Парти организирано от Елвира

- Не го виждам, защото нямам подобни впечатления от нея. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

- Отначало каза, че вероятно съм я нагрубила, защото съм имала лош ден, а след като го попитах каза, че дори и да съм го направила не било кой знае какво. - изрече Силиа. - Единственото, което казах на проклетницата е, че Юки е зла, което си е точно така.

"Защото нещо ти има.", изрече Лилит.

Елвира тежко въздъхна.
- Както си и мислех, просто недоразумение. - изрече жената. - Не си го навивай на пръста, нещата могат да станат и по-зле.

Чернокосият мъж поклати отрицателно глава.
- Нищо ми няма, даже последните няколко дни се чувствам прекрасно.

Лилит се засмя.
"Нормално. Като не прекарваш време с госпожица Дърво много ясно, че ще се чувстваш прекрасно.", отвърна жената.

Силиа нервно се засмя.
- Че то има ли накъде повече? Целият ми живот се обгърна в разни недоразумения и ненормалници. - отвърна принцесата. - Заради това утре се махам от тук.

- Прекрасно е, че не познавам подобна госпожица, в такъв случай. - отвърна Крисчън. - Изглежда е някоя, с която само ти си запозната.

Елвира въздъхна. Нямаше представа какво да посъветва Силиа.
- Добре, може и да имаш нужда малко да разведриш мислите си.

Гномът се приближи до двете фусти, които чуваше да си говорят, беше чул едната да споменава лисици и навърза нещата.
- Здрасти. - поздрави ги той.

"То щеше да е хубаво да не я познаваш, но уви, познаваш я твърде добре, може би.", сви рамене Лилит.

Силиа се обърна към този гном. Чудесно, още един ненормалник на главата ѝ.
- Здрасти. - изрече тя. - С какво можем да ти помогнем?

- Дамите, с които съм имал отношения определено не са дървета, може би ме бъркаш с Арус? Той е човекът със странните... завоевания, предвид виконтесата със стъкленото око. - засмя се мъжът.

"Не съм наясно с всичките завоевания на Арус, но и на него му се чудя как би искал да спи с това нещо.", въздъхна Лилит.

- Еми чух че говорите за лисици, пък аз много ги мразя, една такава нещастница излъга брат ми и го пребиха до смърт заради нея. Виждам че тука има една такава, като ви слушам май и на вас не ви харесват, че се чудех дали ще искате да ми помогнете с едно нещо.

Евдемия отиде да си налее бренди. Знаеше, че изобщо не трябва да идва на това парти.

- Аз също се питам това всеки ден, но уви, само той би могъл да даде отговор на този прекрасен въпрос. - подигравателно отвърна наемният убиец.

Силиа въздъхна.
- Съжалявам за станалото с брат ти. - изрече принцесата. - И да, не ги харесвам, но и не виждам с какво бих могла да ти помогна.

Лилит се опули насреща Крисчън.
"Арус е спал със Силиа?!", изненадано извика жената.

- Споко, маце, аз ще направя всичко сам, от вас двете ще искам само да дойдете с мене, ако се наложи да я държи някой. Сега си спомних, тая я видях наскоро в една къща в покрайнините се препичаше на слънце. Щях да ѝ кажа аз на нея още тогава, ама имаше някакъв мъж с нея и не рискувах. Значи плана е следния, като се разотидат всички ще идем в тая къща и ще отвличате вниманието на мъжа. Аз ще ида при долната курвенска лисица и ще и го наместя първо във всички дупки, след което ще и отрежа гръкляна. Лесна работа, а?

Крисчън беше изключително изненадан от въпроса на Лилит.
- Не ми е известно това да се е случвало, поне не и в мое присъствие. Как ти хрумна?

Силиа се погнуси от казаното.
- Може и двете да ги мразя, но това е повече от отвратително. - изрече принцесата. - Пък и няма да успеем да ги надвием. Проклетите лисици може и да изглеждат като лесна цел, но не са. Ще ни убият преди да ги докоснем, а не смятам да си жертвам живота за нещо такова. Нямам представа кой би бил способен да ги убие без да пострада.

- Много се тревожиш бе маце. - плесна с ръце гномът. - Като я изненадаме няма да разбере откъде ѝ е дошло, пък и нали ти казвам, те са долни курви, ще се зарадва като ѝ го набия. От вас нищо няма да се иска само да вардите тоя мъж с нея да не ми пречи.

"Ти го каза. Аз говорех за госпожица Дърво, ти каза, че също се питаш това.", отвърна Лилит.

Нана чуваше прекрасно разговора на странния гном с онази Силиа. Лисицата се изсмя тихо на себе си, със сигурност нямаше да бъде тя тази, която щеше да се изненада, ако посмееха да сторят наистина нещо подобно.