Публичен дом Приказен Блян

Валая въздъхна.
- Госпожо, явно и Вие не сте от близките територии и не познавате нашата култура. Тук нямаме особено добро мнение за лисиците, но точно заради лекият им нрав, са прекрасни попълнения за публичния ни дом. Всяка лисица, която откаже да работи тук не е добре дошла във Валдора повече. Какво е сторила Нана срещу Вас? Обикновено лисиците са доста популярни сред клиентите ни, Вие сте първата, която ги нарича "противни". - изненадано попита съдържателката.

- Освен да ги мразите, което е много хубаво, трябва и да им отнемате правата и да ги превръщате в роби. И други неща заслужават, но уви. - отвърна Силиа. - Освен, че се опитва да ми съсипва живота, изкарвайки се жертва на тормоз, който не ѝ подлагам, не прави уж нищо друго. Жалко, явно няма да се отървем скоро от нея.

- Госпожо, нали точно това Ви казах току-що? - въздъхна Валая. - Лисиците тук така или иначе нямат права, нито могат да напускат публичния дом. Нана прикриваше истинската си същност доста време, поради което не знаехме каква е. Щом разбрахме, се опитахме да я доведем, но тя отказа и избяга. Не знаем много за характерите им извън умението им да съблазняват, заради което са много ценни за бизнес като моя. Морският дракон вероятно ще знае повече за нея, желаете ли да го повикам?

Силиа помисли известно време. Не знаеше какъв е този морски дракон, но може би беше добре да го срещне.
- Добре. Дано поне той да успее да помогне.

Валая кимна.
- Добре, изчакайте тук. - отвърна съдържателката и отиде да потърси морския дракон. Обикновено стоеше в Приказен Блян, за да наблюдава лисиците.

Неро доста се изненада, когато съдържателката на публичния дом отиде при него, твърдейки че човешка жена иска да разговаря с него по повод Нана. Все пак, драконът реши да провери за какво става въпрос, особено ако тази жена беше приближена на Юки. Той излезе в фоайето на Приказен Блян, за да я посрещне.
- Здравейте. - усмихна се драконът. - Пожелала сте да разговаряме относно Нана...?

- Онази жена каза, че може да знаете повече. Знаете ли, че избяга?

- Избягала е? - тихо се подсмихна драконът. - От къде е избягала Нана? - с насмешка я изгледа той.

Силиа присви очи.
- От Валдора. - отвърна принцесата. - Не знаете?

Отговорът на човешката жена разгневи Неро, особено след като вече предполагаше коя е тя. Драконът материализира една от осемте си опашки и я запрати към жената, удряйки силно по земята само на сантиметри от лицето ѝ.
- Зарган е доста смел, изпращайки ми една от наложниците си. Наистина ли мислите, че няма да разбера? Господарят ти ще ми плати за това, което се е опитал да стори с нея. - невъзмутимо изрече съществото.

Силиа се стресна и отстъпи крачка назад.
- Не работя за Зарган, нямам нищо общо. - изрече принцесата. - Юки накара Нана да се домъкне в Еритос, да се прави и тя на интересна, сякаш една лисица не ни беше достатъчна.

Чувайки, че това не е номер на Зарган, драконът върна опашката си назад и скръсти ръце, усмихвайки се.
- Значи познаваш Юки. Не се учудвам, че говориш по такъв начин за нея, човеците никога не са успявали да я оценят. - въздъхна той. - Тя говори ли за мен?

- Защо ли не ме учудва, че човеците не могат да я оценят? Определено не е защото ги хипнотизира и обира. - извъртя очи Силиа. - И аз от къде да знам? Не желая да комуникирам с нея, нито с Нана. Говореше за Валдора и за публичния дом, обаче се оказа, че не е била проститутка тук.

Неро се усмихна.
- Човеците сте достатъчно слаби и глупави, за да бъдете хипнотизирани и обирани. - с усмивка отвърна Неро. - Станало е объркване, изглежда че. Лисиците в този публичен дом бяха доведени от мен. Засега имам нужда те да останат тук, но Нана няма нищо общо с това. Радвам се, че е намерила място, където да живее спокойно.

- Разбира се, че проклетницата живее спокойно. - скръсти ръце Силиа. - Хората около нея не живеят спокойно.

- Това е защото сте слаби. За толкова години би следвало да сте свикнали с това и да не упорствате прекалено много. - с усмивка на лице продължи драконът. - Нана също не е особено силна, така че няма от какво да се притеснявате.

- Направо. - извъртя очи Силиа. - Ако нямаше от какво да се притесняваме, нямаше да получава каквото ѝ хрумне.

- Според скромните ми познания за кралство Еритос, то се управлява от човешка жена. Нима Нана е успяла да омае нея? - спокойно продължи Неро.

- Не, не е омайвала тъпата кралица на Еритос. Не че не бих се и учудила да го сторят тия двете, в техен стил би било. - извъртя очи Силиа. - Явно и на вас нещо не ви е наред, изглежда няма да помогнете.

- Причината за това е, че не разбирам с какво точно имаш нужда от помощ. - тихо се подсмихна драконът. - Ако бъдеш така добра да споделиш, вероятно бих могъл да ти помогна повече.