Публичен дом Приказен Блян

Йокайът определено едва издържаше присъствието на противният сатир, но не можеше да направи нищо, той беше господарят на това място. Вместо да се гневи повече, той реши да се фокусира върху заниманието си с жената.

- Аре ве почвайте да се плющите аз закво съм дошъл тука?! - гневно кресна сатирът и продължи да мастурбира енергично.

Лилит се чувстваше повече от прекрасно. Жената продължаваше да стене и усети, че лицето ѝ е мокро. Определено до сега не я бяха карали да реве от удоволствие.

Ян Уейлонг никак не искаше да дава поводи на сатира да се радва, но вече беше време да премине към същинската част. Той за последно прокара език по женствеността на клиентката си, сетне се изправи и я поведе към леглото в стаята. Бутна жената да легне, стараейки се да бъде нежен.
- Как желаеш да продължим? Желанията ти ще са заповед за мен. - съблазнително изрече мъжът.

- А така най-после айде ся да пада яко ебане тука аз тва откога го казвам. - крещеше силно сатирът, мастурбирайки все така енергично.

Лилит облиза сластно устни.
"Обичам грубостите и кучешката. По-добре да продължим така."

- С удоволствие. - почти веднага, след като отвърна, мъжкият китсуне сграбчи талията на клиентката си, обръщайки я и поставяйки я на колене. Мъжът позиционира пениса си върху отвора на червенокосата жена, прониквайки в нея с един рязък тласък. Даде ѝ няколко секунди да свикне с усещането, след което започна да се движи в нея. Беше доста влажна, така че не предполагаше, че изпитва дискомфорт.

- Ей туй е нещо вече. Ся ѝ скъсай гъза! - крещеше неистово сатира, мастурбирайки още по-бързо и енергично.

Лилит изстена от удоволствие и започна да отвръща на тласъците на мъжкия китсуне. Беше изцяло погълната в случващото се и изобщо сякаш бе забравила, че сатирът съществува.

Ян Уейлонг доста се зарадва на тази клиентка. Отначало я подцени, тъй като беше човешка жена, но беше изненадващо интересна плячка.
- Толкова си прекрасна. - наведе се напред той, за да прошепне в ухото ѝ. - Всички трябва да го знаят.

"Трябва.", изстена Лилит и продължи да поддържа темпото си. Гласът на този мъж беше толкова мелодичен, направо я побъркваше.

- Е секси е да аз такива ги водя. - възгордя се сатирът. Беше близо до това да свърши.

Лисиците имаха огромен контрол над телата си, което доста допринасяше за популярността им сред клиентите. Ян Уейлонг в никакъв случай нямаше да си позволи да стигне до края, преди клиентката му да го е сторила. Мъжкият китсуне забърза темпото си, посрещайки тялото на Лилит с всеки тласък.

Лилит стисна чаршафа с ръцете си и изсъска. Беше толкова близо до това да свърши. В съзнанието ѝ започнаха да се въртят отново думите на мъжкия китсуне. Жената се понесе по вълната на екстаза и краката ѝ започнаха силно да треперят. Беше достигнала кулминацията си, а така не ѝ се искаше.

Мъжът се подсмихна и реши да провери лимитите на тази жена. Вместо да забави темпото си и да си позволи също да свърши, той направи точно обратното. Ако клиентката му бе една от тези жени, способни да свършват повече от веднъж, сега щеше да разбере.

- Браво. - пляскаше с ръце сатирът, след като също току що беше свършил. Не разбираше що тия продължават да се ебат ама беше хубаво шоу и пенисът му отново се надигна. Сатирът отново обхвана члена си с ръце и започна да мастурбира.

Лилит продължи да стене. Тръпките от оргазма ѝ тъкмо бяха започнали да я напускат, когато усети, че отново се понася по върха на удоволствието. О, определено се намираше в рая! Отдавна не се бе чувствала по този невероятен начин. Тялото ѝ вече само се водеше по ритъма на мъжкия китсуне и търсеше освобождение. След няколко тласъка, го получи. Червенокосата жена извика някаква псувня и отново свърши.

- Прекрасно, наистина прекрасно. - тихо просъска мъжът. След толкова време, дори на него му бе трудно да се контролира и да задържи темпото си. Не след дълго той също не успя да се сдържи повече и топлата му семенна течност се разля дълбоко в жената. Тъй като видовете им бяха несъвместими, беше съвсем безопасно.

- Охаа ей туй е нещо! - изкрещя силно Балтазар и също отново свърши, подът пред него се оплиска целия със семенната му течност. Сатирът изцъка с език.

Лилит се просна върху леглото, за да си почине минута-две. Чувстваше се толкова удовлетворена. Мъжките лисици наистина бяха нещо друго.

Ян Уейлонг излезе от клиентката си и легна до нея, за да си поеме въздух.
- Надявам се съм разсял предубежденията, които повечето човеци имат, спрямо нашата раса. - тихо се засмя мъжът.

Балтазар много работи искаше да каже за тъпите лисици, ама не искаше да се излага пред чужденците затова си замълча.

"Аз...", пое си дълбоко дъх Лилит и бавно издиша. "Имам приятелки лисици, но отказваха да използват мъжка форма, за да се забавляваме така."

Мъжкият китсуне отвърна с тих смях.
- Не всички от нас могат да променят формата си, това е запазено за най-силните. - отвърна той. - Но дори и тогава... наистина жалко, такава красива жена като теб не би трябвало да изпитва затруднения да бъде с когото пожелае. Бих се радвал ако имаш подобни прекрасни приятелки, които имат нужда от разнообразие. - в съзнанието на жената Ян Уейлонг беше видял, че често препоръчва на някаква друга жена да се обърне към подобни услуги. Може би щеше да изкара малко злато и от нея.

Балтазар се зачуди как така "приятелки лисици". Те лисиците само за яко ебане ставаха.