Парти организирано от Елвира

"Дървото явно не вижда така нещата.", изрече Лилит. "Щом е добра компания, дано я задържиш, че Силиа изобщо не е."

Силиа сви рамене.
- От къде да знам? Проклетата лисица лъже, че съм я била нагрубила. - изсумтя принцесата. - Честно казано, не ме интересува вече. След това смотано парти, взимам Клеодора и отивам на самотен остров. Писна ми да се занимавам с разни ненормалници.

- Да я задържа? Тя не е моя собственост. - отвърна наемният убиец.

- А парфюмерията?

"Не това имах предвид. Компанията пак може да се задържа и без да е твоя собственост.", изрече Лилит.

- Не виждам защо да не останем приятели. Познавайки те обаче, предполагам, че нямаш това в предвид. - присви очи Крисчън.

- Сандреа се справи добре последния път, когато трябваше да отсъствам, затова пак ще я управлява. - сви рамене принцесата. - Аз си взимам дракона и си тръгвам.

"Разбира се, че не.", засмя се Лилит. "Имаш нужда от по-добра компания и в други отношения."

Елвира се засмя.
- Да не би и Афсол да е избягал по този начин?

- Не страдам от липса на добра компания в никои отношения, Лилит. - присмя се Крисчън. - Изглежда ти си тази с подобен проблем, напоследък е единственото, за което ми говориш, съчувствам ти, ако е така.

Силиа сви рамене.
- Не знам. На мисия е, но не бих се учудила да е решил да изчезне за известно време. - отвърна принцесата. - И на мен ми се ще и ще го направя. Ще ям риба и преварена вода, но поне няма да имам хора около себе си.

"Изобщо не е така.", изрече Лилит. "Не ми липсва компания, даже напротив. Просто е странно как смяташ Дървото за добра компания."

- Това не е ли малко крайно?

- С мен се държи добре. Съжалявам, ако с теб не е била в настроение. - саркастично отвърна Крисчън.

Нана започваше да съжалява, че е върнала енергията на наемния убиец, но ставаше прекалено подозрително, та бе необходимо зло.

"То е интересно как е в настроение с когото и да е изобщо.", въздъхна Лилит.

- Не мисля. - въздъхна Силиа. - Десет години бях в лудницата, лишена от нормални човешки разговори. Персоналът нямаше как да ми обръща много внимание, тъй като бяха наясно, че съм здрава и нямаше как да им бъда приоритет. С лудите беше трудно да говориш, камо ли да се сприятелиш с тях. След като излязох се втурнах да създавам приятелства и да опознавам нормални хора, а не трябваше. И заради това сега ми е трудно, когато се сблъскам и с другата страна на хората.

- И всичкото това заради Крисчън и тази лисица? - вирна вежда Елвира.

Крисчън сви рамене.
- Не знам за какво говориш. Следиш ли я? - подигравателно попита мъжът.

"Няма и нужда, за да знам какво представлява.", изсмя се Лилит.

Един гном наближаваше събралата се група. От доста време търсеше начин да си отмъсти за кончината на брат си Парват, който бе бил подведен от някаква долна лисица. От тогава Боркот се закле, че ще изтреби цялата им подмолна и курвенска раса. Гномът разбра, че е ударил джакпота, когато видя че една от присъстващите беше именно мръсна лисица.

- И какво според теб представлява? - с насмешка попита Крисчън.

- Е, тя твърди, че съм я била нагрубила по някакъв начин, върви разбери какъв и той ѝ вярва. - изсумтя Силиа.

Елвира беше доста учудена от чутото.
- Сигурна ли си, че си разбрала правилно? - попита маркизата. - Съмнява ме Крисчън да повярва на някаква жена, която познава от няколко седмици.

"Ревливо Дърво, как само ти не го виждаш?", учуди се Лилит.