Публичен дом Приказен Блян

Лилит прехапа долната си устна. Добре, следващият път можеше и да е оргия, нямаше да има нищо против. Тя се възкачи върху Ноел и насочи пениса му към себе си. Трябваше да намери начин да се уреди с роб китсуне.

Ноел прехапа устни, чувството беше страхотно, обикновено той беше този, който върши тази работа, но да бъде от другата страна също му харесваше.

Ян Уейлонг се приближи до жената и целуна устните ѝ, сетне спусна ръка надолу, масажирайки женствеността ѝ. Ноел имаше нужда от тази тренировка така или иначе, затова щеше да го остави да върши по-голямата част от работата.

Лилит изстена. Това ѝ харесваше много, беше много жалко, че в Еритос нямаше такива лисици в публичния дом.

Ноел посрещаше тласъците на жената, забързвайки темпото си. Ян Уейлонг беше много по-опитен от него, но не смяташе да го разорачова.

- Справяте се повече от прекрасно. - усмихна се мъжкият китсуне, сетне повдигна брадичката на Лилит с другата си ръка, така че погледите им се приковаха един в друг. - Съкровище, кажи ми какво желаеш в момента.

"Да ме обладаете и двамата.", изстена Лилит.

- Защо не? - прехапа устни, сетне се усмихна самодоволно Ян Уейлонг. - Как? - гласът му отново прокънтя в съзнанието на жената.

Лилит лукаво се усмихна.
"Нямам против да е двойна пенетрация или пък изцяло вагинално.", изстена жената.

Ян Уейлонг се усмихна. Той накара Лилит да се обърне с лице към Ноел, сетне застана зад нея. Докато другият китсуне все още беше в жената, той използва слюнката си, за да навлажни ануса ѝ. Слюнката на лисиците беше доста по-хлъзгава от човешката и вършеше идеална работа за тази цел. - Свикнала си с това, нали? - зададе реторичен въпрос той, вече беше видял, че Лилит харесва подобни неща.

"Разбира се.", отвърна Лилит. О, да, следващият път определено щеше да е оргия. Нямаше представа какво точно се случва, но се чувстваше много добре в компанията на тези лисици.

Ноел продължи със заниманието си. Макар да беше свикнал обикновено той да е в позицията на тази жена, това определено му харесваше доста.

Ян Уейлонг насочи пениса си в ануса на жената и бавно проникна в нея, все пак не му беше за цел да я наранява. Това, че тя доста бързо привикна към усещането никак не го изненада. Мъжкият китсуне реши да не губи време и забърза темпото си.

Лилит изстена и впи ръце в раменете на Ноел. Това ужасно много ѝ харесваше. Жалко, че тези лисици струваха толкова много, нямаше да може да си позволява такива забавления често. В подобни ситуации, жената обичаше и да поема нещата в свои ръце, но този път реши да се остави изцяло в ръцете на тези мъже.

Ноел отново забърза темпото си. Усещаше, че е близо до това да свърши. Той протегна ръка и я прокара по устните на клиентката си, сетне вкара два пръста в устата ѝ. След като ги навлажни със слюнката на жената, той ги прокара по тялото ѝ, стигайки до зачервената ѝ женственост. Мъжкият китсуне започна нежно да я разтрива.

Ян Уейлонг се гордееше с напредъка на Ноел. Не биваше да си позволява да свършва преди клиентката си, така че поведението му беше похвално засега. Мъжът също забърза темпото си.

Лилит изстена и стисна очи. Усещаше, че е близо до края и се прокле в ума си. От една страна това мъчение щеше да има край, от друга не искаше никога да свършва. След още няколко тласъка, тялото на жената се разтресе и тя нададе вой. Беше стигнала до кулминацията си. След като осъзна ситуацията, Лилит разбра че мъжете все още се движат в нея, затова реши да отвърне на темпото им.

Ноел не успяваше да се сдържа повече, мъжкият китсуне стисна очи и изскимтя тихо, сетне изля топлата си семенна течност дълбоко в клиентката. Той вдигна поглед към Ян Уейлонг.

- Повече от прекрасно. - тихо изсъска Ян Уейлонг, който също не беше далеч от края. След като клиентката бе задоволена, вече можеше да си позволи също да свърши. Той забърза темпото си още, сетне застина, изливайки всичко дълбоко в нея.

Лилит се чувстваше като в рая. Не можеше да повярва, че тези същества са наистина толкова добри. Тя внимателно се отмести от Ноел и седна до него на леглото.
"Няма ли начин... да си взема мъжки китсуне от тук? Колко ли би струвало това?"

- Да си вземеш мъжки китсуне от тук? - изненадано повтори въпроса Ноел, вече успявайки си да си поеме въздух нормално.

Ян Уейлонг се засмя тихо, привеждайки дрехите си в приличен вид.
- С удоволствие бих те последвал навсякъде, красавице, но уви, не можем да напуснем това място. Следят ни.

"Аз определено не желая да ви отвличам. Макар че...", въздъхна Лилит. "Няма ли с кого да говоря и да му предложа злато?"

- С морския дракон Неро, но... - наведе глава Ноел.

- Съкровище, едно време смятах, че ние сме силни. На този свят има много по-силни същества от нас. Можеш да потърсиш Неро, но той никога няма да се съгласи на парично предложение. - отвърна Ян Уейлонг незаинтересовано. Нямаше никакъв смисъл.