Търсене

Нана започна да разглежда ястията. След като изпи отварата от Неро, тя вече не можеше да точи енергия и се налагаше да се прехранва като човеците. Сега обаче, когато на нея се падаше "честта" да плаща, лисицата внезапно …

- Имам да ти кажа много неща, но какъв ли е смисълът? - сви рамене Юки, сетне се отдръпна назад, за да позволи на келнера да остави две менюта пред нея и Нана. - Откакто си тук, послушала ли си ме за нещо досега?

Нана присви очи. Юки бе тази, която отправи първа покана към нея да вечерят в този ресторант. Думата "покана", също бе преувеличена, другата лисица просто я бе уведомила, че смята да вечеря с нея в Червен божур. - Мислех…

- Макар и все още да ми е непонятно всичко, на което станах свидетел онази нощ, предполагам че след като така щедро предложи да платиш сметката, мога да пробвам да те изслушам. - саркастично подметна Юки.

Нана повдигна вежда, отпивайки от чашата си. - Ще си мълчим ли през цялото време? - въздъхна тя.

Юки пристигна в ресторанта и доста бързо откри Нана. Тя побърза да отиде и да седне на масата срещу нея, сетне един от келнерите поднесе на двете жени по чаша с шампанско.

Нана никак не беше доволна, че ще трябва да плаща сметката, но не можеше да откаже на Юки. Лисицата влезе в Червен божур и бе отведена до масата си, където седна и зачака другата да се появи.

Елвира довърши салатата си, след което си тръгна.

Силиа си взе довиждане с Елвира и напусна ресторанта, сетне се отправи към парфюмерията си.

- Не, няма нужда. Довършвам си яденето и си заминавам. - отвърна Елвира и пожела да плати и своята сметка.

- Не съм убедена, че нещо ще се промени, нито че ще помогне, но благодаря за съвета. - изрече Силиа и повика сервитьора, за да плати сметката си. - Аз ще вървя в парфюмерията, да те изчакам ли?

- Не е казано, че така ще стане със сигурност. Може да пробваш с малки неща.

- Изглежда няма никакъв смисъл да се опитвам да подреждам живота си. Никога няма да се подреди в моя полза, така или иначе.

- За съжаление, не на всеки му върви във всичко.

Силиа тежко въздъхна. - Явно и в това не ме бива. - изрече тя и допи виното си. - Все повече виждам, че за нищо не ме бива в личния ми живот. Когато стане въпрос за работа е съвсем различно.

- Силиа, постави поне веднъж в живота си себе си на първо място и сама ще си отговориш на въпроса. Имаш нужди - задоволяваш ги. Толкова.

- И как ти дава сърце да правиш това?

- Не разбирай думите ми погрешно, но не си имала опит в любовта и връзките. Влюбвала съм се два пъти. Все за тъпанари. И сегашния пак е тъпанар, но няма какво да се направи, докато дриплата е там. - изсумтя жената.

Силиа горчиво се засмя. - То и с Крис просто беше така, но накрая се намерих в тази безнадеждна ситуация.

- Не сме се виждали от доста време, затова. - изрече маркизата. - Не е нищо особено, просто секс и нищо повече.

- Не знаех, че се виждаш с друг мъж. - учудено отвърна Силиа. - Разбира се, имаш право.

- Да не мислиш, че ще чакам Афсол да се раздели с оная дрипла? Аз си имам нужди, изпълнявам си ги. - отвърна жената. - Беше ли ми кофти в началото? Разбира се.

- Какво искаш да кажеш с това? - вирна вежда Силиа.

- Определено, но в един момент просто се получава. - отнесено отвърна Елвира.

Силиа се изсмя. - Сякаш не помня как завърши това. - отвърна тя. - Никога няма да е същото.