Парти организирано от Елвира

"Дървото явно не вижда така нещата.", изрече Лилит. "Щом е добра компания, дано я задържиш, че Силиа изобщо не е."

Силиа сви рамене.
- От къде да знам? Проклетата лисица лъже, че съм я била нагрубила. - изсумтя принцесата. - Честно казано, не ме интересува вече. След това смотано парти, взимам Клеодора и отивам на самотен остров. Писна ми да се занимавам с разни ненормалници.

- Да я задържа? Тя не е моя собственост. - отвърна наемният убиец.

- А парфюмерията?

"Не това имах предвид. Компанията пак може да се задържа и без да е твоя собственост.", изрече Лилит.

- Не виждам защо да не останем приятели. Познавайки те обаче, предполагам, че нямаш това в предвид. - присви очи Крисчън.

- Сандреа се справи добре последния път, когато трябваше да отсъствам, затова пак ще я управлява. - сви рамене принцесата. - Аз си взимам дракона и си тръгвам.

"Разбира се, че не.", засмя се Лилит. "Имаш нужда от по-добра компания и в други отношения."

Елвира се засмя.
- Да не би и Афсол да е избягал по този начин?

- Не страдам от липса на добра компания в никои отношения, Лилит. - присмя се Крисчън. - Изглежда ти си тази с подобен проблем, напоследък е единственото, за което ми говориш, съчувствам ти, ако е така.

Силиа сви рамене.
- Не знам. На мисия е, но не бих се учудила да е решил да изчезне за известно време. - отвърна принцесата. - И на мен ми се ще и ще го направя. Ще ям риба и преварена вода, но поне няма да имам хора около себе си.

"Изобщо не е така.", изрече Лилит. "Не ми липсва компания, даже напротив. Просто е странно как смяташ Дървото за добра компания."

- Това не е ли малко крайно?

- С мен се държи добре. Съжалявам, ако с теб не е била в настроение. - саркастично отвърна Крисчън.

Нана започваше да съжалява, че е върнала енергията на наемния убиец, но ставаше прекалено подозрително, та бе необходимо зло.

"То е интересно как е в настроение с когото и да е изобщо.", въздъхна Лилит.

- Не мисля. - въздъхна Силиа. - Десет години бях в лудницата, лишена от нормални човешки разговори. Персоналът нямаше как да ми обръща много внимание, тъй като бяха наясно, че съм здрава и нямаше как да им бъда приоритет. С лудите беше трудно да говориш, камо ли да се сприятелиш с тях. След като излязох се втурнах да създавам приятелства и да опознавам нормални хора, а не трябваше. И заради това сега ми е трудно, когато се сблъскам и с другата страна на хората.

- И всичкото това заради Крисчън и тази лисица? - вирна вежда Елвира.

Крисчън сви рамене.
- Не знам за какво говориш. Следиш ли я? - подигравателно попита мъжът.

"Няма и нужда, за да знам какво представлява.", изсмя се Лилит.