Лятната вила на Афсол Фингел

Сандреа присви устни. Баща им съвсем си беше изгубил акъла.
- Познавам те много добре, Афсол. Знам какъв родител беше. Дори и да не видиш това дете, няма да спреш да мислиш за него. След като си се възродил, също си се постарал да знаеш какво става с Лиа и Лара. Съвестта ти няма да те остави на мира.

- А какво предлагаш? Да продължавам да упорствам и татко да убие Силиа? Не мога да направя това. - поклати глава принцът. - Тя не заслужава да умре заради нещо такова.

Сандреа разтърка чело с ръка.
- Не мога да повярвам, че ще го кажа, но ще ти помогна. Татко иска едно нещо - дете. Какво значение има от кого Аша ще забременее? Мога да ти помогна с това. - отвърна той.

Афсол изгледа невярващо брат си.
- Ти чуваш ли се? - изрече той, сетне снижи тона си. - Нима предлагаш Аша да забременее от теб?

- Да. - отвърна Сандреа. - Нека разгледаме ситуацията. Каква е крайната цел на татко? Наследник, който да го наследи. Дали Аша ще забременее от теб или от мен, не е от значение. Във вените ни тече една и съща кръв - детето пак ще е Фингел. Дори и Аша да се издаде след време, няма да има особено значение, според мен. Крайната цел ще е била изпълнена.
Принцът въздъхна и седна до брат си.
- Ти си жертва на принуда, Афсол. Използват те като инструмент за зачатие, а това е тежко и унизително, особено когато Елвира е в картинката. Ако аз те заместя ще е морално облекчение за теб - ще избегнеш травмата, унижението и това да не видиш Елвира повече.

- Постъпката ти е жертвоготовна и противоречива, Сандреа. Да, ще спасиш мен, но ще си навлечеш гнева на татко, ако разбере. - изрече Афсол. - Не мога да позволя да пострадаш.

- Не мисля, че ще пострадам. Пък и защо да му се казва кой всъщност е бащата? И той и Аша искат едно и също - тя да забременее. Има ли наистина значение дали ще съм аз или ти? - попита Сандреа. - Детето пак ще е Фингел, пак ще бъде отгледано от ненормалния ни баща, семейството на Аша ще получи обещаното от татко. Всички ще спечелят, а ти ще излезеш от ситуацията със спокойна съвест.

- Не мога да позволя това, не е морално. - изрече Афсол.

- О, моля ти се. - изсмя се Сандреа. - Зависи как ще го погледнеш. Ако ще се хванем за това, че реално е една измама, тогава, да, не е морално. От друга страна, това означава да се минимизира страданието ти - ще запазиш любовта си, няма да се тревожиш за Силиа и ще спиш спокойно. Това е по-малкото зло, Афсол. Ще се жертвам за по-добър изход.

- Звучи хубаво, но не мога да се съглася с това.

- Защо не? На мен ще ми е много по-лесно да се откъсна от това дете, защото вече съм го правил. - изрече Сандреа. - Никога не разбрах, че Ниридия е бременна. Научих доста по-късно, че е починала при раждането на Розария. Ако не се бях отбил в родния ѝ град, никога нямаше да разбера. След като разбрах, изпращах пари на семейството ѝ да я гледат, но я посещавах само веднъж-два пъти годишно. Може и да съм изпитвал обич към дъщеря си, но с детето на Аша ще е много по-различно. Съгласи се. Обещавам, че никой няма да научи.

- Не звучи никак правилно, Сандреа. - изрече Афсол.

- Искаш да изгубиш Елвира ли? Може да не разбирам любовта като нормалните хора, но виждам, че онова, което изпитваш към нея не е просто сексуално привличане и симпатии. Не мога да кажа за нея, но съм почти убеден, че ти също не си ѝ безразличен. Имаш шанс да си щастлив с друга жена толкова години след смъртта на Реа и ще го захвърлиш просто така? Да споделя ли предложението си със Силиа? Тя на драго сърце би се съгласила на това, ако ще означава, че ще си добре. - засмя се Сандреа.

- Мислиш ли, че ще се съгласи?

Сандреа продължи да се смее.
- Даже няма да се замисли, ако ще означава да ме хвърли на вълците, за да те спаси. - отвърна той. - Обичам я, но знам къде ми е мястото в сърцето ѝ - доста нива под твоето. Дори и отношенията ми с нея да са по-добри от твоите, тя ще те спаси, повярвай ми. Просто приеми. Нищо няма да изгубиш.

- Хубаво, но остава Аша. Как мислиш ще приеме това?

- Ще се съгласи. - категорично отвърна Сандреа. - Нали това е целта ѝ? Да забременее. Пак ти казвам, че няма значение кой от двама ни ще е - резултатът накрая ще е един и същ - тя ще получи онова, което иска.

Афсол разтърка чело с ръка.
- Не мога да повярвам, че това наистина се случва. - изрече той. - Съжалявам, че трябва да те карам да правиш това.

- На мен не ми пука особено, честно казано. Нито сексът, нито любовта са нещо, за което копнея. - изрече Сандреа. - Да разбирам ли, че си съгласен?

Афсол се замисли за една дълга минута. Премисляше вариантите и колкото и да опитваше да наклони везните в своя полза, ако не се съгласи, не можеше. Определено щеше да изгуби много, ако откажеше предложението на Сандреа.
- Съгласен съм. - смотолеви той. - Не искам никой друг, освен нас и Аша да знае.