Лятната вила на Афсол Фингел

Афсол се засмя.
- Разбира се, че е по-добро кралство. - отвърна принцът. - Еритос обаче е обвързан дълбоко с нас. Драконите ни живеят там, изпълняваме събития всеки месец, ловуваме. Тук можем да идваме за отдих.

Аша кимна.
- Да, това е така. Сегашното събитие не изисква вашето присъствие, нали? Можем ли да останем още?

Афсол привърши с вечерята си и стана да разтреби.
- Да, до края на месеца нямам задачи в Еритос. - отвърна той. Искаше да прекарва време с Елвира, не с Аша. - Ще останем, щом искаш.

Силиа най-сетне бе успяла да убеди Елвира да излязат навън. От както бе нападната, маркизата не желаеше да се показва навън, което принцесата изцяло разбираше. Двете бяха сготвили вечеря за трима и решиха да отидат във вилата на Афсол да вечерят заедно.
- Изненадата ще му хареса. - изрече Силиа, докато отключваше входната врата на вилата на Афсол.
Двете жени влязоха вътре и отидоха към трапезарията.

Аша бе радостна, но реши да покаже радостта си и на Афсол. Тя стана от мястото си и силно го прегърна.
- Много благодаря! - изрече тя така, сякаш бе малко дете, на което бяха казали, че ще му купат шоколад след дълго мрънкане.

Елвира и Силиа влязоха в трапезарията, тъкмо когато Аша прегръщаше Афсол. Маркизата не можеше да повярва на очите си и изтърва тавата с вечерята. Какво, по дяволите, търсеше тази дрипла тук?

Силиа не можеше да повярва на очите си. Тази нещастница кога се беше домъкнала тук?

Афсол чу странния шум и се обърна към вратата на трапезарията. Лицето му изгуби цвета си. Точно от това се опасяваше - Елвира и Силиа да се засекат с Аша. Принцът започна да се моли ефоските богове да вземат душата му.

Аша също се обърна изненадана към вратата. Не предполагаше, че тези двете ще се домъкнат, но нищо, така беше по-добре. Тя явно не изглеждаше толкова изненадана, колкото тези тримата.
- Здравейте! - изрече принцесата и се усмихна.

Силиа дойде на себе си.
- Батко, какво става тук? - попита тя, опитвайки се да не закрещи.

- Домъкнал е дриплата си. - изсумтя Елвира и скръсти ръце. - Силиа, можеше да кажеш, че трябва да готвим за още един.

- Аз нямах представа. - изрече Силиа и отново се обърна към Афсол. - Някакво обяснение?

Афсол тежко въздъхна.
- Оказа се, че Аша не се чувства особено добре в замъка и дойде тук. - сви рамене принцът. Нямаше ли да го убият вече?

Елвира извъртя очи и се изсмя.
- Разбира се, че комфортът на милата ти съпруга е най-важен за теб. - изрече тя. - Нямах нужда от лицемерната ти загриженост.
Маркизата тръгна да излиза.
- Силиа, идваш ли?

- Разбира се. - изрече тя намусено. - Изгубих всякакъв апетит.
Двете жени си тръгнаха. Силиа си мислеше, че Афсол отказва да спи в нейната вила, за да не притеснява Елвира, а то било защото Аша била дошла.

Афсол тежко въздъхна. Той отиде да почисти храната от пода.

Аша се подсмихна зад гърба на Афсол. Тези двете не бяха познали.
- Извинявам се. - изрече принцесата. - Какво имаше предвид госпожица Елвира с "лицемерна загриженост"? Това не го разбрах.

Афсол хвърли храната и отново се върна, за да почисти останалото.
- Случи се нещо неприятно с нея, не е от значение. - отвърна вяло той.

Аша много добре знаеше какво бе станало.
- Съжалявам да го чуя. - изрече принцесата.
Тя реши да помогне на Афсол, въпреки че не искаше. След като двамата почистиха, тя седна на мястото си.

Афсол въздъхна. Вече сигурно нямаше да може да посещава Силиа и Елвира или това щеше да се осъществява с грандиозни скандали от тяхна страна. Принцът си наля голяма чаша уиски и се оттегли в библиотеката си.