Парти организирано от Елвира

Евдемия отиде да си налее бренди. Знаеше, че изобщо не трябва да идва на това парти.

- Аз също се питам това всеки ден, но уви, само той би могъл да даде отговор на този прекрасен въпрос. - подигравателно отвърна наемният убиец.

Силиа въздъхна.
- Съжалявам за станалото с брат ти. - изрече принцесата. - И да, не ги харесвам, но и не виждам с какво бих могла да ти помогна.

Лилит се опули насреща Крисчън.
"Арус е спал със Силиа?!", изненадано извика жената.

- Споко, маце, аз ще направя всичко сам, от вас двете ще искам само да дойдете с мене, ако се наложи да я държи някой. Сега си спомних, тая я видях наскоро в една къща в покрайнините се препичаше на слънце. Щях да ѝ кажа аз на нея още тогава, ама имаше някакъв мъж с нея и не рискувах. Значи плана е следния, като се разотидат всички ще идем в тая къща и ще отвличате вниманието на мъжа. Аз ще ида при долната курвенска лисица и ще и го наместя първо във всички дупки, след което ще и отрежа гръкляна. Лесна работа, а?

Крисчън беше изключително изненадан от въпроса на Лилит.
- Не ми е известно това да се е случвало, поне не и в мое присъствие. Как ти хрумна?

Силиа се погнуси от казаното.
- Може и двете да ги мразя, но това е повече от отвратително. - изрече принцесата. - Пък и няма да успеем да ги надвием. Проклетите лисици може и да изглеждат като лесна цел, но не са. Ще ни убият преди да ги докоснем, а не смятам да си жертвам живота за нещо такова. Нямам представа кой би бил способен да ги убие без да пострада.

- Много се тревожиш бе маце. - плесна с ръце гномът. - Като я изненадаме няма да разбере откъде ѝ е дошло, пък и нали ти казвам, те са долни курви, ще се зарадва като ѝ го набия. От вас нищо няма да се иска само да вардите тоя мъж с нея да не ми пречи.

"Ти го каза. Аз говорех за госпожица Дърво, ти каза, че също се питаш това.", отвърна Лилит.

Нана чуваше прекрасно разговора на странния гном с онази Силиа. Лисицата се изсмя тихо на себе си, със сигурност нямаше да бъде тя тази, която щеше да се изненада, ако посмееха да сторят наистина нещо подобно.

- Аз имах предвид виконтесата. Дори не виждам защо включваш Силиа, тя е съвсем прекрасна жена. - отвърна Крисчън.

Силиа се изсмя.
- Че са долни, долни са. За курви не съм сигурна, но сигурно са и такива. - отвърна принцесата. - И смяташ, че мъжа няма да се усети? Няма да се получи, не си струва да си жертваш живота заради нещо такова.

"Съвсем прекрасно дърво.", поправи го Лилит. "Далеч е от прекрасна жена, много далеч."

- Еми ако ми помогнете, няма да се усети. Спокойно, никой няма да я търси, тия лисици са голяма напаст, аз ви казвам. Ама са хубави та първо ще я пръсна от ебане, след туй ще я заколя. - невъзмутимо отвърна гномът.

Крисчън сви рамене.
- Вероятно просто имаме различен вкус. Дори не знам защо продължаваш да настояваш относно това, няма да се съглася с налудничавите ти твърдения. Единственото, което ме интересува е какво се е случило на предното събиране между нея и Нана.

- Не мога да бъда по-съгласна, че са напаст, но няма как да се съглася на подобно нещо. - изрече Силиа. - Ще изгубиш живота си, ако пробваш нещо.

"Че ти беше там, интересно как не помниш.", сви рамене Лилит. "Силиа както винаги се правеше на интересна и спореше за някакви глупости."

- Що пък да го загубя? - повдигна вежда Боркот. - Тренирах аз, ще ѝ кажа че съм богаташ и веднага ще ми го налапа, изобщо няма да разбере нищо. Само мъжа ще ми пречи, затова вие двете ако ми помогнете, всичко ще е перфектно.

- За съжаление не се чувствах добре и не си спомням почти нищо. Би ли била така добра да бъдеш по-конкретна?

Силиа се засмя.
- Това е абсурдно. Ще те убие и ще ти вземе златото, дори няма да се стигне до "налапване". - изрече принцесата. - Те така правят.