, но очевидно баща му нямаше да му даде мира, докато не я забремени. Защо онези проклетници трябваше да нападат Силиа? Трябваше да нападнат него и да го убият най-накрая. Нямаше логика обаче. Баща му знаеше, че Силиа му е слабост, щеше да я използва, за да го държи в капана си.

Сандреа се бе върнал и от робите на Афсол разбра, че той и Силиа очевидно са в Кросфайър Муунлайт. Принцът забеляза брат си на стълбите, плачейки тихо.
- Какво става? - разтревожено попита Сандреа.

Афсол погледна към Сандреа и изтри сълзите си.
- Става това, че баща ни още повече ми върза ръцете. - отвърна тихо принцът. Притесняваше се, че Силиа може да чуе нещо. - Двама от шпионите му са тук още от сватбата. Докладвали са му всичко. Разбрал е за отварите против забременяване, които помолих Силиа да ѝ дава. Наредил е на шпионите да ѝ отправят предупреждение. Вчера са я нападнали.

Очите на Сандреа се разшириха от ужас и тревога.
- Силиа добре ли е сега?

- Да. Преди час я намерих и ѝ помогнах с Огърлицата. - отвърна Афсол. - Видях се с онези мъже. Трябва да изпълня онова, което татко иска - Аша да му роди наследник.

- Това са глупости, Афсол. - изрече Сандреа. - Не можеш да го направиш. Съвестта ти няма да те остави на мира.

- А какъв избор имам? Ако продължа да упорствам, те ще се върнат отново и кой знае. - изрече Афсол. - Бяха я открили в Калабрия, татко можеше да им заповяда да я убият. Няма да мога да я предпазя, ако наистина реши да я елиминира, за да ме накаже. Не мога да рискувам живота ѝ, нито и този на Елвира.

- И Елвира ли са нападнали? - учуди се Сандреа. - Татко наистина прекалява!

Афсол поклати глава.
- Не са, но знам ли. Защо да не нападнат и нея? - въздъхна принцът. - А може и вече да са го сторили. Елвира беше нападната преди време от извършител, който така и не успяхме да намерим, защото нямаше с какво да работим. Не мога да ги излагам на риск повече.

- И ще жертваш себе си? - вирна вежда Сандреа. - Нали осъзнаваш, че не можеш да го направиш?

- Нямам избор. - горчиво се изсмя Афсол. - Ако откажа - ще сторят нещо още по-лошо. И аз не искам това, но не мога да позволя Силиа да страда.