Парти организирано от Елвира

- Отново говориш за себе си, Свиньо. Аз с подобни неща не се занимавам, за разлика от теб.

- Съжалявам, но не мога да стоя тиха, докато така очевидно лъжете господин Крисчън. Вие ми държахте сметка за това че съм била спасена от него, коя сте Вие, че да решавате съдбата ми по такъв начин? - Нана се стараеше да звучи максимално смирено, без да повишава тон. Трябваше тази Силиа да излезе истерична и нелогична в очите на останалите.

Каво говори.
- Але курво как ве на булката на Курвито са качваши на Силия са качваши ти си много долна ве. - адски каза Каво.

- Никога не съм ти държала сметка, че си била спасявана. - изрече Силиа. - Просто споменах, че "добрата" ти приятелка Юки отново натовари Крис с някакви неща, вместо да си ги свърши сама.

Евдемия сбърчи вежди.
- Тъпако, изобщо недей да създаваш пълни недоразумения с изкривения си мозък. Никога не съм била със Силиа.

- Така ли виждате един живот? Нещо, с което Юки да се разпорежда? - саркастично се усмихна Нана. - Червенокосата жена може да потвърди как се държахте с мен. Господине, наистина не знам защо сега не казва истината, кълна се, че не Ви лъжа!

Елвира въздъхна. Горката Силиа, не разбираше в какво се беше забъркала пак.

Каво говори.
- Але курво ко пак лъжи прайш ве в къщето на Силия си вя гъзарете качвала си са сигура кинтажа си лепнала даже. - адски каза Каво.

- И как да призная нещо, което не съм сторила, идиотке? - вирна вежда Силиа. - О, тя Юки много добре си се разпорежда с животите на когото си поиска, сякаш не я знаем.

Крисчън знаеше, че Нана няма причина да го лъже, но от друга страна му бе трудно да повярва, че Силиа би се държала по такъв начин. Мъжът погледна въпросително към Лилит, която все още мълчеше.

- Свиньо, за разлика от теб, аз нито имам нужда от злато, нито се продавам за такова. Със Силиа никога не сме имали такива отношения и никога няма да имаме.

- Ето, дори сега го правите! Наричате ме "идиотка", без дори да ме познавате! Господине, чувате ли я? - отвърна Нана.

Каво говори.
- Але Силия можи да не ще ве ама ти си земала кинтажа знам та ве курво ти си много долна и си разпоретина ве на сички са качваш на лоната даже. - зверски каза Каво.

"Не съм много наясно с това с болестта, но ѝ се правеше на интересна за това, че е с Крисчън.", изрече Лилит. "Даже не те знам как не си се нахвърлила върху нея, госпожице Дърво."

- За себе си ли говориш отново, Свиньо? Нищо подобно не съм правила.

Каво говори.
- Але не ве курво аз съм си типтоп ве стига си изкарва остата че ше я запушим с чепарете си с кончо и Курвито. - зверски каза Каво.

- Запушвай си твоята с "чепарете" им, Свиньо, мен не ме интересува.

Крисчън въздъхна. Не беше сигурен на кого да вярва, освен в това, че думите на Нана трябва да са истина. Все пак, не му се струваше нищо повече от обикновено недоразумение.
- Изглежда проблемът не е чак толкова голям.

Каво говори.
- Але курво няма да прая таквизи неща ве на тебе ше го бутам яко ко ма ебе дали та ебе ве курво аз ше та еба и ше ти бъркам по дупките яко ве. - адски каза Каво.

Силиа разтърка чело с ръка.
- Какъв ти е по-точно проблемът? - обърна се принцесата към Нана. - Предвид какви приятелки сте с оная проклетница Юки, нещо пъклено ще е.

- Не, няма. Бъркай си по своите, Свиня гнусна.

Нана наклони глава встрани, сякаш не разбираше съвсем въпроса.
- Госпожо, аз нямах никакъв проблем, просто дойдох да се запозная с Вас, така и не разбрах, с какво провокирах ужасното Ви поведение. Юки и аз сме просто приятелки, не разбирам защо постоянно я намесвате в това.

Далия извъртя очи. Пиклата пак се правеше на интересна, нищо ново под слънцето.

Каво са смя като мангуст.
- Але курво как няма ве ейся ше ти прая гъзарете пещера ве. - зверски каза Каво.

- Защото е намесена, само още не знам по какъв начин. - изрече Силиа. - И ти първа намеси онази проклетница.