Публичен дом Приказен Блян

Ян Уейлонг се гордееше с напредъка на Ноел. Не биваше да си позволява да свършва преди клиентката си, така че поведението му беше похвално засега. Мъжът също забърза темпото си.

Лилит изстена и стисна очи. Усещаше, че е близо до края и се прокле в ума си. От една страна това мъчение щеше да има край, от друга не искаше никога да свършва. След още няколко тласъка, тялото на жената се разтресе и тя нададе вой. Беше стигнала до кулминацията си. След като осъзна ситуацията, Лилит разбра че мъжете все още се движат в нея, затова реши да отвърне на темпото им.

Ноел не успяваше да се сдържа повече, мъжкият китсуне стисна очи и изскимтя тихо, сетне изля топлата си семенна течност дълбоко в клиентката. Той вдигна поглед към Ян Уейлонг.

- Повече от прекрасно. - тихо изсъска Ян Уейлонг, който също не беше далеч от края. След като клиентката бе задоволена, вече можеше да си позволи също да свърши. Той забърза темпото си още, сетне застина, изливайки всичко дълбоко в нея.

Лилит се чувстваше като в рая. Не можеше да повярва, че тези същества са наистина толкова добри. Тя внимателно се отмести от Ноел и седна до него на леглото.
"Няма ли начин... да си взема мъжки китсуне от тук? Колко ли би струвало това?"

- Да си вземеш мъжки китсуне от тук? - изненадано повтори въпроса Ноел, вече успявайки си да си поеме въздух нормално.

Ян Уейлонг се засмя тихо, привеждайки дрехите си в приличен вид.
- С удоволствие бих те последвал навсякъде, красавице, но уви, не можем да напуснем това място. Следят ни.

"Аз определено не желая да ви отвличам. Макар че...", въздъхна Лилит. "Няма ли с кого да говоря и да му предложа злато?"

- С морския дракон Неро, но... - наведе глава Ноел.

- Съкровище, едно време смятах, че ние сме силни. На този свят има много по-силни същества от нас. Можеш да потърсиш Неро, но той никога няма да се съгласи на парично предложение. - отвърна Ян Уейлонг незаинтересовано. Нямаше никакъв смисъл.

"Това е доста жалко. На какво би се съгласил, според вас?", попита Лилит, докато обличаше роклята си.

- Има едно нещо. - засмя се Ян Уейлонг. - Но е непосилно за теб. Ако му дадеш деветоопашатата лисица Юки, ще изпълни всяко твое желание. Но това е невъзможно. Дори и да я откриеш, тя е равна по сила с него.

Лилит сбърчи вежди.
"Аз я познавам. Обаче не мисля, че бих могла да я надвия. Пък и не мисля, че е особено редно - тя ми е приятелка."

Зениците на мъжкият китсуне се разшириха от почуда. Той се усмихна самодоволно.
- Знаех си, че си перфектната жена. - отвърна той. - Не само си я открила, а и сте близки, поздравления. Имаш доста силен съюзник на своя страна.

Ноел не разбираше твърде много от този разговор, беше прекалено млад и слаб, за да знае коя е Юки.

Лилит сви рамене.
"Може би.", въздъхна жената. "Нямам представа дали ще срещна този Неро следващия път, ще видим. Обаче определено ще се видим."
Жената пожела лек ден на лисиците и излезе от публичния дом. Трябваше да се прибере, чувстваше се доста изморена.

- За какво говорехте с тази жена? - изненадано попита Ноел.

Ян Уейлонг въздъхна.
- За нищо възможно, за съжаление. Дори и да е открила Юки, нашето положение няма да се промени. Можем само да се радваме, че понякога идват клиенти като нея, а не онези противни изчадия от Валдора. - отвърна йокайът, сетне отиде да се изкъпе.

Ноел също въздъхна и отиде да се приведе във вид. Вероятно щеше да има още доста клиенти за вечерта.

Дейвид използва камъка си за телепортиране и се изненада къде попадна. Не беше пожелал да попадне в привидно публичен дом. Мъжът въздъхна, нямаше никаква представа какво щеше да прави тук.