Търсене

Лилит извади кесията си и припряно започна да брои златото. Тези изобщо не заслужаваха да си плаща, трябваше да я компенсират, задето Господарят им разпространяваше някакви неверни слухове. Жената остави златото на тезгя…

Съдържателката отново въздъхна. - Съжалявам за недоразумението, не можем да контролираме действията на Господаря, за съжаление. - извини се тя, макар че беше бясна, че Балтазар я постави в подобна ситуация. - Изчакайте т…

"Чудно защо ли никой не го е поръчвал? Изобщо не е защото прилича на бит в главата и е лъжец.", изсумтя Лилит. "Има късмет, че го няма тук. И по-добре, няма да му позволя да гледа. Моля, доведи един мъжки китсуне."

Валая въздъхна. Нямаше представа защо тази жена реагира така, нито защо господарят им лъжеше за нещо подобно. - Нямам представа, нито знам какво да Ви кажа. Това бяха думите на Господаря, макар и да бяха трудни за вярван…

Лилит не можеше да повярва на ушите си. "Моля?!", извика жената. "Как така ще твърди, че съм спала с него? Тоя луд ли е? Позволих му да гледа, защото реално не ми пука, никога не съм позволявала да ме докосва!"

- Това определено не е неговата версия. Той твърди, че заедно с Ян Уейлонг са спали с Вас. - отвърна жената-вълк.

Лилит не разбираше. "За какво говориш? Вярно, господарят ви е ужасно грозно същество, но той само гледаше. Какво става?"

Съдържателката въздъхна. - Не че е моя работа, но наистина ли? Господарят ни изглежда отвратително, дори и аз го знам, затова съм сложила тази тарифа, за да не ме закачат много-много. Лисицата - разбирам, но как сте наме…

"Да, защо?", полюбопитства жената.

Валая присви очи. Господарят беше споменал, че е спал с някаква жена от Еритос, заедно с един от лисиците. Дали това беше тя. - Ще се уреди. Преди това обаче, Лилит ли се казвате? - попита жената-вълк.

Лилит се обърна към жената. "Не, не търся работа. Преди време дойдох тук и останах много доволна от мъжките лисици, затова бих искала отново да бъда обслужена от такава.", отвърна тя.

Съдържателката надигна глава от пергамента, върху който смяташе приходите за Господаря, когато видя в Приказен Блян да влиза жена. Не я беше виждала преди. - Здравейте, по какъв въпрос сте тук? Работа ли търсите?

След като слезе от кораба, Лилит веднага се отправи към Приказен Блян. Жената нямаше търпение отново да спи с някоя мъжка лисица.

Балтазар изцъка с език. - Еее, дори не можах да ѝ кажа да каже на оная пичка с червената коса да дойде пак. - недоволно изсумтя Балтазар и отиде в стаята, за да бъде обслужен от Клодия.

- Още повече, не, благодаря! - изсъска Катрин. Разбира се, че нещо щеше да се прецака. Момичето реши да не си губи повече времето, затова се телепортира обратно в Еритос.

Балтазар се почеса по брадата. - Клодия е най-хубавата тука, аз предимно нея еба. Ама ако искаш и за тебе ше намерим място, можеш да дойдеш да те ебем с Чин, няма да ти зема злато даже. - намигна ѝ сатирът.

- Не, благодаря! - изрече Катрин. - И щом са толкова добри, трябваше ли да прекъсвате разговора ни? Защо не си избрахте някоя лисица?

- Е как само ще говориш бе пичко? Тука е нашия хубав Приказен Блян, трябва да си земеш да ебеш нещо. - изцъка с език Балтазар. - Да ти препоръчам лисиците ни, много са добри.

Клодия не можеше да противоречи на ужасния сатир. Жената-ангел кимна и отиде да се приготви, макар и с нежелание.

- Съжалявам да го чуя. - въздъхна Катрин. - Надали ще съм жива, но дано намерите чудото си. Катрин тъкмо довърши изречението си, когато чу неприятния глас на Балтазар. Тя се обърна към него. - Не съм дошла тук, за да ме …

Балтазар влезе в публичния дом и се усмихна широко, когато видя Клодия и човешката жена, с която си беше говорил наскоро. - Проблеми няма никъде. - жизнерадостно възкликна сатирът. - Клодия, отивай и се приготвяй, ей сег…

- Проблем вече няма, расата ни е победена и поробена от Долината на Кошмарите. Те ни обявиха война, защото се отделиха от редиците ни, в опит да получат повече сила, чрез използване на забранени умения като изпиване на е…

- Разбирам ви. - изрече Катрин. - Ще ми се да можех да ви уверя, че нещата ще се подредят, но далеч не разбирам сериозността на проблема, нито съм наясно с историята ви.

- Разбира се, никога не биха изложили себе си на истински риск. Знам, че не бива да го мисля, но след всичко, което преживях, никак не съжалявам йокаите за това, че Долината на Кошмарите изби голяма част от тях. Когато с…

- И аз не знам много. Както казах, не сме близки. - отвърна Катрин. - Ако наистина са я отровили, за да намалят силите ѝ, тогава донякъде разбирам защо е избягала. Сигурно е можело да загине.