Търсене

- Разбира се, за да има злато да посещава такива като теб, стиснатостта я усещах аз на свой гръб. - ядно отвърна Беатрис. - Но ще ти се наложи да свикнеш, тъй като не ви се очертават доста заможни години от тук насетне.

- Лорд Гордън никога не се е държал така с мен! - оправда се Нана.

- Определено семейният живот с баща ми няма да ти се хареса, щом намираш Крис за "стиснат". - изсмя се с глас Беатрис. - Нямаш си и на представа какво съм преживяла през годините.

- Дълга история е. - въздъхна лисицата. - Нямам никаква връзка с него естествено, той е стиснат и се държи ужасно с мен. - отсече тя.

- Наистина не разбирам какво има между вас. - присви очи Беатрис. - Вероятно не е връзка, след като планираш да се жениш за баща ми. Другият вариант е и двамата да сте полудели. Явно онази Далия е права и честите ходения…

- Не желая да губя имоти. - изсумтя Нана. - А и наемният убиец никога няма да ми позволи да продам някой от тях.

- Не бих. - отсече Беатрис. - А и не разбирам защо го правиш, честно казано. Крис ти подари два имота, продай някой от тях, след като имаш толкова голяма нужда от средства.

- Не съм казала подобно нещо. - надменно навири нос лисицата. - Просто попитах дали би го допуснала сред възможностите.

- Щях ли да съм толкова спокойна, ако знаех, че наследството ми ще бъде похарчено пред очите ми, без да има какво да сторя? - засмя се Беатрис. - Но, ти все пак каза, че си влюбена в баща ми. Не виждам защо подобни новин…

На Нана никак не ѝ се понрави чутото. - И си сигурна, че няма никакъв шанс баща ти да си върне златото и имотите? - започна да се колебае лисицата. Доскоро вярваше, че тази жена е дошла, за да я излъже, но не усещаше неи…

- Не познаваш Арус достатъчно добре. - саркастично се изсмя Беатрис. - Той самият ми разказа за случващото се, именно защото няма никакво желание да дава на баща ми нито една златна жълтица. Ще трябва да се оправяте сами…

- Не виждам причина ужасните неща, които говориш да се сбъднат. - невъзмутимо отвърна Нана. - Арус със сигурност ще помогне на лорд... Гордън. - лисицата с усилие си спомни името на дъртака.

- По-скоро бих се хвърлила в реката до имението, отколкото да те нарека "майко". - жената се опитваше да владее нервите си, но ставаше все по-трудно. - Ако думите ти са истина, можеш да бъдеш щастлива с баща ми за колкот…

- Според мен казваш това, защото не можеш да приемеш факта, че доведената ти майка ще изглежда по-добре от теб. - злорадо се изкикоти лисицата.

- Защото за разлика от теб, аз знам много добре каква е ситуацията. - отсече Беатрис. - Дори и да поиска развод, кралят ще присъди всичко на майка ми. Бизнесът е на нейно име, имотите ни също. Баща ми има само една титла…

Нана присви очи. - Защо имаш толкова малко вяра в собствения си баща?

- Не и в баща ми. - изцъка с език Беатрис, тихо мърморейки си под носа. - Ще проверим. Нека ти кажа нещо хубаво, той никога няма да си върне състоянието. Ако наистина си влюбена, предполагам това не ти пречи.

Нана сви рамене. - Не знам за какво говориш. Не е ли възможно да съм се влюбила? - с невинно изражение отвърна лисицата.

Беатрис влезе в огромното имение и за пореден път се огледа наоколо. - Не разбирам какво целиш. Имаш всичко това, защо държиш да ми съсипеш живота? - стараеше се да не повишава тон жената.

Нана извъртя очи, но все пак се отмести от прага си. Ако тази си позволеше да се държи като предния път, щеше да я убие.

Беатрис въздъхна тежко. Не биваше да изпуска нервите си. - Ще ме пуснеш ли да вляза? Смятам, че ти и аз имаме доста належащи неща за обсъждане.

Нана дочу, че някой е дошъл и след като не почувства как силите ѝ се изпаряват, предположи, че дъртакът се е появил. Лисицата се надяваше да ѝ обяви, че вече си е върнал златото. Изненадата ѝ, когато видя дъщеря му на пр…

Беатрис най-накрая беше събрала смелост да посети отново Нана. Жената почука на вратата на дома на куртизанката.

Нана усети прилив на енергия, което означаваше, че наемният убиец наистина си е тръгнал. Въпреки това обаче, лисицата беше повече от бясна. Загуби толкова много злато, докато нещастникът бе в къщата ѝ, а сега нямаше наме…

- Само че докато си заключена там, няма как да ти дам златото, което трябваше да ти дължа. Наистина жалко. Предполагам, че все пак не ти трябваше толкова, изглежда можем да забравим за тази сделка. Изричайки тези думи, К…