Търсене

След като Силиа и Елвира си тръгнаха, Афсол реши да си върви. Той пожела лека вечер на всички и се телепортира с Аша във вилата си.

Елвира кимна. - Разбира се, нека си тръгваме. Двете се телепортираха обратно в южното кралство.

Силиа реши, че не ѝ се слушат повече глупости. Принцесата се доближи до Елвира. - Нека си вървим, заболя ме главата вече.

- Ако двете имат вражда за нещо, не е моя работа да се меся в нея. Както казах, не са деца и могат да разрешат проблемите помежду си. Нито една от тях в момента не се намира в опасност. - сви рамене мъжът.

Аша въздъхна. Надяваше се онези две кучки да решат скоро да си размърдат задниците, защото не ѝ се стоеше вече тук.

"Много интересно. Щом Нана се почувства обидена - ще го преживее, но ако Дървото е обидено искаш да му помогнеш?", изрече Лилит. "Да, онова, което Нана ти стори действително не е хубаво, но Силиа прекалява."

- Да, но ще изчакам Елвира и Силиа. Искам да се уверя, че ще се приберат невредими.

- А кой ще потърси сметка на Нана за това, което ми стори? - студено отвърна Крисчън. - Предвид всичко случило се, не смятам че Нана е била обидена безпричинно от някого тук. Тя е възрастна, ще го преживее.

Аша се обърна към Афсол. - Извинявай, няма ли да се прибираме вече? - попита тя.

Силиа извъртя очи. Но разбира се, че лисугерът щеше да се чувства обидена. Сякаш не беше тя тази, която изпиваше енергията на Крисчън.

Лилит се изсмя и се доближи до Крисчън отново, сетне си наля вино. "Защо не ѝ потърсиш сметка за ужасното ѝ отношение спрямо Нана? Момичето се чувства обидено от Дървото.“

- От моя гледна точка и опит, не си казала и нищо вярно. - подигра се Крисчън. - Но този разговор както винаги е нелеп, не планирам да продължавам да го водя. - мъжът се отдалечи и отиде да си налее още вино.

"Стига глупости!", скръсти ръце Лилит. "Нищо невярно не съм казала за нея."

- Всеки, който има нещастието да бъде хванат от теб за слушател? - с насмешка отвърна чернокосият мъж.

Лилит се обиди. "Аз? Да настройвам някого срещу Дървото?", учуди се жената. "Че кого настройвам?"

- Честно да си призная, по-често виждам теб да настройваш други присъстващи тук срещу нея, отколкото виждам нея да влиза в пререкания с когото и да било. - невъзмутимо отвърна Крисчън.

Халон пожела лека вечер на всички и си тръгна.

Дейвид реши да си върви. Разбира се, животните не бяха пропуснали да покажат колко ненормални са.

"Сигурно.", изсмя се жената. "Но си е точно така. Готова е да се скара с всяка, която се навърти около теб."

- Ако това беше истина, очите ѝ щяха да бъдат изпепелени напълно много отдавна от присъствието ти, Лилит. - с насмешка отвърна Крисчън.

Лилит се засмя. "Ти виждал ли си я някога в настроение? Винаги се мръщи по тези партита и гледа изпепеляващо всяка жена, която те наближи."

Крисчън се обърна към Лилит. - Не бих могъл да кажа, Лилит. Вероятно не е в настроение. - сухо отвърна той. - Аз също не съм, така че се получава прекрасно.

Лилит се доближи до Крисчън. "Е, какво става с теб и Дървото? Хич не ти е обърнала и капка внимание."

- Не си в никаква опасност, но както и да е. Скоро ще говорим в дома ти. - пренебрежително отвърна Юки, след което си тръгна.

Катрин реши да си върви. Тя пожела лека вечер на всички и си тръгна.