Лятната вила на Афсол Фингел

"Да, само дето той ме нападна и даже не е в имението на Арус вече.“, помисли си Силиа. Тя тъжно въздъхна.
- Казах ти, че няма да го направя. - отвърна принцесата. - Ако трябва ще избягам отново някъде и ще се върна, когато всичко е наред.

Афсол не можеше да ѝ позволи да отиде на друго място. Беше по-добре да му е пред очите, така можеха бързо да реагират, ако се случеше нещо.
- По-добре не. - изрече принцът. - За сега опасността е премахната. Ще видим за по-нататък, но моля те, не прибързвай с решенията си.
Той стана от леглото ѝ и се усмихна.
- Ела да вечеряме, не е хубаво да си лягаш гладна.

Силиа кимна. Вече не знаеше на какво да се надява.

Силиа и преди съжаляваше, че се е родила, от вчера насам обаче още повече. Имаше чувството, че още е пияна. Чувстваше се повече от зле. То по-добре да беше взела опиум, щеше да се е възстановила вече. Тя се изправи от леглото си, но залиташе. Нямаше представа кога ще дойде на себе си. Тя слезе по стълбите като внимаваше да не се пребие надолу по тях. Отиде до всекидневната и забеляза Афсол да пие уиски.
- Ако искаш да станеш като мен, продължавай. - изморено изрече тя и залитайки отиде да седне в едно от креслата.

Афсол се засмя.
- Кой сега е алкохолик? - изрече той и остави чашата си. - Имаш ли представа колко си изпила? Седемнадесет бутилки абсент. Как още си жива, Сил? 

Силиа махна с ръка.
- А, не се тревожи, аз съм безсмъртна. Още дълго ще имам да страдам, за да се забавляват други със страданието ми или да ме обвиняват за проблемите си. - въздъхна принцесата. - Честно ти казвам, дори и сега да отида да се хвърля от най-високата сграда, ще оцелея.

Афсол вирна вежда.
- Има такава поговорка - Ако ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш. - изрече той. - Между другото ще се чувстваш като пияна сигурно още няколко дни. Не, не като, ти все още си пияна. Какво си мислеше, че правиш? Никога не си се докарвала до такова състояние.

Силиа си пое дъх.
- Не исках да взимам друго, затова пробвах с алкохол. Допуснах грешката да не помоля Дракона на Дъгата да ми намали толеранса. 

Афсол изгледа строго сестра си.
- Само да си посмяла да вземеш отново опиум! - изсъска заплашително той. - Наистина ще се откажа от теб, както направи баща ни. По-добре ми кажи какво става с теб, защото това вече не е нормално. 

- Няма да взема, обещавам ти за пореден път. Дори не съм си помисляла. - отвърна Силиа. - И какво да става? Над главата ми висят проблеми, които нямат решение. Това е напълно достатъчно. 

Афсол въздъхна и присви устни.
- Сил, всичко си има решение, просто трябва време. Доста си нетърпелива, относно житейските проблеми, повечето от тях никога не се решават на мига.

- Моите няма да се решат никога, но не е от значение. В момента не мога да мисля за това. Боли ме глава, гади ми се, вие ми се свят и залитам. - въздъхна принцесата.

- Казах ти, че си пияна. След няколко дни ще се оправиш, а до тогава ще се чувстваш така. - изрече Афсол. - Направих ти лека салата, поне хапни нещо. 

Не мислеше, че стомахът ѝ ще понесе дори вода, но нямаше как да стои гладна с дни.
- Ще я изям след малко. - изрече тя. - Имам и мисия за изпълнение, не знам какво ще правя.

- Ще се стегнеш и ще си я изпълниш. Следващият път ще знаеш, че не трябва да пиеш толкова. - отвърна Афсол и отиде да провери какво можеше да сготви за вечеря.

Служителят не беше никак доволен, че му се налага да пропътува толкова голямо разстояние, само за да връчи уведомление на Силиа Фингел. По пътя жената бе изяла доста цветущи определения по свой адрес, но мъжът все пак нямаше избор.
- Дори не разбирам защо се налага да обикалям чуждите имоти, за да я търся тази... - въздъхна, мърморейки под нос служителят, оставяйки пергамент пред лятната вила на Афсол Фингел.

"На вниманието на принцеса Силиа Фингел,

От хазната Ви са откраднати 420000 злато от барон Конър Слотър. Короната Ви лишава от правото на завеждане на дело по този случай, тъй като баронът спечели право да стори това чрез новоорганизирано събитие от Нейно Величество.

Благодарим Ви за проявеното разбиране и съжаляваме за неудобството." 

Силиа тъкмо се връщаше от странноприемницата, когато забеляза някакъв човек да се отдалечава. Тя внимателно се доближи до входната врата на вилата и забеляза пергамента пред вратата. Взе го и го разгърна, след което започна да го чете. Очите ѝ се разшириха от изненада - Конър наистина ли бе посмял да стори това? 
- Ти трябва да се шегуваш! - ядно изсумтя принцесата.
Тя силно се надяваше никой друг да не спечели подобна награда или пък ако спечелеше да не я ползва върху нея, иначе много щеше да я закъса със златото. Тя ядно въздъхна и реши отново да се върне в странноприемницата.

Арус дойде до вилата на брата на Силиа и почука на вратата.

Силиа бе решила да се прибере. Чувстваше се доста зле заради алкохола, с който не спираше да се налива. Принцесата бе привършила с вечерята си, когато чу някой да чука на вратата. Все още пияна, тя отиде да отвори.
- Арус? - изненада се тя. - Какво те води тук?

- Всъщност, не идвам при брат ти. Точно теб се надявах да открия. - със загрижен тон започна търговецът. - Научих нещо ужасно от Далия и исках да проверя дали всичко е наред при теб. Добре ли си?