Търсене

- Нима не дадох достатъчно в името на благополучното ѝ съществуване? - засмя се Крисчън.

Силиа се изсмя. Крисчън най-вероятно щеше да каже, че няма да ѝ наеме слуги и след време щяха да научат невероятната новина, че го е направил.

Каво си зе кончото и Курвито и каза бай на мацките кат минаваши простата курва са изпърдя мощно на сурата и.

"Не сме.", изрече Лилит. "И е прав. Като не щеш да ѝ дадеш достъп до елитна клиентела, тогава ѝ наеми слуги."

Катрин реши да се прибира. Тя пожела лека вечер на присъстващите и си тръгна.

Крисчън се засмя. - Арус ме обвинява в същото. Наистина понякога се чудя дали не сте изгубени роднини. - отвърна той.

Евдемия реши да си върви. Тя пожела лека вечер на всички без Свинята Каво и си тръгна.

Афсол въздъхна и реши да остави Елвира на мира. Разбираше гнева ѝ, той самият също бе гневен на себе си.

- Ще се докарвам до каквото си пожелая. - изсъска Елвира. - Върви при милата си съпруга, вече си ѝ залипсвал.

Лилит извъртя очи. "Няма дъртата няма вина? Каква работа има да наднична в чужди дворове и да търси сметка на хората какво правят в тях?", попита жената. "Също така, добре, нека не спи с Арус. Не можеш да ѝ забраниш да п…

- Самият факт, че дори не се замисли, преди да скрои план да отнеме живота на една възрастна жена не говори твърде добре за нея, Лилит. Не очаквам да разбереш.

"Държанието ѝ до момента?", изрече Лилит. "Какво толкова е направила? Ето, тя иска да се промени. Това, че някаква дърта чанта не знае да си гледа работата, нейна вина ли е? Тя е в правото си да иска да я отстрани от жив…

- "Момичето" много добре знае защо няма да позволя подобно нещо, предвид държанието ѝ до момента. - невъзмутимо отвърна Крисчън. - В края на краищата Арус ми е приятел, не бих рискувал здравето му.

Афсол въздъхна. - Съжалявам, но се притеснявам за теб. - изрече той. - Моля те, не се докарвай до онова си състояние.

Елвира още веднъж зашлеви Афсол. - Кой ли ме докара до онова ми състояние и тогава? Точно ти беше! - изсъска жената. - Не си ми никакъв, за да ми казваш какво да правя, затова се връщай при скъпоценната си, невероятна съ…

Лилит скръсти ръце. "И защо не? Какво ти е направило момичето, че се държиш по този начин?", вирна вежда жената. "И това дали Арус ще ѝ помогне не е ли решение на Арус?"

Афсол разтри бузата си. Елвира бе права, но той мислеше за здравето ѝ. - Елвира, права си да си ядосана, но си спомни колко зле ти беше, когато се напи в онази таверна.

Крисчън се приближи до Нана и Лилит. - Това определено няма да се случи. - усмихна се приветливо той.

Елвира бе доста ядосана. Как смееше Афсол да ѝ държи сметка за това, което прави?! Маркизата го зашлеви. - Не си ти този, който ще ми брои чашите. - изсумтя тя. - Върви при жена си и не се занимавай с мен!

Афсол започна да се притеснява за Елвира. Той се доближи до нея и Силиа. - Не ви ли дойде в повече алкохолът?

"Защо не?", изрече Лилит. "Това е решение на Арус. Виж, помоли го, не си използвай уменията и може Крисчън да не ти пили на главата."

Нана въздъхна. - Ще опитам, но Крисчън вероятно няма да позволи. - намуси се тя.

Крисчън поклати глава. Не разбираше какво се случва с Елвира и Силиа. Той се върна при масата с напитките.

"Определено.", изрече Лилит. "Наистина по-добре говори с Арус относно начинанието си."

Елвира въздъхна. - Няма значение. - изрече тя. Този наистина не беше наред.