Публичен дом Приказен Блян

Ян Уейлонг излезе от клиентката си и легна до нея, за да си поеме въздух.
- Надявам се съм разсял предубежденията, които повечето човеци имат, спрямо нашата раса. - тихо се засмя мъжът.

Балтазар много работи искаше да каже за тъпите лисици, ама не искаше да се излага пред чужденците затова си замълча.

"Аз...", пое си дълбоко дъх Лилит и бавно издиша. "Имам приятелки лисици, но отказваха да използват мъжка форма, за да се забавляваме така."

Мъжкият китсуне отвърна с тих смях.
- Не всички от нас могат да променят формата си, това е запазено за най-силните. - отвърна той. - Но дори и тогава... наистина жалко, такава красива жена като теб не би трябвало да изпитва затруднения да бъде с когото пожелае. Бих се радвал ако имаш подобни прекрасни приятелки, които имат нужда от разнообразие. - в съзнанието на жената Ян Уейлонг беше видял, че често препоръчва на някаква друга жена да се обърне към подобни услуги. Може би щеше да изкара малко злато и от нея.

Балтазар се зачуди как така "приятелки лисици". Те лисиците само за яко ебане ставаха.

Лилит тежко въздъхна.
"Имам, но са пълни сухари. Изобщо не разбират от разнообразие.", отвърна жената и бавно се надигна от леглото, за да се облече. "Имам приятел, който е навит да спи с лисици, но приятелките ми лисици не желаят, не знам защо."

- Това е наистина странно. - замислено отвърна мъжкият китсуне. Обикновено никой не даваше право на избор на същества от неговата раса. Вероятно този наистина беше ужасен човек. - Не бих могъл да предположа защо, особено ако е толкова прекрасен, като теб.

- Еми грешката му е, че въобще е тръгнал да ги пита... - тихо измърмори под носа си сатирът.

"И аз не съм съвсем наясно, но не е моя работа.", изрече Лилит. "Благодаря за тази среща. Беше повече от страхотна и надмина и най-смелите ми очаквания."
Жената пожела лек ден на мъжкия китсуне и тръгна към пристанището. Определено щеше да посети това място отново.

След като жената си тръгна, Господарят на Валдора се обърна към служителя си.
- Ся да знаеш, наложи се да ѝ дам отстъпка от цената, тъй че златото дето го даде е всичкото за мене. - избоботи съществото.

Ян Уейлонг въздъхна победено. Обикновено не получаваше голям процент от печалбата, но никак не му се понрави да не получи абсолютно нищо. Все пак, не можеше да се противи, дори и да можеше лесно да се разправи с противния сатир, с морския дракон шега не биваше.
- Наясно съм. - сухо отвърна мъжът и отиде да се изкъпе и преоблече.

- Амаха. Тъпи лисици. - изсумтя сатирът и отиде да вземе златото. Щеше да нареди прекрасна къща от него.

Чуха са стъпки на кон и туй беше само Каво. Каво чукали яко на вратата.

Съдържателката извъртя очи, когато чу някой да чука на вратата. Много добре знаеше кой е, но всъщност, това беше добре. Жената-вълк стана и отиде да отвори вратата.
- Заповадяйте. - със студен тон посрещна клиента тя. - С Вас трябва да обсъдим нещо.

Каво и кончито са изплашиха ама тъй че да не ги видят. Каво говори.
- Але съдене не щем с кончито ве ний не щяхме да погива курвата чесна работа правдиво говорим. - тъжливо каза Каво и пуска сълзички кончо са добави и той да са знай.

Жената-вълк повдигна вежда.
- Кой Ви е говорил каквото и да било за съд? - изненадано възкликна тя. - Макар че мен ако питате, точно това заслужавате. Искам да разбера защо убихте цели две от момичетата ми и как смятате да поправите тази ситуация?

Каво пада и става напрао водопади течаха от него.
- Але курво ти майка ти баща с кончито ше прайми работене бачкаторене ве ама само мангите да не даваме. - тъжливо каза Каво и рева реки.

Валая въздъхна тежко. Този изобщо нямаше да бъде популярен, за коня можеше и да се намерят клиенти, но жената-вълк нямаше намерение да чака някакви хипотетични неща в бъдещето.
- Не бих Ви наела на работа. - студено отвърна съдържателката. - Всъщност, даже ще бъдете обслужен днес. От елфка, точно както по принцип искате.

Каво киризи нещо подозрилива работата. Каво говори.
- Але курво ква шей тъз курва ве да ней нещо гьонсурат. - попитливо каза Каво.

Валая въздъхна. Не знаеше какво означава думата, изречена от човека, но въпросната елфка беше най-ужасяващото нещо, което някога беше виждала. Наскоро Господарят я бе довел от някакво странно село далеч отвъд земите на Валдора. Елфката твърдеше че е на 150 000 хиляди години и виждайки вида ѝ, Валая беше склонна да ѝ повярва. Съществото обаче изглеждаше отвратително и никой досега не беше пожелал да спи точно с тази куртизанка. Трябваше да бъде разкарана.
- Ще Ви обслужи опитната проститутка Варунзола. - сухо отсече жената. - След като сторихте това с две от момичетата ми, силно се надявам, че няма да посмеете да откажете. - напомни му Валая. - Разбира се, ще платите и обичайната цена - 4 000 злато за Вас и коня.