Лятната вила на Афсол Фингел

Силиа присви устни. Беше ужасно разочарована.
- Не ме интересува по какъв начин се забавлява тази. Ясен ми е - да използва хора за изгодите си. Интересно ми е защо Крис ѝ е разказал и скоро ще разбера. - изсъска тя. - То вече е невъзможно, но ще те помоля да не казваш нищо на никого. 

Арус въздъхна. Нямаше намерение да разпространява подобна история, но за съжаление, не можеше да контролира Далия.
- Имаш думата ми, но за съжаление, Далия също знае. - сви устни той. 

- Щом Далия знае, значи и Лилит ще научи, а от там нататък и всички останали. - поклати глава Силиа. - Няма да имат край проклетите ми проблеми. Къде живее тази противна нещастница Нана?

- Не е твърде далеч от моето имение. Нейната е малко по-голяма, понякога ми се искаше да се бях родил красива жена. - въздъхна меланхолично Арус. - В същия квартал, където съм и аз е.

- Ясно. - изрече Силиа. - Благодаря, че дойде да ме уведомиш. Сигурно на някое парти щях да разбера. Сега поне ще мога донякъде да избегна неприятни изненади и нещо лошо да се случи с Крис.

- Далия сметна за нужно да ми сподели всичко това, нямаше как да не разговарям с теб. Съжалявам за случилото се, ще се постарая да помогна с каквото мога.
Търговецът пожела лека вечер на Силиа, след което се запъти към имението си. Тази история бе доста странна.

Силиа излезе след Арус. Щеше да намери това имение на Нана и да говори с Крис. Това беше повече от ужасно.

Силиа трябваше да говори с братята си. Не биваше да отлага това, тъй като можеха да научат от другаде, а това щеше да направи нещата още по-лоши. Тя прокле Крисчън и Нана в ума си няколко пъти, сетне намери Афсол в библиотеката му.
- Батко, нека се върнем в Еритос. Трябва да споделя нещо с теб и Сандреа. - изрече тя. 

Афсол се намръщи. Бе прехвърлил Аша в ръцете на Сандреа, не искаше да е в замъка си сега. Щеше да бъде повече от неловко.
- Добре. - изрече накрая.

Аша изобщо не разбираше за какво му беше на Силас да се занимава отново с тази. Братята ѝ бяха излезли и той побърза да упои чая ѝ, след което да я надруса още. Изглеждаше неадекватна и наистина лесно изпълняваше заповеди, чак беше плашещо. Можеше да ѝ заповяда какво ли не и тя сигурно нямаше да се подвоуми. Жената отключи вилата на Афсол и двете влязоха вътре.
- Направи ми чай! - заповяда ѝ Аша. 

Силиа прекрачи прага на вилата и се отправи към кухнята. Принцесата разпали печката, след което напълни в един чайник вода и я сложи да заври. След известно време, чаят бе готов и Силиа го отнесе във всекидневната, където се бе настанила Аша.
- Заповядай. - изрече принцесата и остави чашата върху малката масичка. 

Аша се засмя.
- Това е толкова добро, не мога да повярвам! Великата Силиа ми сервира чай. - продължи да се смее принцесата. - Да можехме да ти даваме постоянно от тези отвари, но уви, веднага ще се разбере, че нещо не ти е наред. 

- Отвари? - попита Силиа без емоция. - За какво говориш? 

- Вярно, не знаеш или забравяш. Все едно. И това няма да помниш. - продължи да се смее Аша. - Само Силас да приключи с теб и бая смятам да те... използвам. Сега върви в онзи ъгъл, обърни лице към него и си вдигни ръцете, за да си изпия чая на спокойствие. 

Силиа се обърна и отиде в ъгъла, след което си вдигна ръцете. Аша сякаш бе наказала дете за нещо. 

- Каква тъпачка. - изсмя се Аша и отпи от чая си, сетне погледна Силиа. - Браво, за прислужница ставаш. Не знам как изобщо принцеса може да се унижава до такава степен, че да приготвя ястия и напитки. Семейството ти е богато, дори и в тук не живееш кой знае колко зле. Имаш роби, които могат да вършат всичко вместо теб и все пак предпочиташ да правиш повечето неща сама. Това е пълна лудост!

- Това са базови умения за оцеляване. - изрече Силиа. - Не винаги съм имала тези неща.

Аша леко се намръщи.
- Не помня да съм ти нареждала да ми отговаряш! Ти си наистина тъпа. Можеш да имаш всичко, същевременно не можеш да направиш нищо. - засмя се жената и отпи от чая си. 

Силас и Ейда дойдоха до вилата. Мъжът носеше със себе си куфар и дърпаше жената. Той отвори вратата и избута Ейда вътре. Значи Аша бе довела Силиа. Силас затвори и заключи, сетне отиде да намери другите две жени. Завари ги във всекидневната и вирна вежди, когато видя Силиа с вдигнати ръце в ъгъла.
- Какво си направила? 

Аша сви рамене и отпи от чая си.
- Нищо. Забавлявам се с нея. - отвърна жената. 

Силас въздъхна и извади от джоба си епруветка с опиум. Мъжът взе чашата с чай на Аша и изля малко вътре.
- Време е за друго забавление. - усмихна се мъжът и доближи Силиа.
Обърна я към себе си и и ѝ подаде чашата.
- Пий. 

Силиа взе чашата от ръцете на Силас и изпи съдържанието ѝ. Дори не подозираше, че той бе сложил опиум. Дори и под влияние на отварата на замъгления ум, тя се противопоставяше, когато ставаше дума за опиум, но ако не знаеше явно нямаше да има проблем. 

- О, колко лесно било. За следващите пъти вече ще знам. - засмя се Силас и взе чашата от ръцете на Силиа. - Така ще ти давам опиум вече. 

Очите на Силиа се разшириха.
- Дал си ми опиум? - извика принцесата. - Защо? 

Силас се усмихна и опита да погали принцесата, но тя отблъсна ръката му.
- Това е, за да се отпуснеш. - отвърна той, сетне въздъхна. - Отблъскването ти не ми харесва, но и това не помниш.
Той стисна Силиа за ръката и я задърпа нагоре към етажа със спалните. Нареди на Аша да доведе и Ейда.