Търсене

Силиа се засмя. - Това е абсурдно. Ще те убие и ще ти вземе златото, дори няма да се стигне до "налапване". - изрече принцесата. - Те така правят.

- За съжаление не се чувствах добре и не си спомням почти нищо. Би ли била така добра да бъдеш по-конкретна?

- Що пък да го загубя? - повдигна вежда Боркот. - Тренирах аз, ще ѝ кажа че съм богаташ и веднага ще ми го налапа, изобщо няма да разбере нищо. Само мъжа ще ми пречи, затова вие двете ако ми помогнете, всичко ще е перфек…

"Че ти беше там, интересно как не помниш.", сви рамене Лилит. "Силиа както винаги се правеше на интересна и спореше за някакви глупости."

- Не мога да бъда по-съгласна, че са напаст, но няма как да се съглася на подобно нещо. - изрече Силиа. - Ще изгубиш живота си, ако пробваш нещо.

Крисчън сви рамене. - Вероятно просто имаме различен вкус. Дори не знам защо продължаваш да настояваш относно това, няма да се съглася с налудничавите ти твърдения. Единственото, което ме интересува е какво се е случило …

- Еми ако ми помогнете, няма да се усети. Спокойно, никой няма да я търси, тия лисици са голяма напаст, аз ви казвам. Ама са хубави та първо ще я пръсна от ебане, след туй ще я заколя. - невъзмутимо отвърна гномът.

"Съвсем прекрасно дърво.", поправи го Лилит. "Далеч е от прекрасна жена, много далеч."

Силиа се изсмя. - Че са долни, долни са. За курви не съм сигурна, но сигурно са и такива. - отвърна принцесата. - И смяташ, че мъжа няма да се усети? Няма да се получи, не си струва да си жертваш живота заради нещо таков…

- Аз имах предвид виконтесата. Дори не виждам защо включваш Силиа, тя е съвсем прекрасна жена. - отвърна Крисчън.

Нана чуваше прекрасно разговора на странния гном с онази Силиа. Лисицата се изсмя тихо на себе си, със сигурност нямаше да бъде тя тази, която щеше да се изненада, ако посмееха да сторят наистина нещо подобно.

"Ти го каза. Аз говорех за госпожица Дърво, ти каза, че също се питаш това.", отвърна Лилит.

- Много се тревожиш бе маце. - плесна с ръце гномът. - Като я изненадаме няма да разбере откъде ѝ е дошло, пък и нали ти казвам, те са долни курви, ще се зарадва като ѝ го набия. От вас нищо няма да се иска само да варди…

Силиа се погнуси от казаното. - Може и двете да ги мразя, но това е повече от отвратително. - изрече принцесата. - Пък и няма да успеем да ги надвием. Проклетите лисици може и да изглеждат като лесна цел, но не са. Ще ни…

Крисчън беше изключително изненадан от въпроса на Лилит. - Не ми е известно това да се е случвало, поне не и в мое присъствие. Как ти хрумна?

- Споко, маце, аз ще направя всичко сам, от вас двете ще искам само да дойдете с мене, ако се наложи да я държи някой. Сега си спомних, тая я видях наскоро в една къща в покрайнините се препичаше на слънце. Щях да ѝ кажа…

Лилит се опули насреща Крисчън. "Арус е спал със Силиа?!", изненадано извика жената.

Силиа въздъхна. - Съжалявам за станалото с брат ти. - изрече принцесата. - И да, не ги харесвам, но и не виждам с какво бих могла да ти помогна.

- Аз също се питам това всеки ден, но уви, само той би могъл да даде отговор на този прекрасен въпрос. - подигравателно отвърна наемният убиец.

Евдемия отиде да си налее бренди. Знаеше, че изобщо не трябва да идва на това парти.

- Еми чух че говорите за лисици, пък аз много ги мразя, една такава нещастница излъга брат ми и го пребиха до смърт заради нея. Виждам че тука има една такава, като ви слушам май и на вас не ви харесват, че се чудех дали…

"Не съм наясно с всичките завоевания на Арус, но и на него му се чудя как би искал да спи с това нещо.", въздъхна Лилит.

- Дамите, с които съм имал отношения определено не са дървета, може би ме бъркаш с Арус? Той е човекът със странните... завоевания, предвид виконтесата със стъкленото око. - засмя се мъжът.

Силиа се обърна към този гном. Чудесно, още един ненормалник на главата ѝ. - Здрасти. - изрече тя. - С какво можем да ти помогнем?

"То щеше да е хубаво да не я познаваш, но уви, познаваш я твърде добре, може би.", сви рамене Лилит.