Публичен дом Приказен Блян

- Деветоопашатата лисица не е просто обикновено чудовище, много по-силна е от тях. Ако реши да бъде сериозна, вероятно силите ѝ щяха да са равни с тези на висшестоящите и в нашите небесни територии, и в тези на Долината на Кошмарите. Може да си позволи да бъде неутрална, защото твърде малко създания биха могли наистина да ѝ потърсят сметка. - отвърна Клодия. - Разпространяваха се слухове, че са я отровили, но вече не знам кое е истина. Не получавам много информация от това място.

- И аз не знам много. Както казах, не сме близки. - отвърна Катрин. - Ако наистина са я отровили, за да намалят силите ѝ, тогава донякъде разбирам защо е избягала. Сигурно е можело да загине.

- Разбира се, никога не биха изложили себе си на истински риск. Знам, че не бива да го мисля, но след всичко, което преживях, никак не съжалявам йокаите за това, че Долината на Кошмарите изби голяма част от тях. Когато се притекохме на помощ на тормозените раси, ние самите станахме мишена и тогава никой не помогна на нас! Не желая лисиците и другите чудовища да бъдат измъчвани, но няма да крия, че не бих тъгувала, ако загинат. - изсумтя куртизанката.

- Разбирам ви. - изрече Катрин. - Ще ми се да можех да ви уверя, че нещата ще се подредят, но далеч не разбирам сериозността на проблема, нито съм наясно с историята ви.

- Проблем вече няма, расата ни е победена и поробена от Долината на Кошмарите. Те ни обявиха война, защото се отделиха от редиците ни, в опит да получат повече сила, чрез използване на забранени умения като изпиване на енергия и поглъщане на души. В това число не са особено различни от йокаите, които практикуват подобни неща от хилядолетия. - въздъхна Клодия. - Ще ни трябва чудо, за да се освободим.

Балтазар влезе в публичния дом и се усмихна широко, когато видя Клодия и човешката жена, с която си беше говорил наскоро.
- Проблеми няма никъде. - жизнерадостно възкликна сатирът. - Клодия, отивай и се приготвяй, ей сега идваме с Чин да те ебем. - Господарят на Валдора се обърна към Катрин. - Пичко, добре, хубав вкус имаш Клодия баш да избереш да ебеш. - одобрително кимна с глава той.

- Съжалявам да го чуя. - въздъхна Катрин. - Надали ще съм жива, но дано намерите чудото си.
Катрин тъкмо довърши изречението си, когато чу неприятния глас на Балтазар. Тя се обърна към него.
- Не съм дошла тук, за да ме обслужва тази жена. Попаднах случайно и се заговорих с нея.

Клодия не можеше да противоречи на ужасния сатир. Жената-ангел кимна и отиде да се приготви, макар и с нежелание.

- Е как само ще говориш бе пичко? Тука е нашия хубав Приказен Блян, трябва да си земеш да ебеш нещо. - изцъка с език Балтазар. - Да ти препоръчам лисиците ни, много са добри.

- Не, благодаря! - изрече Катрин. - И щом са толкова добри, трябваше ли да прекъсвате разговора ни? Защо не си избрахте някоя лисица?

Балтазар се почеса по брадата.
- Клодия е най-хубавата тука, аз предимно нея еба. Ама ако искаш и за тебе ше намерим място, можеш да дойдеш да те ебем с Чин, няма да ти зема злато даже. - намигна ѝ сатирът.

- Още повече, не, благодаря! - изсъска Катрин.
Разбира се, че нещо щеше да се прецака. Момичето реши да не си губи повече времето, затова се телепортира обратно в Еритос.

Балтазар изцъка с език.
- Еее, дори не можах да ѝ кажа да каже на оная пичка с червената коса да дойде пак. - недоволно изсумтя Балтазар и отиде в стаята, за да бъде обслужен от Клодия.

След като слезе от кораба, Лилит веднага се отправи към Приказен Блян. Жената нямаше търпение отново да спи с някоя мъжка лисица.

Съдържателката надигна глава от пергамента, върху който смяташе приходите за Господаря, когато видя в Приказен Блян да влиза жена. Не я беше виждала преди.
- Здравейте, по какъв въпрос сте тук? Работа ли търсите?

Лилит се обърна към жената.
"Не, не търся работа. Преди време дойдох тук и останах много доволна от мъжките лисици, затова бих искала отново да бъда обслужена от такава.", отвърна тя.

Валая присви очи. Господарят беше споменал, че е спал с някаква жена от Еритос, заедно с един от лисиците. Дали това беше тя.
- Ще се уреди. Преди това обаче, Лилит ли се казвате? - попита жената-вълк.

"Да, защо?", полюбопитства жената.

Съдържателката въздъхна.
- Не че е моя работа, но наистина ли? Господарят ни изглежда отвратително, дори и аз го знам, затова съм сложила тази тарифа, за да не ме закачат много-много. Лисицата - разбирам, но как сте намерила точно Господарят за привлекателен? - недоумяваше жената.

Лилит не разбираше.
"За какво говориш? Вярно, господарят ви е ужасно грозно същество, но той само гледаше. Какво става?"