Търсене

Халон се изсмя. - Не помня да съм ти казвал да се събличаш, идиот такъв.

Каво си въртя чепа активно и говори. - Але булче то туй вий ма прайте да е тъй ве. - адски каза Каво.

- Аз като ти казвам, че тоя постоянно ме бърка със себе си. Пак не си е пил хапчетата, не че някога го е правил. - надсмя се Евдемия.

Халон се изсмя. - Каво, единственият, който си вее, върти и какво ли още не "гъзарете" си ти. Навсякъде се събличаш и показваш колко откачен си!

Каво говори. - Але булче на Курвито ней тъй ве тя ней жена като хората тяй долен курвотоп само си изкарва гъзарете ейго на и тука е дояздила да си върти гъзарете. - зверски каза Каво и си завъртя чепа на булките на сурат…

- Ще вземеш, ама в някой друг живот. - изсмя се елфката.

Халон се изсмя. - Никого за нищо няма да взимаш, Каво. Евдемия никога няма да се съгласи да ти стане жена.

Каво стана крушка ама говори. - Але курво то я няма ве драконите я избиха ти си много зле ве курво как ше та зимам за булка напрао незнам незнам. - тъжливо каза Каво и плака океани.

- Честно казано, не. - отвърна Евдемия и отново се обърна към Каво. - Качвам се на майка ти. След като знаем за какво всъщност си тук, няма значение.

Халон се обърна към Евдемия. - Появата му е част от задачата. Не прочете ли цялото условие?

Каво са активира ама говори. - Але курво кой ше та следи тебе ве патрав минус тука сме с Курвито и кончито на въздуховеене ве ти ко са качваш на булката на Курвито пак ве. - зверски каза Каво.

Елфката изсумтя. - Често се явявам на погребения. Особено на такива Свине като тебе, ненормалнико! Защо ни следиш?

Халон въздъхна отново и също се изправи. И до тук с твърде хубавото време с Евдемия.

Каво киризи курвата че ги киризи и говори. - Але курво ко да прайми ве тука си прайм горбетенето ти често ли са явяваш тука ве. - яко и мило каза Каво.

Евдемия ядно изсумтя. По партитата не обръщаше внимание, пък и там бе доста по-шумно, но сега, когато тишината можеше буквално да се пипне, до ушите на елфката достигнаха неприятните гласове на Каво и проклетия му кон. Т…

Курвито говори шепнеливо. - Але Каво тъз курва долна ся на мойта булка ли ше са качва. - попитливо каза Курвито. - Але Курви сигурно да ве тя е много патрава балтия. - тъжливо каза Каво и пръцка злобиливо.

Евдемия сбърчи вежди и скептично погледна Халон. Тази въздишка за какво беше?!

Халон тежко въздъхна. Разбира се, прекрасният момент доста бързо бе развален.

Евдемия бе вперила поглед в снежните земи по-нагоре, когато до носът ѝ достигна ужасна воня. - Какво, по дяволите? - изсумтя тя, надявайки се да не е дошла от Халон.

Халон кимна и седна на тревата, след което Евдемия го последва. Елфът не каза нищо, смяташе да се наслади на прекрасната гледка - зелена трева и прекрасни цветя насред сняг.

Каво доязди с кончо и Курвито и киризиха Курвито плака сълзички че курвата е толкоз патрав минус Каво са изпърдя и са скриха на храсталъка.

Евдемия прие букета с хладна усмивка и неволно доближи цветята до носа си. Имаха слаб аромат, не бяха като онези от цветния пазар. - Красиви са, благодаря. - изрече жената. - Да поостанем за малко.

- Здравей, Евдемия. - усмихна се Халон, обръщайки се към нея, след което ѝ подаде букета от диви цветя. - Радвам се, че дойде.

Евдемия намираше събитието за леко нелепо, но поне щеше да спечели злато. Елфката вървеше към поляната, не знаейки какво да очаква от тази насилена и нелепа среща. Тя доближи Халон. - Здрасти. - усмихна се.

Халон бе решил, че е време да изпълни условието от събитието. Едната част щеше да му хареса и без това. Докато чакаше Евдемия, елфът береше цветя насред поляната. Букетът започна да придобива шарени цветове.