Търсене

Нана присви очи. - Как така защо? Защото не ми даваш устройството! Нямам намерение да ходя при дъртофелницата, но ти не ми вярваш, изглежда че.

- И преди съм ти казвал, че животът на север е рестриктивен, аз също не съм съгласен с доста от разбиранията им, както забелязваш, не се застоявам дълго там. - сви рамене Крисчън. - Ако тук всички се държат толкова прекр…

- И все още ми е цел! - намусено отвърна Нана. - Интересно ми е обаче как е възможно човеците тук да нямат нищо против начина ми на обличане, а там да се налага да правя подобни компромиси.

- За това две мнения няма. - отвърна Крисчън. - Само че милейди Марибел е живяла там през целия си живот, нямаше да ти коства особено много да се съобразиш с нея поне за нещо толкова дребно. Ако не си склонна на никакви …

- Нямах такова намерение, но тя прекали! - отсече лисицата. - Не разбирам защо толкова държиш да я защитаваш, аз бях права и тя не трябваше да наднича през оградата, за да ми се прави на интересна.

- Доста интересна реакция. - присмя се мъжът. - Не беше ли ти тази, която ожесточено твърдеше, че нямаш за цел да отнемаш живота на милейди Марибел?

- И с кое право защитаваш живота на една нещастна дъртачка, след като "не ти е близка"? - повиши тон Нана, като дори не разбра намека на мъжа относно Арус и старицата, след като не знаеше историята, свързана с него. - Тя…

Наемният убиец отново се разсмя. - Милейди Марибел в никой случай не ми е близка. Може би наистина трябва да говориш с Арус по подобен въпрос. - с насмешка отвърна Крисчън. - Все пак не съм съгласен да отнемеш живота ѝ з…

- И дъртофелницата ли ти е близка? Не започна ли всичко това заради нея? - скръсти ръце Нана.

- Както досега забелязваш, използвам го предимно за своя лична защита. - сви рамене чернокосият мъж. - Никога не съм имал за цел да те нараня, дори и след всичко, което стори срещу мен и близките ми.

- Как бих могла да вярвам, след като това нещо е при теб? - отвърна Нана, визирайки устройството на гнома.

- Ще си позволя да повторя думите ти от по-рано - не виждам защо да се интересувам от това как се чувстваш. - иронизира я той. - Аз не съм ти дал нито веднъж повод да се страхуваш от мен, всъщност напротив, многократно т…

- Нямам за цел да те убеждавам. - сви рамене Нана. - Разбирам, значи ти харесва да живея в страх.

- Някога да съм казвал, че ще сторя нещо и да съм се отмятал? - риторично отвърна Крисчън. - За разлика от теб аз държа на думата си. Прости ми ако не съм убеден в същото за теб.

- Аз ти давам думата си, че няма да наранявам никого от близките ти и познатите ти. Ето, готово. След като се предполага, че аз трябва да повярвам на твоята дума, значи и ти трябва да вярваш на моята.

- Защото еднакво с това нямам интерес ти да нараняваш близките ми. Защо бих ти го върнал? - невъзмутимо продължи мъжът.

Нана въздъхна и се върна към чая си. - Както кажеш. В такъв случай, нека говорим за друго. - скръсти ръце лисицата. - След като твърдиш, че нямаш интерес да ме нараняваш, защо не ми дадеш устройството на гнома?

Наемният убиец въздъхна, сетне пренебрежително махна с ръка. - Нека не продължаваме с това, съсипваш ми хубавото настроение със стари неща, към които няма смисъл да се връщаме.

- И отново хвърляш вината за това изцяло върху мен! - запротестира Нана. - Не пожела да ми разкажеш цялата история, защото "не е моя работа", след това ми се ядоса, че съм върнала детето на родителите му. Единственото ло…

Крисчън продължи да се смее. - Заплахите, за които не пропускаш да обясниш на всички, които имат желание да те слушат, съществуват само и единствено в твоята глава. - невъзмутимо отвърна той. - Ако желаех да те заплашвам…

- А не си ли? - хвърли му остър поглед Нана. - Съгласна съм, помогна ми, когато ми даде покрив над главата, но не ми ли го натякваш всеки път, когато разговаряме? Подарък ли е наистина, когато постоянно бивам заплашвана?

Устните на наемния убиец се разтегнаха в подигравателна усмивка. - Аз? Аз съм стиснат и злопаметен? - с глас се изсмя той. - В такъв случай не бих могъл дори да предположа какво е мнението ти за останалите.

- Чувствата на околните не ме засягат. - невъзмутимо отвърна Нана. - Отдавна съжалих за всичко, което съм поискала от теб. Не мисля, че дори и във Валдора съм срещала толкова злопаметно и стиснато същество.

- Благодаря за информацията. Не ми беше известно да принадлежа на друга раса, това е ново за мен. - засмя се той. - Не ме разбирай погрешно, не изгарям от желание да върша услуги за теб. Достатъчно проблеми ми създаде с …

- Не сме близки. - въздъхна лисицата. - Дойдох тук да го помоля за услуга. Ако ти беше човек, щях да помоля теб, но многократно си доказвал, че не си.