Търсене
1001 поста в „Лятната вила на Силиа Фингел“
Розан се върна във вилата на Силиа. Жената бе залагала от нейно име в казиното и загуби 270 000 злато, но успя да спечели 450 000.
Сандреа отвори уста да каже нещо, но замълча. Нямаше смисъл да спори. - Добре. Дано знаеш какво правиш.
- Спокойно. Ще разбереш всичко утре. - изрече Силиа. - Върви и изпрати покани, че организираш парти, след което се върни веднага тук.
- Малко трудно, когато сцената как Силас едва не те уби е още пред очите ми. - отвърна Сандреа. - А това, което криеш ме обърква още.
Силиа завари Сандреа на дивана. Не беше ли мърдал от там? - Не си ли спал?
- Няма да успея да се сдържа, но добре. Двамата влязоха във вилата. Адреналинът вече напускаше тялото му и той се свлече на дивана. Сестра му за малко щеше да умре. Силас трябваше да си плати, каквото и да ставаше.
Силиа отвърна на прегръдката му. - Изпратих я по важни задачи. - тя се отдръпна и стана от земята. - Остани при мен до партито. Обаче няма да ти разкажа какво се случи. Не ме притискай, ще разбереш след ден.
Сандреа я разтресе. - Ти тъпа ли си?! - извика той в лицето ѝ. - Ако не бях тук, ти ЩЕШЕ да си мъртва! Той я прегърна. Нямаше да забрави онова, което стана пред очите му. - Къде е Розан?
- Ще научиш всичко заедно с другите. - отвърна принцесата. - Единственото, което искам сега е да не се прибираш в замъка на Афсол, защото знам, че няма да се сдържиш. Силас ме мисли за мъртва, това е добре.
- Силиа, какво става? - спокойствието му вече се пропукваше. - Какво става между вас? Трябва да ми кажеш.
Силиа поклати глава. - Не. Защо ме нападна ще остане в тайна. Няма да се връщаш в замъка на Афсол, не още. - изрече Силиа. - В края на седмицата ще има парти, ще бъдеш ли мой свидетел?
Той я стисна за ръцете. - Ти шегуваш ли се? Видях всичко. Кажи ми какво стана, трябва да кажа на Афсол. - настоя Сандреа.
Силиа си пое дъх. - Защото постъпих глупаво. Видял си какво стана?
- Ще ми кажеш ли какво става тук? - попита Сандреа. - Защо Силас те нападна по този начин?
Силиа си пое рязко дъх. Беше жива. Тя погледна Сандреа и си отдъхна. Това можеше да бъде добре. - Батко? - изрече тя.
След като се увери, че Силас се е махнал, Сандреа веднага излезе от прикритието си. Добре че бе взел Огърлицата със себе си. - Тук съм, Силиа. - изрече той и побърза да постави бижуто върху шията ѝ. Отдъхна си, когато кр…
Силас се сепна. Изглежда някой можеше да мине от тук. Той се надвеси над Силиа и я намушка право във врата. Който и да идваше нямаше да я спаси. Принцът побърза да се телепортира в замъка на Афсол.
Сандреа трябваше да направи нещо, иначе Силас щеше да я убие. Не можеше да разбере какво става и какво бе провокирало този мъж да действа така, предвид че Силиа нищо не им беше сторила, но трябваше да я спаси. Той намери…
Силиа изскимтя. Това наистина беше лошо. Принцесата се отпусна върху тялото на Силас, след което падна на коленете си. Кръвта ѝ течеше върху плочките. Тя се преви и падна на една страна. Това наистина беше лошо. Ако този…
- Съжалявам, но така трябва. - изрече Силас и я намушка още веднъж в корема. - Някой търсил ли те е? Просто кажи.
Силиа извика от болка и погледна Силас. Толкова бързо ли получи бележката? Това беше лошо, Розан беше права. - Какво правиш, по дяволите? - изрече тя и докосна раната, ръката ѝ трепереше.
Сандреа се прибираше от кратка мисия и носеше подарък за Силиа. Надяваше се да поговори с нея и да разбере дали се е подложила на лечение. Вървейки към дома ѝ, той забеляза нещо странно, някой се промъкваше към вилата. Т…
Силас забеляза, че Силиа се прибира сама. Това беше повече от добре. Той веднага излезе от прикритието си и я нападна в гръб. Намушка я някъде в гръб, сетне я опря в стената. - Получи ли нещо? - изсъска той.
Силиа вървеше към вилата си. Беше ѝ скучно без Розан, но до партито щеше да е така. Жалко, че нямаше как да е в замъка на Афсол, за да види лицата на Силас и Аша.
Силас се телепортира пред вилата на Силиа и почука на вратата, но никой не му отвори. Явно тя и онази жена не бяха тук. Мъжът реши да се скрие и да изчака някой да се прибере. Не можеше да допусне Силиа да се срещне с ня…
