Публичен дом Приказен Блян

"Това е доста жалко. На какво би се съгласил, според вас?", попита Лилит, докато обличаше роклята си.

- Има едно нещо. - засмя се Ян Уейлонг. - Но е непосилно за теб. Ако му дадеш деветоопашатата лисица Юки, ще изпълни всяко твое желание. Но това е невъзможно. Дори и да я откриеш, тя е равна по сила с него.

Лилит сбърчи вежди.
"Аз я познавам. Обаче не мисля, че бих могла да я надвия. Пък и не мисля, че е особено редно - тя ми е приятелка."

Зениците на мъжкият китсуне се разшириха от почуда. Той се усмихна самодоволно.
- Знаех си, че си перфектната жена. - отвърна той. - Не само си я открила, а и сте близки, поздравления. Имаш доста силен съюзник на своя страна.

Ноел не разбираше твърде много от този разговор, беше прекалено млад и слаб, за да знае коя е Юки.

Лилит сви рамене.
"Може би.", въздъхна жената. "Нямам представа дали ще срещна този Неро следващия път, ще видим. Обаче определено ще се видим."
Жената пожела лек ден на лисиците и излезе от публичния дом. Трябваше да се прибере, чувстваше се доста изморена.

- За какво говорехте с тази жена? - изненадано попита Ноел.

Ян Уейлонг въздъхна.
- За нищо възможно, за съжаление. Дори и да е открила Юки, нашето положение няма да се промени. Можем само да се радваме, че понякога идват клиенти като нея, а не онези противни изчадия от Валдора. - отвърна йокайът, сетне отиде да се изкъпе.

Ноел също въздъхна и отиде да се приведе във вид. Вероятно щеше да има още доста клиенти за вечерта.

Дейвид използва камъка си за телепортиране и се изненада къде попадна. Не беше пожелал да попадне в привидно публичен дом. Мъжът въздъхна, нямаше никаква представа какво щеше да прави тук.

Съдържателката забеляза, че е влязъл клиент. Жената-вълк въздъхна и стана от стола, на който седеше, сетне се приближи до него.
- Добре дошли в Приказен Блян. Ценоразписът ни е ето тук. - тя посочи към дървена табела в нейна близост.

Дейвид въздъхна.
- Не съм дошъл тук, за да бъда обслужван. - отвърна мъжът. - Исках да се телепортирам на съвсем различно място във Валдора.

Жената-вълк присви очи.
- Какво искате да кажете? Намирате се в Приказен Блян в момента. - монотонно отвърна тя. - Къде искахте да бъдете?

- Мислех си за езеро, но очевидно такива неща тук няма, та явно проклетото нещо намира публичен дом за най-близко до езеро. - изсумтя Дейвид. - Така и така съм дошъл... поне да поговоря с някого.

- Езеро? - скептично го изгледа Валая. - Нямаме подобни неща. Тук се предлагат съвсем различни услуги. Е, говорете. Какво харесвате в секса? Ще се постараем да Ви го осигурим.

- Вие не ме ли чухте? Преди малко ви казах, че не съм дошъл да ме обслужват. - изрече Дейвид. Само това му липсваше и лудата Катрин още повече щеше да се настърви. - Не ми трябват излишни проблеми на главата.

- Не Ви разбирам съвсем, господине. Дошъл сте в публичен дом. - въздъхна Валая. Отново беше дошъл някакъв луд. - За какво желаете да говорите тогава?

- За нищо, всъщност. - въздъхна Дейвид. - За съжаление и тук сте доста изтрещели, точно като лудите животни от Еритос.

- Изтрещели? - повтори невярващо Валая. - Човеко, ти си дошъл в публичен дом и твърдиш, че сме луди, понеже ти предлагаме секс. Дали ние не сме с всичкия си? - повиши леко тон жената-вълк. Рядко го правеше, но не разбираше какъв му е проблемът на този клиент.

- Не визирам вас в публичния дом, а като цяло жителите на това място. - въздъхна Дейвид. - Честно казано, не срещнах един що годе нормален.

Валая въздъхна.
- Така си е. Тук живеят доста.... особени същества. - трябваше да внимава, можеше някой от подчинените да я докладва на Балтазар. - Но пък имаме красиви лисици. Желаете ли да ги видите?

- Извинете, но не знам дали ме разбирате. Нали ви казах, че не искам да бъда обслужван? - повтори Дейвид отново. - Просто попаднах тук и трябва да постоя малко, за да изпълня нужното за събитието.

Валая въздъхна.
- Добре, няма да ви взимам пари, след като няма да правите секс. - отвърна жената-вълк. - Но простете ако не съм сигурна какво точно търсите тук тогава.

Дейвид отново въздъхна. Тази явно наистина не разбираше какво му говори.
- Тук ме телепортира проклетият камък за телепортация. Изглежда нямате езера, жалко. - сви рамене мъжът. - Чух, че онзи ненормалник Каво е бил тук. Защо сте му позволили и конят му да участва след първата убита елфка?

- Както казах, нямаме езера. - отново потвърди жената-вълк. - А за този Каво, нямах представа, че няма да се спре след първата. Все пак не бива да се тревожите, пращах му такива, от които искахме да се отървем така или иначе. - невъзмутимо продължи тя.