Търсене
197 поста в „Партито на Катрин“
- Няма да стане в моя замък. - изрече Афсол.
Елвира се плесна по челото и се доближи до Афсол. - Не го слушай, Силиа, изплискал е съвсем легена. - изсумтя жената и се обърна към принца. - Остави ги на мира, нищо не ти правят. Пък и не са виновни те, че страдаш за н…
Силиа стисна ръце в юмруци. Нямаше да остави този шанс да ѝ се изплъзне. - Ти наред ли си? Да ни подслушваш случайно? Твоята стая е в края на коридора, поне десет стаи далеч от моята. Как така чуваш и шумим? - изрече ядн…
- Прощавай, не знаех, че е проблем. - отвърна Крисчън.
- Да? Живущите в замъка ми имат нужда от спокойствие, каквото вие няма да им осигурите. - отвърна Афсол. - Шумни сте, Силио.
Силиа невярващо изгледа брат си. - В стаята ми ще сме. Проблем ли има?
Крисчън понечи да отвърне на Силиа, но думите на брат ѝ го сепнаха. - Моля? - изненадано възкликна мъжът.
- Разбира се, че няма да иска. Тя винаги отказва помощта, когато ѝ бъде предложена. - изсумтя Далия.
Афсол дочу разговора на Силиа и Крисчън и въздъхна тежко. Не, не, имаше нужда от спокойствие, не можеше да им позволи да се чукат под покрива му. - Вие в замъка ми ли смятате да се оправяте?
"Да, но не изглежда да проявява интерес към други мъже, освен Крисчън. Колко пъти ѝ предлагах да я запозная с наистина чаровни и опитни мъже, но уви, не иска.", отвърна Лилит.
- Разбира се, аз съвсем явно се моля за нея. - с насмешка отвърна мъжът. - Уви, работата ми предполага да продължа да се грижа Смъртта все така да не го прибира.
- Той знае ли, че тайно се молиш за смъртта му? - продължи да се смее принцесата.
- Знам ли? - сви рамене Далия. - Тя е точно толкова тъпа.
"Да, но като я знам този и последния мъж на света да е, тя няма да тръгне с него." въздъхна Лилит.
Крисчън въздъхна. - Понякога. Като се прибера ще се разправям с него. - засмя се отново той, сетне се обърна към Силиа. - Силиа, не ми давай такива напразни надежди, моля те. Не бива да мислиш винаги за най-хубавото. - п…
Силиа сви рамене. - Не знам. Тя е красива, спор няма и познавайки Арус, хвърлил ѝ е око. - засмя се тя, сетне стана сериозна по-скоро на шега. - Ами ако е умрял?
- Със сигурност, но пиклата си го заслужава. - отвърна Далия.
- Факт е, че не идва да ни помогне, мислех че сте приятели. - отвърна жената.
"То е осезаема разлика за всеки. Не съм пробвала да се самозадоволявам с кутрето си, но като го гледам... нищо няма да изпитам със сигурност."
- Познавайки Арус, убеден съм че го прави нарочно. - отвърна Крисчън с насмешка. - Бих повярвал, че иска да се отърве от мен, но надали би искал да се отърве от нея. - той хвърли поглед към Беатрис.
Далия се замисли. - От друга страна си права, да. Слугата на Арус го хвалят из кралството, така че ще е прекалено осезаема разлика, дори за малоумница като нея.
Силиа въздъхна. - Разбрах, че сте били в таверната няколко дни. Няма как да не е забелязал отсъствието ви или пък... просто се опитва да си почине от вас? - засмя се принцесата.
- Отивай, аз ще остана при Далия. Утре ще говорим за нашата уговорка. - отвърна Беатрис.
"Съмнява ме. Дори и дърво като нея няма да остане особено удовлетворено от четири сантиметра пенис.", изсмя се Лилит. "А това сигурно ще доведе до още мелодрами."