Търсене

Иан изсумтя. Тази явно знаеше някой друг трик, въпреки това обаче, той не отпусна захвата си. Все някога щеше да се предаде. - За твое добро е да не се съпротивляваш много. Не съм дошъл за теб, макар и ти да изглеждаш до…

Силиа опитваше да не вдишва, но знаеше, че няма да може да удържа това дълго. Принцесата дереше ръцете на този мъж и скимтеше през ръката му, но явно никой не я чуваше. Не можеше още дълго да се съпротивлява на веществот…

- Скъпата ми приятелка Катрин, как кого? - засмя се Иан и в следващия момент сграбчи Силиа за врата, след което залепи кърпичката за устата и носа ѝ.

Силиа се бе приготвила за лягане, но нямаше вода, затова бе слязла да си напълни в една кана. Докато вървеше към стаята си, принцесата чу почукването. Робите вече си бяха легнали, нямаше кой да отвори. Пък и вероятно беш…

Иан разбра къде живее тази Катрин и реши да я навести. Дейвид нищо интересно не вършеше, освен да се напива от сутрин до вечер. Мъжът не подозираше, че в дома на момичето има и други хора. Бе избрал да дойде по тъмно, ни…

- Както кажеш. - сви рамене Розан. Не ѝ се нравеше особено тази идея да я остави сама, но за момента се налагаше. Ако видеше това да се повтаря, определено трябваше да я заведе при Мели.

- Добре съм. - изрече Силиа и излезе от банята. - Стресът от станалото с кораба, парите които ще изгубя заради това, станалото с Катрин... тези неща оказват влияние. Ще се оправя, не е нужно да се тревожиш за мен.

- Не знам дали е добра идея да те оставям сама тук, докато чакам. Почувствала си се зле, никой не те е видял. - отвърна жената.

- Това е добра новина, донякъде. - съобщи Силиа и забеляза притеснението върху лицето на Розан. - Какво има?

Розан сви устни. - Не знам дали не е лоша идея да повикаме Мели за всеки случай. - изрече жената и реши да ѝ съобщи наученото от Орландо. - Говорих с Орландо, ще проучи нещата. Има вероятност корабът да е бил нападнат от…

- Не съм сигурна. - отвърна принцесата. - Бях при Катрин, после решихме да си починем и докато вървях ми се зави свят. Дойдох тук и не помня останалото. Силиа се надигна с помощта на Розан и изми кръвта от лицето си. Не …

- Ти ми кажи! - изрече Розан. - Какво е станало с теб?

Силиа рязко отвори очи и първоначално се стъписа да види Розан. Принцесата се огледа наоколо. - Аз... какво се случи? - попита принцесата и се надигна до седнало положение.

Розан се прибра. Пътят, който намери бе наистина доста по-бърз. Жената искаше да се изкъпе и да си почине малко. Тя отвори вратата на стаята и забеляза, че Силиа я няма. Добре, явно беше излязла. Наемната убийца реши да …

Силиа кимна и въздъхна, след като Катрин се оттегли. Кой знае какво щеше да стане, ако с Розан не я бяха намерили в онази уличка. Принцесата също смяташе да си почине. Тя тръгна към стаята, която с Розан заеха. По пътя з…

Катрин се надигна от земята и помогна на Силиа с масата. Оставиха я на мястото ѝ, след което момичето прегърна принцесата. - Благодаря, че си тук, Силиа. Нямаше да мога да се справя с нищо без помощ. - изрече тя. - Ще от…

Силиа не знаеше нищо за този Иан, нито за враждата му с Дейвид. Знаеше обаче, че двамата с Катрин са негови жертви, не е само тя. - Той също страда заради това. - изрече тя и се сети за Крисчън и проклетият нападател, ко…

- Той... остана. - проговори Катрин без да вдига поглед от ръцете в скута си. - Не ме гледаше със съжаление, нито искаше да знае какво точно се е случило. Изглеждаше виновен. И това я ядосваше още повече. Тя обвиняваше и…

Силиа излезе на терасата и завари Катрин на пода. Изглеждаше уморена. Принцесата знаеше как мина срещата, нямаше нужда да пита. Тя приклекна и започна да събира парчетата от счупената чаша.

Катрин седна на пода. Не беше толкова гневна, но беше изморена.

Дейвид си пое дъх. Катрин криеше болката си зад срам и гняв, но не искаше да го прави пред него. - Ядосвай се, крещи, но пред мен не се преструвай, че не те боли. - изрече той и на върха на езика му беше да каже, че съжа…

Катрин отново извърна глава от срам. - Вече го направи. - отвърна тя.

Ужасно познато чувство се зароди в гърдите му и раменете му се отпуснаха. Пълно безсилие. Последно се чувстваше така, когато молбите сестра му да се върне обратно при него, така и не я достигнаха. - Не дойдох да се оправ…

- Но не можеш. - изрече тя и го погледна.

Дейвид сви устни. Трябваше внимателно да подбира думите си, не искаше да нарани Катрин ненужно, а само преди дни я беше обвинил, че може да си измисля. - Знам. - изрече накрая, стараейки се да изглежда спокоен. - Не знам…