Публичен дом Приказен Блян

Съдържателката още не беше пристигнала и като най-добра работничка на Приказен Блян, Клодия я заместваше. Тя видя, че в публичния дом е дошла нова клиентка.
- Здравейте, за пръв път ли сте тук? Не мисля, че съм Ви виждала досега. - поздрави жената-ангел.

Катрин се обърна към жената.
- Здравейте. Във Валдора съм за втори път, но на това място за пръв. - отвърна момичето. - Това, което си мисля ли е? Публичен дом?

Клодия се изненада, че въпросната жена изглежда дори не е клиентка.
- Да, това е техният единствен публичен дом - Приказен Блян. Аз съм Клодия, най-скъпата проститутка тук. - отвърна жената. - Принадлежа на небесната раса и съм ангел. Харесахте ли си нещо от ценоразписа?

Очите на Катрин се разшириха от изненада.
- Вие сте ангел? Имам позната, която също принадлежи на вашата раса. - отвърна момичето. - И не, простете, но не ме вълнува нищо от ценоразписа ви. Никога не съм била в публичен дом и не мисля, че желая да бъда обслужвана.

Клодия наведе глава.
- Разбирам. Сигурно и Вашата позната е проститутка някъде из чуждите земи. Нищо не можахме да сторим срещу Долината на Кошмарите и сега това е съдбата ни. - отвърна жената-ангел.

Катрин сбърчи вежди.
- Не мисля, че познатата ми някога е била проститутка. Поне не е казвала. Доколкото помня се била влюбила в човешка душа и я изгонили. - изрече момичето. - Не сте могли да сторите нищо срещу Долината на Кошмарите? Чувала съм за това място, но не знам нищо за него.

- Знам че звучи странно, но се радвам, че са я изгонили. Отървала се е от войната, която тези изчадия обявиха на вида ни. Разбира се, те са много повече и по-силни от нас, загубихме и нашият крал беше отвлечен от техния владетел. Със сигурност го измъчват и насилват, но на нас ни казаха, че той сам е избрал това. Не вярвам да сме били предадени, но дали думите им са истина или лъжа вече е без смисъл. Никога няма да мога да напусна това място.

- Защо мислиш така? - попита Катрин. - И как така са ви победили? Има ли въобще по-силни същества от ангелите, освен боговете?

Клодия тежко въздъхна.
- Изглежда наистина не знаете съвсем нищо за Долината на Кошмарите. Те СА небесни създания, отделили се преди хиляди години на това ужасно място под земята. В днешно време попълват редиците си и с други видове чудовища, давайки им титлата "почетен демон", такъв е морският дракон, който се навърта тук. Много повече са и много по-силни от нас са, те могат да използват всичките ни умения, както и добре познават стила ни на битка. Нямахме шанс.

- Съжалявам да го чуя. И да, не знам почти нищо за другите същества, преди известно време научих, че съществуват дракони. - въздъхна Катрин. - Познавам само една лисица, от която съм чувала за Долината на Кошмарите, но не съм разговаряла с нея за това.

- Лисица? - изненадано възкликна Клодия. - Нашият крал беше помолил една деветоопашата лисица за помощ, когато разбрахме, че ще ни обявят война, но тя отказа и избяга. Нищо добро не може да се очаква от тях, макар и да не съм съгласна с това, което им се случва тук във Валдора, не крия неприязънта си.

- Казва се Юки, може би за нея става въпрос. - изрече Катрин. - Лисиците работят тук?

- Никога не съм била достатъчно висшестояща, за да знам коя точно лисица искаше да привлече на наша страна Негово Величество, ако е деветоопашата лисица е възможно да е била същата. - замисли се Клодия. - Всички лисици, които се намират във Валдора биват ловувани и пращани да работят тук в Приказен Блян, да. - потвърди жената-ангел.

- И каква е причината за това? - полюбопитства момичето, сетне се сети нещо, което онзи Балтазар ѝ беше казал. - Не знам дали знаете, но тук е била моя позната - червенокоса жена на име Лилит. Господарят на Валдора твърди, че тя е спала с него, а мен силно ме съмнява. Познавам Лилит, вярно, същинска нимфоманка е, но не вярвам да е спала с него, за да задоволи нагона си.

Клодия направи гримаса, чувайки Господарят на Валдора да бива споменат.
- Не съм сигурна за причината, само знам че морският дракон от Долината на Кошмарите е замесен. Вероятно иска да нарани лисиците, защото деветоопашатата лисица в крайна сметка не помогна и на тях, знам че и те се опитваха да се свържат с нея. Поне предполагам, че това е причината. - отвърна Клодия. - Аз имам "щастието" да бъда смятана за екзотичен вид във Валдора, така че цената ми е доста висока и мога да избегна повечето изключително нестабилни клиенти, но не мога да се измъкна от това да обслужвам господаря им. За съжаление не мога да кажа дали се е случило, единствено видях една червенокоса човешка жена да влиза в стая заедно с Господаря и с един от лисиците. - сви рамене жената-ангел.

Очите на Катрин се разшириха от изненада.
- Божества, значи може и да е било истина. - изрече момичето. - Тази наистина не е наред. А вие защо решихте да станете куртизанка тук? - сетне се върна на темата с лисиците. - Горките същества. Дано успеят да се отърват от ужасната си съдба.

- Ако познавате лисици, значи вероятно знаете, че те не са никак добронамерени към вашата човешка раса. Дори и слабите лисици предпочитат да манипулират човеците за своя облага. Това разбира се не означава, че трябва да бъдат измъчвани по такъв отвратителен начин, така че в това отношение съм съгласна с Вас. - отвърна Клодия. - Аз не съм избрала това за себе си, трябваше да бъда заведена в Долината на Кошмарите като робиня, но успях да надвия чудовището, което ме предвождаше натам. Бягайки се озовах във Валдора, където Господарят им ме улови и ме доведе тук. Щях отново да избягам, но проклетият морски дракон се намеси. Принудиха ме да изпия някаква странна течност и от тогава не мога да използвам нито едно от уменията си! - наведе глава жената-ангел.

- Това е ужасно! Моята позната ангел нямаше почти никакви умения след изгонването си. - въздъхна Катрин. - Относно лисиците, наясно съм. Не съм била пряк свидетел, но знам как онези двете изманипулираха един човек да им даде каквото искат. Може би ако се случи подобно нещо на мен и аз няма да им искам доброто.

- Не всички небесни създания са силни и притежават много умения, а и наистина е възможно да са били отнети, след като е била изгонена. - замислено отвърна Клодия. - Лисиците се интересуват единствено от собствения си комфорт, ако не ги притесняваш и не си мишена, с която да постигнат целите си, вероятно няма да ти досаждат. Не знам твърде много за тях, отвъд това че деветоопашатата лисица беше в приятелски отношения с Негово Величество, поне до войната, когато естествено предпочете да избяга, за да не бъде въвлечена и да се наложи да вземе страна. - ядно продължи жената-ангел.

- Имало ли е шанс да ви помогне да спечелите? - попита Катрин.