Търсене

Гормеджията говори. - Але Каво туй добра работа напрайхте с кончо ама курвата зели за булка ве тя беши дояздила тука да си развей гъзарете напрао много долен коптор. - зверски каза човека.

Каво и кончо напрао пускаха фанфара много добро горме беши и играха на въртележка обикаляха гормеджията 568-709 пъти.

Кончо плака ручеи че зъба му са изпадна ама зоба яко и мило горме.

Каво киризи гормето доязди и зоба яко и мило нещо салата.

Дъртака зима златния зъб и си удря гъза в тавана и заязди да прай горменето.

Кончо плака реки и щеши да залезе ама Каво го спря.

Каво киризи кончо и му наби яко тукатите. Кончо плака реки ама плю зъботехниката и пада златен зъб като слънце. Каво дава на гормеджията да са кефи на макс до дупка.

Гормеджията говори. - Але Каво добре ве добре. - добриливо каза дъртака.

Каво стана крушка и говори. - Але не можи ли да плащам хубаво нещо златен зъб от кончо ве. - яко и мило каза Каво попитливо. Кончо са изплаши ама тъй че да не го види Каво.

Гормеджията говори. - Але Каво ем тогаз няма горме ве. - адски каза дъртака и показа плесника.

Каво пада и става и плака съдбоносни океани ама говори. - Але господине ти майка ти баща нямами толкоз манги с кончо ве аз съм бедняк прошляк господар на коне съм туй сий мойто. - тъжливо каза Каво и плака сълзички.

Дъртака говори. - Але Каво и кончо добре ве добре ше го прайми ама как ше плащате туй горме е малко скъпо ве тряа ся 3000000000000000 манги да давате. - обясливо каза дъртака и си го изкара.

Кончо киризи гормето и говори. - Але аз ше искам премиум манжаре гърба на коча с гарникура мил кокос и мазга на рак. - обясливо каза кончито.

Каво киризи манжарето и говори. - Але аз ше искам премиум горме салата крави мъди с краставичок сирини и сперма на макак. - обясливо каза Каво.

Гормеджията си удря гъза в тавана и говори. - Але кончо добре ве добре ко ше зобате с Каво. - попитливо каза чиляка.

Кончо са добави и говори. - Але тука с Каво дояздихме да прайме горменето ве. - обясливо каза кончито.

Каво доязди на гормеджийницата с кончито и сяда на масето. Гормеджията говори. - Але Каво хай ве. - яко и мило каза дъртака.

След като се увери, че всички бутилки са добавени към сметката на Арус, Крисчън си тръгна от ресторанта.

След като сервитьорът прибра златото, Силиа стана от мястото си, следвана от Елвира и Евдемия. Трябваше с нещо да се разсейва, но не можеше да открие с какво.

Евдемия също се възползва от това и плати ястието си. Щеше да се прибере със Силиа и Елвира.

- Хубаво. Сигурно чака лисугера, а ако тя се появи, нервите ми сигурно няма да издържат. - изрече Силиа и повика сервитьора, за да плати сметката си.

- Дано всичкото това да е едно огромно недоразумение. - въздъхна Елвира. - Искаш ли да се прибираме вече?

- Не, Крисчън има някакъв предмет, с който се предпазва от уменията ѝ, но не съм сигурна дали би могъл да ѝ стори нещо, ако го нямаше. - изрече принцесата. - От последното парти обаче, изглежда няма смисъл да се притесня…

- Тя не се ли оплакваше все, че я е страх от Крисчън и си мисли, че той може да я убие? Явно не е чак толкова силна. - сви рамене Евдемия.

- Не е лъжа, че искам да я няма, но ако исках да я убия, щях да търся как, макар и да не съм сигурна има ли начин. - въздъхна Силиа. - Той краят ѝ все някога ще настъпи, жалкото е, че няма да съм там, за да го видя.