Парти организирано от Елвира

- Юки не е такава, каквато я описвате, но всички добре знаем, че това няма нищо общо с нея, нали така? - отвърна Нана. - Разбрах всичко за Вас от госпожица Далия. Аз съм тази, с която имате проблем.

Крисчън въздъхна. Не разбираше твърде какво провокираше това поведение у Нана и Силиа. Не изглеждаше като да бе станало нещо особено.

Каво са разплака напрао реки текнаха от него и препсува тъпата курва и лочи яко рикийка кончо и Курвито и те.

Силиа се изсмя.
- Но, разбира се. Съмнява ме онази коза да е видяла непознат в имението и да е пропуснала да ме оплюе по всякакъв начин. - изсумтя принцесата и махна с ръка. - Но честно казано, изобщо не ме интересува. Занимавайте си се там с "добрата" ти приятелка и не ме намесвайте в тъпотиите си.
Силиа се отдръпна от тези. Писна ѝ да се занимава с всякакви ненормалници.

Нана не си позволи да реагира на чутото, но вътрешно доста се издразни. Юки с какво я занимаваше? Не изглеждаше като на тази наистина да ѝ пука особено за този наемен убиец. Лисицата въздъхна тихо, сетне се върна при него. Въпреки всичко, беше обещала.
- Вероятно сам чувате начините, по които тази жена нарича мен и госпожица Далия. Все още ли не ми вярвате?

- Вярвам, че истината е някъде по средата. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - Не звучи особено значително, не обръщай внимание.

Нана изсумтя тихо. Този също не кооперираше особено без да е под пълното влияние на хипнозата ѝ.
- Предполагам сте прав. - реши да се съгласява с него, надявайки се да спре да се прави на интересен. - Не бива да позволявам на един лош опит да помрачава възможностите ми за приятелство с хората тук!

- Правилно. - отвърна Крисчън. - Силиа не е лош човек, дори и да е казала тези неща, вероятно просто е имала лош ден.

Силиа дочу казаното от Крисчън и се обърна рязко към двамата.
- Ти наистина вярваш, че съм го направила?

Крисчън се обърна към Силиа.
- Че си направила какво? - въпросително отвърна той. - Дори и да си, не смятам че е станало кой знае какво в крайна сметка.

Каво игра на въртележка с кончо и Курвито. Кончито спечели и го обухаха.

Силиа се учуди.
- Аз наистина не знам какво ти става напоследък. Не съм се държала лошо с тази, спорих с теб. И казах нещо, което си е неоспорим факт - Юки си е зла.

Лилит се засмя.
"Не ти трябва да обръщаш внимание на простотиите на госпожица Дърво. Добре си с тази."

- Нищо не ми става, какво да ми става? - изненада се Крисчън. - Чувствах се зле известно време, вероятно бях хванал някой вирус. Юки може да бъде доста ексцентрична и се опасявам, че не си спомням твърде много от предния ни разговор, но предполагам, че след като Нана е съгласна, можем да го оставим в миналото. - отвърна той и се обърна към Лилит. - Добре съм с "тази"? С коя? Лилит, за какво говориш?

- Съгласна е тя. - тихо изсумтя Силиа.
Принцесата се съмняваше, че се случва нещо странно тук, но нямаше представа какво. Знаеше обаче, че по някакъв начин двете проклети лисици са в дъното на всичко.

"Е, с Нана, как с коя?", засмя се Лилит.

- Не разбирам какво намекваш по отношение на Нана. - сухо отвърна чернокосият мъж.

"Че е доста по-добра компания от госпожица Дърво.", изрече Лилит. "Виждаш ли до къде те доведоха отношенията с Дървото? Започна да забравяш."

- Не забравям ни най-малко, просто откровено не разбирам, за какво говориш. Нана е приятна компания, разбира се, но това няма нищо общо с никого другиго.

Елвира доближи Силиа и я дръпна за ръка, сетне я отдалечи от останалите.
- Какво се случва там?