Търсене

- Не виждам как някаква измишльотина, родена от главата на ненормално гнусна свиня, ще ме накара да рева. - засмя се елфката. - Мечтай си, Свиньо проклета, само с мечтите ще си останеш!

Нана прошепна на Юки това, което знаеше за специалните поръчки в това заведение от клиентите си. Дори и да не присъстваха в менюто, ако някой знаеше имената на тези "тайни" ястия, бе достатъчно, за да ги поръча.

Серена не искаше да е в тежест на Катрин, а и не знаеше дали Арус отново ще предложи да плати сметката на всички, заради това поръча възможно най-евтината зелена салата от менюто.

- Але курво като доязди да не ревеш. - зверски каза Каво и зе да поръчва хубаво горме магарешки чеп със зели и кереч от колибри. Кончо поръчва яко и мило нещо салата с мазга на мамут и доматлък.

Катрин забеляза какво си поръчваха останалите. Надяваше се златото да ѝ стигне, за да плати накрая. Тя също си избра някаква евтина салата и чаша вино.

Нана обходи с поглед присъстващите на масата. - Явно всякакви странни... личности продължават да пускат тук. - измърмори лисицата.

- Няма така простотия като "деня на съдбата", Свиньо малоумна. - изсмя се Евдемия и си поръча една салата и основно с патешко месо.

Силиа извъртя очи. Разбира се, че лисугерът нямаше да пропусне да се появи. Кой знае какво щеше да се случи и този път.

- Але курво ше става ве като дойде деня на съдбата. - зверски каза Каво и пак лочиха с кончито яко рикийката хубаво нещо благодат.

- Значи никога няма да стане, Свиньо утрепана. - изсмя се Евдемия.

Юки извъртя очи. Нямаше намерение да участва в нелепите приумици на другата лисица, затова просто започна да разглежда менюто, без да ѝ обръща внимание.

Каво са смя като рилски мастиф. - Але курво на такоз място де слънце не грей да ма заключват ама то туй е в гъзарете ти ве курво ше са заключвам там с чепарете си като дояздиш булка да ставаш. - яко и мило каза Каво и си…

Нана беше получила съобщението от Юки, че ще има парти в ресторанта, поради което реши да дойде. Беше обещала на онези нещастници, че ще си платят, задето се подиграваха толкова време с нея и добротата ѝ. Тя не поздрави …

- Големец? - изсмя се Евдемия. - Ти не си нищо такова, ненормалнико. Ти си побъркан изрод, който трябва да бъде заключен на място, където слънце не огрява. Най-добре да бъдеш убит, ама къде тоя късмет.

- Але не ве курво знаят ма че съм типтоп напрао големец ве ти си патравото нещо на тоя свят. - обясливо каза Каво и напрай среден пръст на курвата.

Силиа си поръча абсент, защото знаеше, че ще има нужда от нещо силно. Нямаше как онзи противен лисугер да не вземе да се появи и тоя път. Принцесата си поръча и някаква вариация на салата Цезар, обаче с морски дарове и и…

Евдемия махна с ръка. - Е, много ясно, че ще те знаят. Те лудите навсякъде ги знаят, за да се пазят от тях хората.

Каво са смя ама говори. - Але курво ней вярно ве аз съм си типтоп мене ма знаят господата. - обясливо каза Каво и поръчваха с кончо яко рикийка да лочат да става омайна вечер.

Дейвид въздъхна. Още не се бяха събрали, а караниците на животните вече започнаха. Дали тази вечер нямаше да ги изгонят от ресторанта?

Евдемия се засмя. - Пропищели от мен? Аз защо не знам? Те хората пропищяват навсякъде от теб, луда, малоумна, долна Свиньо! - изсъска жената. - Гледай си работата и изобщо не ме замесвай в тъпотиите си.

Каво са пляска главата. - Але курво на теб ти говоря ве то ти ги прайш тез маскари тука да излагаш народа напрао са пропищели от тебе ве ама добре ве добре то ше дойде деня на съдбоносната вест. - зверски каза Каво.

Евдемия се намръщи. - Нямах желание да знам какво теб са те правили. Мен по абсолютно никакъв начин не са ме закачали, така че не разбирам нито какво говориш, нито за кого, Свиньо малоумна.

Каво говори. - Але курво то ти си долно нещо ве напрао тука гормеджийницата са та разбрали сигура са та помпили яко в анала да ти дават горме кереча ве. - адски каза Каво и са смя яко.

Евдемия вирна вежда. - Не знам как се явявам на нечии очи при положение, че дойдох тук първа, но както и да е. Ти нямаш мозък, че да кажеш нещо смислено, Свиньо.

- Нямаме, разбира се. - изрече Катрин.