Публичен дом Приказен Блян

- Може и да се уреди. - намигна ѝ Блейд, сетне ѝ пожела лека почивка и се върна при Конър.
Той подритна съпруга си.
- Какво ми седиш там още? Ставай да си вървим.

- Аве ненормалник, ти чуваш ли са ве? Как да стана кат оня изрод ме завърза толкоз стегнато? Помогни ми, шибаняк смотан.

Блейд извъртя очи и просто го хвана за ръка, сетне ги телепортира обратно в Еритос. Конър сам да се оправяше.

Валая въздъхна и отиде да провери как е Вайълет. Ако я намереше и нея мъртва...

Вайълет се зарадва да види съдържателката.
- Здравей, този беше страхотен. Има ли начин да ми намериш още като него? Определено ще работя с много повече желание. - усмихна се жената.

- Добре, жива си. - незаинтересовано отвърна жената-вълк. - С какво желание работиш не ме интересува особено, аз да не би да работя с желание, така като ме гледаш? Ставай и отивай да се почистиш, редовният ти клиент, човекоподобната маймуна е дошъл и те чака в стая петседет и три.

Вайълет въздъхна победено, но се налагаше да изпълни каквото ѝ е заръчано. Доста бързо мечтите ѝ се бяха разбили на пух и прах. Куртизанката стана и отиде да се приготви за следващия клиент.

Лилит пристигна във Валдора и успя да открие публичния дом. Нямаше как да не посети това място и да разгледа какво се предлагаше тук. Тя влезе в сградата и застана на рецепцията.

Господарят на Валдора беше дошъл в Приказен Блян да си избере момиче и доста се зарадва, когато видя някаква нова червенокоса жена. Беше човек, ама изглеждаше добре, така че нямаше търпение да я пробва.
- Здрасти пичко. - грубо избоботи сатирът. - Колко ти е тарифата? Няма та на списъка.

Лилит се обърна и едва се сдържа да не избяга. Какво беше това отвратително изглеждащо същество?
"Разбира се, че ме няма, аз не работя тук. Аз съм Лилит, от Еритос и съм тук, за да разгледам Валдора.", отвърна жената.

Господарят на Валдора се изсмя гръмко.
- Еми да ве маце, това е моята хубава Валдора. Дошла си на най-хубавото място. Аз съм господаря - Балтазар се казвам.

Лилит сбърчи вежди. Не че някога щеше да се съгласи да спи със сатир, ама кой беше оня на снимката в арената за двубои тогава?
"Сигурен ли си? В Еритос получихме снимка на господаря на Валдора и честно казано, нямате нищо общо.", изсмя се жената.

Сатирът отново се изсмя силно.
- Е да това съм аз, ама тоя портрет е от преди 700 години. Казах на Чин да го остай там, че да привлече секси мацки като тебе. - облиза устни сатирът. - Какво си търсиш тука?

"Не и противни сатири.", отвърна Лилит. "Дори и да изглеждаше както преди седемстотин години, пак нямаше да спя с теб."

Сатирът се зачуди.
- Е че що така говориш бе пичко, кво ни е на нас сатирите? Имаме големи курове. - горделиво отвърна съществото.

"Е, това няма значение, когато сте толкова непривлекателни.", въздъхна Лилит. "Ти ли си съдържателя на този публичен дом?"

Балтазар въздъхна. Ако тая беше жителка на Валдора, нямаше да се разберат така, но не искаше да се излага пред чужденците.
- Не съм аз, ама я замествам в почивния ѝ ден. Ако ше искаш някой да те обслужва ше ти го доведа. Нещо искаш ли от ценоразписа? - повдигна вежди сатирът.

Лилит взе ценоразписа и набързо разгледа опциите си. Вирна вежди, когато прочете орк, гигант и прасе. Тези бяха явно неземно луди. Жената се зачуди как ли се справят лисиците в леглото, Юки така и не беше приела да спи с нея в мъжката си форма.
"Мъжки китсуне.", изрече Лилит накрая. "Гледай да е красив."

- Нямаш проблеми, маце. Имам топ оферта за тебе, ако дадеш да гледам, ше ти сваля половината цена. - облиза устни сатирът.

(Получавате възможност да получите същото количество опит за 50% от сумата)

Лилит се изсмя. Нямаше нищо против да я гледат как се чука с други.
"Хубаво, може и да се самозадоволяваш, само не си позволявай да свършваш близо до мен."