Лятната вила на Афсол Фингел

Вилата бе построена на два етажа, като на горния етаж имаше пет спални - три двойни и две единични със собствени бани към тях. На долния етаж се помещаваха кухня, трапезария, всекидневна, малък кабинет и салон за събирания.

На Аша ѝ беше писнало вече. Афсол никакъв не се прибираше и жената беше сигурна, че ходи да се занимава с онази проклатница Елвира. Затова, тя реши да го потърси във вилата му, където явно беше решил да остане. Тя се насили и започна да плаче, със Силас бяха измислили някаква тъпотия, с която да оправдае идването си тук. Принцесата почука на вратата и продължи да реве.

Афсол отиде да отвори и се изненада да види Аша.
- Какво се е случило? - попита той. - Защо плачеш?

Аша изхлипа и избърса с длан сълзите си, но те продължиха да се стичат по лицето ѝ.
- Аз... не знаех какво да направя. - отвърна тя. - Силас напоследък се държи лошо с мен, а тази вечер прекали. Прекали с алкохола и започна да ме обижда и засипва с ругатни. Не съм го карала да идва с мен тук, баща ми го направи.

Афсол тежко въздъхна. Не помнеше да е виждал Силас пиян, но това не бе от значение. Не беше правилно да се държи така с братовчедка си.
- Ела, влез. - изрече принцът и позволи на Аша да влезе във вилата му. - Сандреа не беше ли в замъка?

Аша седна на канапето. Тази вила изглеждаше доста по-приветлива от замъка.
- От както дойдохте с принцеса Силиа тук, той не стои край нас. - подсмръкна жената. - Не знаех към кого да се обърна за помощ. Чувствам се самотна и изоставена.

Афсол отново въздъхна.
- Съжалявам да го чуя. Случи се нещо крайно непредвидено и трябваше да се заема с него. - отвърна той. Утре смяташе да навести Силиа и Елвира, но с Аша наоколо едва ли щеше да успее. - Можеш да си избереш стая на горния етаж, всичките са почистени и подредени.

Аша кимна.
- Благодаря! - изрече тя. - Може ли да остана тук, докато решиш да се прибереш? Не искам Силас да продължава да се държи така с мен.

Афсол присви устни. Нямаше как да я накара да се върне в замъка, ако се чувстваше така.
- Разбира се. Ще си поговоря със Силас, когато се върнем. - отвърна той. - Ако искаш, може да отидеш да си починеш. Утре ще отидем на пазар да си купиш дрехи.

Аша се огледа.
- Съжалявам, че създавам ненужни проблеми. Изобщо не помислих да си взема поне малко дрехи.

- Не е проблем. - изрече Афсол. - Ще остана, докато се успокоиш и после ще ти покажа стаята ти.

Аша прегърна Афсол изневиделица.
- Благодаря! - изрече тя и го стисна по-силно. - И представа си нямате колко много означава подкрепата ви за мен.

На Афсол му стана неудобно. Не искаше да залъгва Аша, не му пукаше особено за нея, но реши да не я разстройва повече.
- Няма за какво. - изрече накрая той, но не отвърна на прегръдката ѝ. - Тук ще си починеш малко.

Аша се усмихна. Надяваше се да успее да се сближи малко повече с този и да го вкара в леглото си.
- Дано сте прав. - изрече тя. - Мисля, че се чувствам по-добре, ще се кача в една от стаите.
Принцесата се качи по стълбите и избра първата спалня. Определено ѝ харесваше в тази вила, вероятно и кралството щеше да бъде прекрасно.

Афсол въздъхна. Надяваше се Елвира и Силиа да не се засекат с Аша, че нямаше да има представа къде да се дене, за да се скрие от тези кози.

Въпреки, че не му беше част от работата, служителят бе така добър да изпрати пергамент и до вилата на Афсол, за да го уведоми за отнетите злато и кристали.

"Бяхте избран да участвате в събитието на кралица Клара, но изгубихте. Конфискувани са 500 000 злато и 300 кристала, за да се заплати победата на Елвира Голдлийф."

На Афсол му беше доста странно Аша да живее с него във вилата му. В замъка нямаше особено значение, почти не се засичаха, но тук сградата бе доста по-малка и доста често се засичаха. А и като нямаше с кого друг да си прекарват свободното време, двамата още повече се засичаха. Сега вечеряха в пълно мълчание.

Аша трябваше да накара Афсол да останат да живеят тук. Това кралство беше много по-хубаво и приветливо от Еритос. Хората също бяха коренно различни.
- Ще повдигна една странна тема. - започна Аша след като преглътна хапката си. - Смяташ ли скоро да се прибираш в Еритос?

Афсол отпи от виното си и погледна Аша.
- Ако желаеш да се прибереш, утре ще те изпратя, не е проблем. - отвърна принцът.

Аша поклати глава и се усмихна.
- О, не, точно обратното. - изрече тя. - Искам да остана още тук. Не искам да звуча грубо, но Кросфайър Муунлайт ми харесва много повече от Еритос.

Афсол се засмя.
- Разбира се, че е по-добро кралство. - отвърна принцът. - Еритос обаче е обвързан дълбоко с нас. Драконите ни живеят там, изпълняваме събития всеки месец, ловуваме. Тук можем да идваме за отдих.

Аша кимна.
- Да, това е така. Сегашното събитие не изисква вашето присъствие, нали? Можем ли да останем още?

Афсол привърши с вечерята си и стана да разтреби.
- Да, до края на месеца нямам задачи в Еритос. - отвърна той. Искаше да прекарва време с Елвира, не с Аша. - Ще останем, щом искаш.

Силиа най-сетне бе успяла да убеди Елвира да излязат навън. От както бе нападната, маркизата не желаеше да се показва навън, което принцесата изцяло разбираше. Двете бяха сготвили вечеря за трима и решиха да отидат във вилата на Афсол да вечерят заедно.
- Изненадата ще му хареса. - изрече Силиа, докато отключваше входната врата на вилата на Афсол.
Двете жени влязоха вътре и отидоха към трапезарията.

Аша бе радостна, но реши да покаже радостта си и на Афсол. Тя стана от мястото си и силно го прегърна.
- Много благодаря! - изрече тя така, сякаш бе малко дете, на което бяха казали, че ще му купат шоколад след дълго мрънкане.