Публичен дом Приказен Блян

Съдържателката забеляза, че е влязъл клиент. Жената-вълк въздъхна и стана от стола, на който седеше, сетне се приближи до него.
- Добре дошли в Приказен Блян. Ценоразписът ни е ето тук. - тя посочи към дървена табела в нейна близост.

Дейвид въздъхна.
- Не съм дошъл тук, за да бъда обслужван. - отвърна мъжът. - Исках да се телепортирам на съвсем различно място във Валдора.

Жената-вълк присви очи.
- Какво искате да кажете? Намирате се в Приказен Блян в момента. - монотонно отвърна тя. - Къде искахте да бъдете?

- Мислех си за езеро, но очевидно такива неща тук няма, та явно проклетото нещо намира публичен дом за най-близко до езеро. - изсумтя Дейвид. - Така и така съм дошъл... поне да поговоря с някого.

- Езеро? - скептично го изгледа Валая. - Нямаме подобни неща. Тук се предлагат съвсем различни услуги. Е, говорете. Какво харесвате в секса? Ще се постараем да Ви го осигурим.

- Вие не ме ли чухте? Преди малко ви казах, че не съм дошъл да ме обслужват. - изрече Дейвид. Само това му липсваше и лудата Катрин още повече щеше да се настърви. - Не ми трябват излишни проблеми на главата.

- Не Ви разбирам съвсем, господине. Дошъл сте в публичен дом. - въздъхна Валая. Отново беше дошъл някакъв луд. - За какво желаете да говорите тогава?

- За нищо, всъщност. - въздъхна Дейвид. - За съжаление и тук сте доста изтрещели, точно като лудите животни от Еритос.

- Изтрещели? - повтори невярващо Валая. - Човеко, ти си дошъл в публичен дом и твърдиш, че сме луди, понеже ти предлагаме секс. Дали ние не сме с всичкия си? - повиши леко тон жената-вълк. Рядко го правеше, но не разбираше какъв му е проблемът на този клиент.

- Не визирам вас в публичния дом, а като цяло жителите на това място. - въздъхна Дейвид. - Честно казано, не срещнах един що годе нормален.

Валая въздъхна.
- Така си е. Тук живеят доста.... особени същества. - трябваше да внимава, можеше някой от подчинените да я докладва на Балтазар. - Но пък имаме красиви лисици. Желаете ли да ги видите?

- Извинете, но не знам дали ме разбирате. Нали ви казах, че не искам да бъда обслужван? - повтори Дейвид отново. - Просто попаднах тук и трябва да постоя малко, за да изпълня нужното за събитието.

Валая въздъхна.
- Добре, няма да ви взимам пари, след като няма да правите секс. - отвърна жената-вълк. - Но простете ако не съм сигурна какво точно търсите тук тогава.

Дейвид отново въздъхна. Тази явно наистина не разбираше какво му говори.
- Тук ме телепортира проклетият камък за телепортация. Изглежда нямате езера, жалко. - сви рамене мъжът. - Чух, че онзи ненормалник Каво е бил тук. Защо сте му позволили и конят му да участва след първата убита елфка?

- Както казах, нямаме езера. - отново потвърди жената-вълк. - А за този Каво, нямах представа, че няма да се спре след първата. Все пак не бива да се тревожите, пращах му такива, от които искахме да се отървем така или иначе. - невъзмутимо продължи тя.

Дейвид се погнуси.
- И това беше начинът? Да ги изпратите на сигурна смърт?

- Не предполагах, че ще стигне чак до там. - заоправдава се жената-вълк. - Но за всеки случай, не исках да рискувам някоя от наистина стойностните си работнички. Тук клиентът е най-важен, не можем да отказваме услуги.

- Ако продължи да идва ще останете без работнички. - изрече Дейвид. - Ненормалникът е бил достатъчен.

Валая въздъхна.
- От известно време не сме го виждали. Не знам какво се е случило, но се надявам да не идва повече. Вие не сте ли от една и съща територия? Не можете ли да му кажете да се държи нормално?

Дейвид се засмя.
- А, защото хич не сме. Той си знае своето и прави каквото си иска. - отвърна мъжът и отново се изсмя. - Да се държи нормално? Няма как, бил е в лудницата даже.