Лятната вила на Афсол Фингел

Елвира и Силиа влязоха в трапезарията, тъкмо когато Аша прегръщаше Афсол. Маркизата не можеше да повярва на очите си и изтърва тавата с вечерята. Какво, по дяволите, търсеше тази дрипла тук?

Силиа не можеше да повярва на очите си. Тази нещастница кога се беше домъкнала тук?

Афсол чу странния шум и се обърна към вратата на трапезарията. Лицето му изгуби цвета си. Точно от това се опасяваше - Елвира и Силиа да се засекат с Аша. Принцът започна да се моли ефоските богове да вземат душата му.

Аша също се обърна изненадана към вратата. Не предполагаше, че тези двете ще се домъкнат, но нищо, така беше по-добре. Тя явно не изглеждаше толкова изненадана, колкото тези тримата.
- Здравейте! - изрече принцесата и се усмихна.

Силиа дойде на себе си.
- Батко, какво става тук? - попита тя, опитвайки се да не закрещи.

- Домъкнал е дриплата си. - изсумтя Елвира и скръсти ръце. - Силиа, можеше да кажеш, че трябва да готвим за още един.

- Аз нямах представа. - изрече Силиа и отново се обърна към Афсол. - Някакво обяснение?

Афсол тежко въздъхна.
- Оказа се, че Аша не се чувства особено добре в замъка и дойде тук. - сви рамене принцът. Нямаше ли да го убият вече?

Елвира извъртя очи и се изсмя.
- Разбира се, че комфортът на милата ти съпруга е най-важен за теб. - изрече тя. - Нямах нужда от лицемерната ти загриженост.
Маркизата тръгна да излиза.
- Силиа, идваш ли?

- Разбира се. - изрече тя намусено. - Изгубих всякакъв апетит.
Двете жени си тръгнаха. Силиа си мислеше, че Афсол отказва да спи в нейната вила, за да не притеснява Елвира, а то било защото Аша била дошла.

Афсол тежко въздъхна. Той отиде да почисти храната от пода.

Аша се подсмихна зад гърба на Афсол. Тези двете не бяха познали.
- Извинявам се. - изрече принцесата. - Какво имаше предвид госпожица Елвира с "лицемерна загриженост"? Това не го разбрах.

Афсол хвърли храната и отново се върна, за да почисти останалото.
- Случи се нещо неприятно с нея, не е от значение. - отвърна вяло той.

Аша много добре знаеше какво бе станало.
- Съжалявам да го чуя. - изрече принцесата.
Тя реши да помогне на Афсол, въпреки че не искаше. След като двамата почистиха, тя седна на мястото си.

Афсол въздъхна. Вече сигурно нямаше да може да посещава Силиа и Елвира или това щеше да се осъществява с грандиозни скандали от тяхна страна. Принцът си наля голяма чаша уиски и се оттегли в библиотеката си.

Афсол и Исай се прибраха. Принцът беше ядосан.
- Вече наистина започвам да си мисля, че правиш нарочно. - започна той. - Това не е първият път, в който ме оставяш да се бия сам срещу чудовища.
- А все ли трябва да ти пазя задника, глупако? Трябва да свикваш да се биеш с тях. Да няма все аз да те пазя? - намуси се драконът.
Афсол ядно въздъхна. Трябваше да обмисли добре дали не е добра идея да смени Исай вече.

Афсол и Исай се прибраха във вилата му. Принцът влезе вътре, но Исай остана отвън, загледана нагоре по улицата.
- Какво има? - попита той.
- Мирише на кръв. - отвърна драконът.
Афсол сбърчи вежди.
- Аз нищо не усещам. - изрече той.
- Да, защото си идиот и нямаш силно обоняние като моето. - скръсти ръце Исай.
- Може да е някое животно или главите на чудовищата, те също са на двора. - отвърна Афсол. Не мислеше, че е важно.
Исай сви рамене и влезе обратно вътре. Навярно беше нищо.

Афсол и Исай се върнаха със Силиа и принцът я постави върху дивана.
- Исай, върви в стаята ми и донеси огърлицата.
Драконът тръгна нагоре по стълбите. Афсол огледа нараняванията на Силиа. После щеше да намести ръката ѝ, сега трябваше да извади всички стъкла от гърба ѝ. Той започна внимателно да ги вади, което доведе до още кървене. Притесняваше го дишането ѝ, но скоро щеше да се оправи. След като премахна стъклата, принцът обърна внимание на счупената ѝ ръка. Не изглеждаше да е била счупена от падането върху масата. Той забеляза следи от обувки по ръкава на роклята ѝ. Трябваше да намести правилно ръката ѝ, за да не заздравее по странен начин. Успя внимателно да го стори и след като опипа мястото, осъзна че са наместени. Исай се бе върнала с огърлицата и я подаде на Афсол. Принцът я сложи върху сестра си и кристалите засияха, лекувайки раните ѝ. Надяваше се Силиа скоро да се събуди.

Не след дълго, Силиа дойде на себе си. В началото не осъзна къде се намира, но после видя лицето на Афсол и очите ѝ се напълниха със сълзи. Бяха я спасили, очевидно.
- Мислех, че ще умра. Имах чувството, че не мога да се движа.

Афсол сбърчи вежди. Не беше проверил дали е имала наранявания на гръбнака, но вече всичко се е излекувало.
- Няма от какво да се тревожиш. - изрече той и бегло ѝ се усмихна, сетне изражението му стана сериозно. - Кой беше?

- Ефоски шпиони. - отвърна Силиа и сълзи започнаха да се стичат по слепоочията ѝ. - Татко е разбрал, че съм давала на Аша отвари против забременяване и е решил да ми даде урок. Предупредиха ме да не го правя повече.

Очите на Афсол се разшириха от ужас при чутото. Щом това беше посмял да стори, какво ли щеше да стане, ако продължи да упорства?
- Съжалявам, Сил. Не трябваше да давам тази задача на теб. Трябваше лично да се погрижа за това, нямаше да пострадаш. - с треперещ глас изрече принцът. - Друго казаха ли?

- Че ще бъдат още по-безпощадни, ако трябва да дойдат пак. - отвърна Силиа. - Съжалявам.

Афсол поклати глава.
- Не си виновна за нищо, Сил. - изрече Афсол.
Баща им вече прекаляваше. Изглежда нямаше да се измъкне просто така от това. Нападнаха Силиа заради отвари против забременяване, дали нямаше да я нападнат, ако Афсол отказваше изцяло да спи с Аша? Или пък Елвира? Сърцето на Афсол болезнено се сви в гърдите му при тази мисъл. Колкото и да не искаше, явно трябваше да се съгласи с налудничавото искане на баща си.
- Не се тревожи. - изрече той и целуна челото ѝ. - Няма да позволя и косъм да падне от главата ти заради тази история повече.
Афсол се изправи на крака и се обърна към Исай.
- Остани при нея, аз скоро ще се върна. - изрече принцът и излезе от вилата.

Афсол се върна до вилата си и седна на стълбите. Най-сетне даде воля на сълзите си. Мислеше, че годината ще отмине и той ще се отърве просто така от Аша, но очевидно баща му нямаше да му даде мира, докато не я забремени. Защо онези проклетници трябваше да нападат Силиа? Трябваше да нападнат него и да го убият най-накрая. Нямаше логика обаче. Баща му знаеше, че Силиа му е слабост, щеше да я използва, за да го държи в капана си.