Публичен дом Приказен Блян

Дейвид се погнуси.
- И това беше начинът? Да ги изпратите на сигурна смърт?

- Не предполагах, че ще стигне чак до там. - заоправдава се жената-вълк. - Но за всеки случай, не исках да рискувам някоя от наистина стойностните си работнички. Тук клиентът е най-важен, не можем да отказваме услуги.

- Ако продължи да идва ще останете без работнички. - изрече Дейвид. - Ненормалникът е бил достатъчен.

Валая въздъхна.
- От известно време не сме го виждали. Не знам какво се е случило, но се надявам да не идва повече. Вие не сте ли от една и съща територия? Не можете ли да му кажете да се държи нормално?

Дейвид се засмя.
- А, защото хич не сме. Той си знае своето и прави каквото си иска. - отвърна мъжът и отново се изсмя. - Да се държи нормално? Няма как, бил е в лудницата даже.

- Аз бих се съгласила и тук да се построи лудница, но уви, никой не ме пита. - въздъхна Валая. - Засега е това. Сигурен ли сте, че не желаете услуги? Момичетата ми са толкова прелестни, никога няма да сте срещал подобни. Ако това не е по вкуса Ви, разполагам и с мъже.

- Не, благодаря! А за мъжете съвсем. - изрече Дейвид. - Една луда достатъчно ми пили на главата с ненормалните си внушения, не ми трябва още повече.

- Една луда? Женен ли сте? Ако е така, не се притеснявайте, тук знаем да сме дискретни. - отвърна съдържателката.

- Личи ви. Затова не само Валдора, но и Еритос научиха, че Каво е убил три елфки заедно с коня си. - изрече Дейвид. - Не, не съм женен, но това не ѝ пречи да си измисля простотии и да ми съсипва нервите.

- Това беше разпространено нарочно. Такова поведение трябва да бъде порицано, не смятате ли? - отвърна Валая. - Също за съжаление не можем да контролираме поведението на Господаря, вероятно всички знаят за онази жена Лилит и него. Но доколкото ми е известно тя също не е семейна. От друга страна, ако имате подобни проблеми, защо не разкарате тази жена? Звучи досадна.

- Имаме общ кръг от приятели, няма как. А относно Лилит и господаря ви, не знам какво да кажа. Тя е достатъчно луда, не бих се учудил. - сви рамене Дейвид.

- Оказа се, че не е вярно. - въздъхна съдържателката. - Или поне жената така твърди. Нямам представа кой казва истината, но честно да Ви кажа, не ме и и интересува особено. След като не замесват мен, са свободни да правят каквото желаят. Ако мога да попитам, защо не желаете да бъдете обслужен? Съжалявам, но не вярвам на това с жената, която Ви ревнува. Тя няма да разбере за това, така че трябва да има нещо друго. Импотентен ли сте?

- Не, много добре си се справям даже. - отвърна Дейвид леко обиден. - Не харесвам особено много разкрепостени жени и куртизанки. Нямам нищо против това как изкарват хляба си, но някак не ми харесва мисълта да знам, че са били с десетки, че дори и стотици мъже преди мен.

Валая повдигна вежди.
- Че какво им има? Момичетата ми не са болни в никой случай, а имаме и новодошли лисици. - отвърна тя.

- Не твърдя, че са болни. Дано никога не бъдат. - изрече Дейвид. - Просто не ми харесва самата мисъл, съжалявам.

Валая за пореден път въздъхна.
- В такъв случай не знам какво да направя за Вас, освен да Ви пожелая успех с онази жена, макар че мен ако питате, трябва да намерите по-сговорчива. - отвърна тя.

- Странната ѝ ревност бе причината в момента да прекратим отношенията си, иначе не е лош човек. - въздъхна Дейвид. - Просто вече ме е страх каква би била реакцията ѝ, ако има каквато и да е жена в живота ми.

Валая се засмя.
- Проститутките определено не са "жени в живота Ви". - подигравателно отвърна тя. - Но така, или иначе, ако искате друга жена, защо се интересувате от реакцията ѝ?

- Просто не искам отново да ми върти някакви номера или да ми вдига скандали от нищото. Бяхме се паднали в отбор да гледаме един заек заедно и лудата го сготви, за да ми го върне. А нямаше нищо такова!

Жената-вълк още повече не разбираше.
- Наистина сте луд. Твърдите, че Ви е сготвила заека, че Ви вдига скандали, а Вие все още се притеснявате за нея и за реакциите ѝ? Наистина трябва да си намерите по-сговорчива жена. - констатира съдържателката.

- Вероятно, макар че... по-добре не. - въздъхна Дейвид. - Не разбирам. Има моменти, в които искам да я прегърна и такива, в които просто да увия ръце около шията ѝ и да я удуша.

- Не разбирам защо бихте искали да прегръщате такава ужасна жена. - отвърна Валая. - Лисица ли е? Макар че не би имало логика, те не са особено ревниви. Каква раса е тази жена?

- Човек е. - отвърна Дейвид. - Лисиците не изглеждат особено приятни.

- Какво им е на лисиците ни? - почуди се съдържателката. - Клиентите са доволни от тях, какво не Ви харесва?

- Характерът им, предполагам. Не съм бил с лисица, не мисля, че бих искал.