Търсене

Каво цъкцъка тъз курва напрао много долен въртоп ся ше земе на булчето на Курвито кинтажа Курвито зян да стане. Каво плака кончито и то.

Силиа се засмя. - О, ти сериозно ли? Вас ви дразни факта, че дори дишам, какво остава за нещо друго. - отвърна тя. - Независимо какво правя, просто не спирате, така че не разбирам какви глупости говориш.

- Разбира се, имаш правото да кажеш това. Така както и аз имам правото да не ти повярвам. - подигра се Крисчън. - Но все пак, ще бъда обективен. Не мога да кажа на черното - бяло, подобно парти е наистина добра идея и го…

Макар и да не изпитваше сексуално влечение, Евдемия отдавна разбираше кога мъжете я искат. В погледа на Халон се виждаше подобно желание, реши да се забавлява. - Тогава може да останеш в моята. - усмихна се тя.

Далия поклати глава в отрицание. - Никой не би се заяждал с теб, ако не си го просеше. Трябва да приемеш, че с дразнещото ти поведение идват и последствия. - отвърна жената.

"Продължавай да говориш глупости.", изсумтя Лилит. "Това беше условието на тъпото събитие. Дори не разбирам за какво ми се паднаха такива безумно тъпи задачи."

Каво напрай знаци на булката на Курвито че ше става на Курвито чепа и булчето на Курвито ше остава на Курвито на чепарете да скача.

Силиа отново се изсмя. - В поканата пишеше, че е дрес код. Каквото и да бях облякла все щяхте да намерите за какво да се заядете, така че не виждам проблема. - отвърна принцесата.

Нима? - повдигна вежда Крисчън. - Мога единствено да се радвам, че си тръгнах навреме от Еритос преди няколко дни, кой знае на какво още щях да стана свидетел в покрайнините. Радвам се за вас, в крайна сметка винаги съм …

Халон си пое дъх. Не трябваше да оглежда толкова безсрамно Евдемия. - Не. Все още нямам вила.

- Интересно. Твърдиш, че не я харесваш, а носиш подаръците ѝ, щом се явяват скъпи рокли. - присви очи Далия. - Ясни са ми тези като теб.

Евдемия се обърна към Халон. - Имаш ли къде да останеш тази вечер?

"Не разбирам за какво говориш.", изрече жената.

Крисчън се усмихна. - Харесва ми, защо да не ми харесва. - невъзмутимо отвърна той. - Според мен, си има всичко. Красиви жени, а и твоят любим също е тук, при това в одежди, които само ти би могла да оцениш. - през смях …

Силиа се изсмя. - Принципно не нося подобни парцали. Лилит е изпратила като гледам на всички. Питай нея как си го е позволила, мен не ме засяга.

Лилит победено въздъхна. Явно тези бяха неспасяем случай. Нана дори се бе облякла толкова предизвикателно, а никой не ѝ обръщаше особено внимание. Трябваше явно да ги накара да дойдат голи. Тя си взе един коктейл и реши …

- Доста скъпа рокля, пикло. - подметна Далия, когато Силиа се приближи към нея. - Интересно с твоите... нездравословни навици, как точно си си я купила. Предвид, че на всичкото отгоре си и бедна варварка.

Силиа махна с ръка. - Тогава говори с него относно това, не с мен. - изрече принцесата и се върна на мястото си. Защо изобщо бе решила да дойде?

- Аз нямам. Изобщо не ме интересува какво ще стане с теб след като отново си започнала. Просто не мисля, че Сандреа също трябва да ти обръща внимание и да се тревожи за теб.

Нана кимна. Не желаеше да има нови пререкания с това момиче, а и трябваше да използва тази вечер, за да си го върне на всички останали, които ѝ бяха затруднили живота по тези земи.

Силиа се усмихна. - Ти нали нямаше повече сестра и не искаше да ме виждаш? Защо изобщо разговаряш с мен?

Нерея чуваше, че онази Силиа се разправя с някакви други за опиум. Явно беше продължила да взима, но не знаеше как да се крие добре и пак я бяха хванали. Нерея въздъхна и сви рамене, в крайна сметка не беше нейна работа.

Афсол се изсмя и скръсти ръце, че кой знае дали щеше да се сдържи да не я зашлеви пак. - Ти сериозно ли вярваш, че онова скалъпено "натопиха ме" е достатъчно? - вирна вежда принцът. - Сериозно?

Беатрис чуваше разговора на куртизанката и Арус, все още не ѝ беше минало напълно, но не планираше да се държи нецивилизовано. Изненада се да научи, че и другата жена е била куртизанка. Може би бе добре, че не го знаеше …

Силиа сви рамене. - Казах ти и преди своята гледна точка, ти не ми повярва. - отвърна тя. - Няма да бъде мой проблем след време.