Публичен дом Приказен Блян

- Доста сте странен. Няма да чукате характерите им. - сви рамене жената-вълк.

- И все пак. Ще изгубя още малко от времето ви и после си тръгвам. - изрече Дейвид. - И вие ли се продавате в този публичен дом?

- Разбира се. - отвърна Валая. - Интерес към мен ли имате? Имате хубав вкус, но също така доста скъп. Струвам сто милиона злато. Ако можете да си позволите тази сума, с удоволствие ще бъда Ваша.

Дейвид се засмя.
- Или не желаете да ме чуете или не ме разбирате. Не желая да бъда обслужван, просто си чеша езика. - отвърна мъжът. - Значи все пак се продавате. А защо толкова скъпо, ако не е тайна?

- Защото съм доста опитна. - надменно отвърна жената-вълк. - А и не желая достъп до мен да имат всакакви навлеци. Моите услуги са ненадминати и като такива, струват доста скъпо. Не Ви разбирам наистина, тъй като твърдите, че нямате интерес, но същевременно питате за тарифата ми. Вие мъжете не сте известни с честността си.

- Както ви казах, просто се намирам на приказка. Наистина не знам какво бих могъл да питам една куртизанка или съдържателка на публичен дом. - сви рамене Дейвид.

- Странно е тук да идват клиенти просто, за да разговарят с мен, признавам. - отвърна Валая. - Защо вместо това Вие не ми разкажете повече за това място Еритос?

- То не знам има ли много за разказване. Почти през цялото време е студено, имаме дракони, прехранваме се чрез лов или участия в събития. От време на време се организират събирания, на които животните се изпокарват защото друга работа си нямат и в общи линии, това е скучното ни ежедневие. - отвърна Дейвид.

- Звучи монотонно. - отвърна Валая. - Тук също се прехранват с лов на патки, но ние сме изключени от това, на нас ни ги доставя господарят на Валдора. В замяна на това взима изкараното злато от работниците.

- А, да, това странно нещо, което не разбирам съвсем, но не е и моя работа. - сви рамене Дейвид. - Е, няма да ви губя повече времето. Пожелавам ви лек ден.
Мъжът отново използва камъка си за телепортация и се върна в Еритос.

Валая въздъхна, поне този не беше убил някоя от работничките. Тези клиенти от Еритос никак не бяха доходоносни за бизнеса ѝ, единствено червенокосата жена се държеше нормално.

Лилит веднага дойде в Приказен Блян. Жената застана на тезгяха и зачака съдържателката да се появи.

Валая забеляза, че червенокосата жена, която Балтазар често споменаваше е дошла отново. Жената-вълк отиде да я посрещне.
- Здравейте, радвам се да Ви видя отново. - поздрави тя. - Как сте?

"Доста добре.", усмихна се Лилит. "Дори и нелепите слухове на господаря ви не могат да помрачат настроението ми. Дойдох да си поръчам три мъжки китсуне."

- Съжалявам относно това. - извини се отново съдържателката. - Три? Имаме три, но ще е доста скъпо, можете ли да си го позволите?

"Мога и още как.", изрече Лилит. "Смятам добре да се позабавлявам."

- Не желаете нито една женска? - попита Валая. - Имаме доста красавици, стига да можете да си позволите.

Лилит се замисли за момент.
"Е, добре. Едната може да е женска, нямам против.", отвърна жената.

- Имах предвид, искате ли една женска в допълнение на тримата мъжки? - попита Валая.

Лилит се засмя.
"А, това сте имали предвид.", изрече жената и се замисли. "Малко скъпо ще ми излезе, но добре. Кеф цена няма."

- Радвам се, Вие сте наистина прекрасен клиент. - подмаза се жената-вълк. Надяваше се лисиците да успеят да изтрият лошото впечатление, което Господарят бе оставил у нея. - Ще желаете ли нещо по-специално, за да ги предупредя преди да дойдат?

"Не мисля. То пак ще си прекараме добре, каквото и да е.", отвърна Лилит.

- Радвам се да го чуя, можете да платите, скоро ще дойдат. - отвърна Валая.

"Разбира се.", изрече Лилит и извади един чувал със злато, сетне започна да брои.

Лилит плаща 1 400 000 злато, а Тианше получава 80 000 опит.

Един от лисиците отиде да посрещне клиентката. Беше леко странно, че бе поръчала толкова много от тях наведнъж.
- Здравейте, Вие трябва да сте Лилит. - приветливо се усмихна мъжкият китсуне. - Последвайте ме.