Публичен дом Приказен Блян

Блейд реши да не се бави повече, затова проникна нежно в момичето и започна да се движи в нея с плавни тласъци. Определено му липсваше женска ласка, трябваше да започне да посещава публичния дом или да спи с робините си.

Вайълет обви ръце около врата на мъжа и изстена силно, усещайки го в себе си.
- Трябва.... да ме посещаваш... по-често. - жената дишаше учестено. Ако имаше винаги такива клиенти, работата на това ужасно място щеше да е рай.

- Не е лоша опция. - отвърна Блейд и целуна устните на момичето. Куртизанките в Еритос бяха малко по-евтини, но както казваха хората - Кеф цена няма.
Блейд забърза малко темпото си, сетне ги преобърна, карайки момичето да остане отгоре.

Жената тихо се изкикоти, сетне започна да се движи върху пениса на клиента си.
- Красива ли съм? Харесва ли ти така? - прехапа устни жената.

Блейд се усмихна.
- Прекрасна си. - изрече той. - Никак не си лоша. Не изглежда... да приемаш работата си чак толкова зле.

- С клиент като теб... Никак не е зле. - намигна куртизанката, сетне забърза темпото си.

На Блейд му хареса и стисна ханша на момичето, сетне забърза темпото си. Не му отне дълго да стигне до края. Той стисна очи и свърши в куртизанката.

Вайълет също беше съвсем близо до края, куртизанката си пое дълбоко въздух, сетне изстена силно и заби нокти в раменете на клиента си. Никак не ѝ се връщаше към обичайното ежедневие в Приказен Блян след това.

След като си починаха малко, Блейд внимателно отмести момичето от себе си и стана от леглото, за да се облече.
- Благодаря! Заслужаваш много повече от петстотин злато.

Вайълет се усмихна.
- Благодаря красавецо, бих се радвала да ме посетиш отново. - облиза устни куртизанката. Разбира се, че заслужаваше повече от това проклето злато, от което дори не получаваше по-голямата част, но уви, ако се върнеше в Шиера, щеше да бъде убита от лихварите, на които дължеше пари.

- Може и да се уреди. - намигна ѝ Блейд, сетне ѝ пожела лека почивка и се върна при Конър.
Той подритна съпруга си.
- Какво ми седиш там още? Ставай да си вървим.

- Аве ненормалник, ти чуваш ли са ве? Как да стана кат оня изрод ме завърза толкоз стегнато? Помогни ми, шибаняк смотан.

Блейд извъртя очи и просто го хвана за ръка, сетне ги телепортира обратно в Еритос. Конър сам да се оправяше.

Валая въздъхна и отиде да провери как е Вайълет. Ако я намереше и нея мъртва...

Вайълет се зарадва да види съдържателката.
- Здравей, този беше страхотен. Има ли начин да ми намериш още като него? Определено ще работя с много повече желание. - усмихна се жената.

- Добре, жива си. - незаинтересовано отвърна жената-вълк. - С какво желание работиш не ме интересува особено, аз да не би да работя с желание, така като ме гледаш? Ставай и отивай да се почистиш, редовният ти клиент, човекоподобната маймуна е дошъл и те чака в стая петседет и три.

Вайълет въздъхна победено, но се налагаше да изпълни каквото ѝ е заръчано. Доста бързо мечтите ѝ се бяха разбили на пух и прах. Куртизанката стана и отиде да се приготви за следващия клиент.

Лилит пристигна във Валдора и успя да открие публичния дом. Нямаше как да не посети това място и да разгледа какво се предлагаше тук. Тя влезе в сградата и застана на рецепцията.

Господарят на Валдора беше дошъл в Приказен Блян да си избере момиче и доста се зарадва, когато видя някаква нова червенокоса жена. Беше човек, ама изглеждаше добре, така че нямаше търпение да я пробва.
- Здрасти пичко. - грубо избоботи сатирът. - Колко ти е тарифата? Няма та на списъка.

Лилит се обърна и едва се сдържа да не избяга. Какво беше това отвратително изглеждащо същество?
"Разбира се, че ме няма, аз не работя тук. Аз съм Лилит, от Еритос и съм тук, за да разгледам Валдора.", отвърна жената.

Господарят на Валдора се изсмя гръмко.
- Еми да ве маце, това е моята хубава Валдора. Дошла си на най-хубавото място. Аз съм господаря - Балтазар се казвам.

Лилит сбърчи вежди. Не че някога щеше да се съгласи да спи със сатир, ама кой беше оня на снимката в арената за двубои тогава?
"Сигурен ли си? В Еритос получихме снимка на господаря на Валдора и честно казано, нямате нищо общо.", изсмя се жената.

Сатирът отново се изсмя силно.
- Е да това съм аз, ама тоя портрет е от преди 700 години. Казах на Чин да го остай там, че да привлече секси мацки като тебе. - облиза устни сатирът. - Какво си търсиш тука?

"Не и противни сатири.", отвърна Лилит. "Дори и да изглеждаше както преди седемстотин години, пак нямаше да спя с теб."

Сатирът се зачуди.
- Е че що така говориш бе пичко, кво ни е на нас сатирите? Имаме големи курове. - горделиво отвърна съществото.