Търсене

Катрин поклати глава. - Не питаш когото трябва. Аз също нямам представа какво трябва да правим, задачата бе просто да посетим това изоставено от боговете място. Поне карта да ни бяха дали.

Каво говори. - Але ней тъй ве то вечи сай записало в светотворението как я шлянкаме в гъзарете кончовения бог е повелял булка да става. - обясливо каза Каво и пуска сълзички.

- Трябва да се съглася. - въздъхна Крисчън. - Всъщност, какво точно се очаква да продължим да правим тук сега?

Катрин въздъхна и разтърка чело с ръка. - За съжаление. Това кралство изобщо не върви на добре.

Дейвид въздъхна. - Често се чудя изобщо живееш ли на същото място, на което и ние или просто пътуваш до някоя друга планета, когато не се събираме. - изрече Дейвид. - Никой не те задължава да бъдеш с Евдемия, няма такава…

Каво говори. - Але ней тъй ве курвата е долна тя права няма курвата ко иска никой не прай питанката ве аз не я ща ама с кончо вечи я челастрихме в гъзарете тряа да я зимам. - обясливо каза Каво.

- Ще се наложи да повярват, тъй като всички видяхме това с очите си... Макар и да не ми се искаше да ставам свидетел на подобни неща.

- Думите му за нищо не минават. Пълни небивалици излизат от устата му и ме съмнява някой изобщо да му вярва.

Дейвид още повече се обърка. - В думите ти няма грам логика, Каво. - изрече мъжът и започна да се храни. - Хем я искате, хем не я щете, хем тя трябва да ви обслужва, но тя това не го иска. Щом и двамата не се искате, зна…

- Имаме застраховка - присъствието на коняря. - Крисчън вдигна показалеца си и посочи към иглуто, където се намираха Каво и Дейвид.

Каво са зачуди. - Але крадлив серсем кой я ще тъз простата курва ве не я щем с звънчетата ама тряа с кончо вечи я помпихме яко в анала и ся булка тряа да ми стане тряа да на обслужва без да я щем туй сий нейното. - Каво …

- Ще ни помислят за още по-луди. - засмя се Катрин.

- Отсега си представям как ще реагират останалите. - засмя се Крисчън.

- Честно казано, разказът ни ще звучи все едно сме се надрусали. Просто чудесно. - въздъхна Катрин.

Дейвид сви рамене. - Тогава защо искаш да бъдеш с Евдемия? Няма грам логика в желанието ти.

- Опиумът в повечето случаи не работи така. - отвърна Крисчън. - Макар че можеше и да помогне да приемем по-лесно съществуването на животни, които познават коняря насред тези необитаеми територии.

Каво говори. - Але в бардачницата е гадниливо ве там само курвалък като курвата. - зверски каза Каво.

- Не искам да подхващам темата, но дори и опиумът, който Силиа взимаше няма да ни изтрие спомените.

- Не, благодаря! Вървете в публичния дом, там няма да ви откажат... май.

- За съжаление има голяма вероятност да си права. - въздъхна Крисчън.

Каво говори. - Але ем тогаз ако искаш да на обслужиш с кончито ве ше ти го бутнем яко. - обясливо каза Каво.

- Опасявам се, че нищо няма да е в състояние да ни помогне да преживеем подобно нещо. - въздъхна Катрин.

- Ако някой ми го буташе, щях да знам. Тъй като подобно нещо не се случва, значи никой не ми го бута. - извъртя очи Дейвид и прехвърли яденето си в чиния.

- Може би точно от това имаме нужда, за да преживеем присъствието на нашият скъп приятел коняря. - отвърна Крисчън.

Каво говори. - Але крадлив борсук как ше си добре ве зобаш тука само лоши гозбаре напрао на тебе ти го бутат сигура. - обясливо каза Каво.