Публичен дом Приказен Блян

Балтазар се зарадва.
- Супер, маце, нямаш проблеми. Ей сега ще ти доведа един от лисиците, ще останеш много доволна, само приготви златото, че ми трябва. - намигна сатирът.

Лилит сви рамене и извади кесията си, сетне преброи колкото трябваше.

Херцогиня Лилит плаща 175 000 злато, а Тианше получава 20 000 опит.

Не след дълго, Господарят на Валдора се върна с въпросния служител. Ян Уейлонг по принцип ненавиждаше тази работа и проклинаше момента, в който се наложи да остане на това място, но когато видя, че клиентката е жена, при това човек, се подсмихна на себе си. Лесна работа.
- Признавам, че рядко успявам да срещна толкова красиви жени тук. - усмихна се мъжът, приближавайки се до клиентката и прокарвайки показалеца си по един малък кичур от косата ѝ. - За мен ще е чест да Ви служа.

Балтазар доволно потриваше ръце. Тия тъпи лисици добра работа вършеха.

Лилит кимна.
"Радвам се. Надявам се да остана доволна, ти определено ще си.", намигна му Лилит, сетне хвърли поглед към сатира. "Може би."

- Несъмнено. - подсмихна се мъжът. - След Вас. - той посочи на Лилит стаята, в която всички трябваше да се преместят.

Балтазар също тръгна към стаята. Сега щеше да пада яко ебане.

Лилит влезе в стаята и нямаше причина да протака. Жената съблече дрехите си и зачака мъжкия китсуне да стори същото.

Йокайът реши да игнорира присъствието на гнусния сатир, който винаги съсипваше настроението му, засега. Не желаеше да губи повече време, затова реши да приложи някои от триковете на лисиците, надниквайки в съзнанието на клиентката си.
- Имате толкова красиво име, Лилит. - усмихна се той. - Колко жалко, че... скучните Ви познати не могат да Ви оценят подобаващо. - мъжът се приближи на сантиметри от клиентката си. - Но аз мога. Кажете ми, какви са желанията Ви? - устните на мъжкия китсуне почти се долепиха до тези на Лилит.

Балтазар се съблече чисто гол и започна енергично да онанира.

Лилит се усмихна. Разбира се, че онези идиоти изобщо не я оценяваха. Бяха такива сухари.
"О, бих искала да те изцедя до последната капка.", изрече жената и облиза устни. "Бих искала да ме задоволиш така, както никой не е успявал и това да ме накара да искам още."

Тихият смях на съществото прокънтя в ушите на Лилит. Мъжът използваше умението си и думите му достигаха директно в съзнанието ѝ. Той положи пръст върху устните на жената, леко разтривайки ги.
- А какво ако аз изцедя теб? - чаровно се усмихна той. - Уверявам те, че след срещата си с мен, няма да погледнеш други.

- Охааа. - изстена сатирът и продължи да мастурбира, прокарвайки ръката си бързо по дължината на члена си.

Лилит прехапа устни.
"Нямам против.", изрече тя.

Ян Уейлонг беше на предела на търпението си с този отвратителен сатир, но с известни усилия успя да запази самообладание и да се концентрира върху красивата си клиентка. Мъжът се наведе и впи устни в нейните, а ръката му обхвана брадичката ѝ, насочвайки я към себе си, за да задълбочи целувката.

- А така браво ся трябва да ѝ го набиеш отзаде. - изкрещя сатирът, сякаш коментираше състезание по надбягване, не спирайки да мастурбира.

Лилит отвърна страстно на целувката на мъжкия китсуне и леко изстена. Усещаше как започва да се възбужда все повече и нямаше търпение всичко от по-рано да стане истина.

Мъжкият китсуне прокара другата си ръка по тялото на жената, спирайки се върху женствеността ѝ. Облиза устни, когато я разтри леко с пръст и забеляза, че вече е влажна. Реши никак да не губи време и се свлече на колене, прокарвайки език по протежението на срамните ѝ устни, достигайки бързо истинската си цел.

- Не ве тоз пък, бахти тъпака, тя трябва да ти го лапне ве. - гневно изкрещя Балтазар, спирайки движенията си.

Лилит за кратко се сепна от намесата на сатира, но бързо забрави, че е тук. Жената изстена и изви глава назад, сетне постави ръка върху главата на мъжкия китсуне. Краката ѝ от време на време потреперваха.