Търсене

Каво пада и става и плака океани тряаши курвата тука да са явява да я помпят яко в остата. Тимбурлука говори. - Але добре ве добре кат няма булчето ви да ми лигави чепарете може и вий тримата. - тъжливо каза животното и …

Афсол скръсти ръце. - Е, Каво, няма да си получиш каквото търсиш. Тези тестове са абсурдни!

Мелвиел се стъписа от чутото. Феята мигом се разгневи. - В никакъв случай! - отсече тя.

Каво говори. - Але жълтура правдиво говори тука ше искаме да даваш чука на съдбата и дневника на съдбовеенето. - обясливо каза Каво. Тимбурлука говори. - Але Каво добре ве добре ше ги давам ама тряа да прайти тестове ве.…

Отело се погнуси при вида на странното същество. Никога досега не беше виждал нещо толкова... уродливо. - Дошли сме за... съдбовния чук и някакъв дневник. - плахо започна той.

Афсол тежко въздъхна. Трябваше да спре да се записва на такива събития заедно с Каво. - И? Нас това какво ни интересува?

Каво говори. - Але булче туй е едно животно дето ше прайми тестовете ве. - обясливо каза Каво. Животното са изкара беши малко гадно животно с пет козелски глави и три гъза и пет чепаре знойни. Животното говори. - Але гос…

- Нищо няма да му разберете, съветвам ви да не се мъчите. - въздъхна Афсол.

- Да се изкара "какво"? - учудено повтори Мелвиел. Нищо не разбираше, а смяташе че добре владее човешките езици.

Каво са клати за да и заяздиха с кончито и зе отборлъка да дояздят на пещерата. Чуха са тежки стъпки на кон който беше Каво ама не само Каво ми и отборлъка са доязди. Каво говори. - Але туй нещо е добра пещера сия ше чак…

Афсол присви очи. - След теб, Каво.

Отело беше доста объркан. - Намирам за леко странно как два така ценни артефакта ще се намират на едно и също място, но ако сте сигурен... - скептично отвърна мъжът.

Каво са чеса на главата и говори. - Але булче але жълтур да ве и чука ше зимами ама то и дневника шей там ве ся тряа да ходим в пещерата да прайм зимането. - обясливо каза Каво.

Мелвиел повдигна вежда. - Господине, предния път не ни ли казахте нещо за някакъв магически чук? Какво стана с него? - попита феята, запушвайки носа си, тъй като миризмата от коня ставаше все по-силна.

- Тестове? Ако са някакви простотии в твой стил, може да си ги минеш сам. Аз няма да се замесвам в някакви налудничави глупости за някакъв глупав дневник.

Каво говори. Кончо пръдна. - Але жълт борсук на Силия брато, туй е най вишото нещо ве неска ше зимаме дневника на съдбовеенето то е най доброто нещо и го има тука в тая гора титилейска ама тряа да прайм тестове. - обясли…

Мелвиел въздъхна тежко, чувайки че става дума за някаква елфка явно. Надяваше се да не е от Ленадра, не можеше да си позволи пътят ѝ отново да се пресече с тях. Не беше чувала има поданица на име Евдемия, но не се бе инт…

- Нямам никаква представа какво каза. - извъртя очи Афсол.

Каво са клати за да и говори ама на Силия на брата. - Але как ше я кълнем курвата то сий правдиво туй нещо напрао сай обадило от дневника на съдбовеенето ве. - обясливо каза Каво.

Отело присви очи. Отново тези елфи. След случилото се в Ленадра, никак не желаеше да му бъде напомняно за тях. - Разбирам. Надявам се нещата да се наредят за Вас в бъдеще. - усмихна се той. - Знаете ли какво бихме могли …

- Каво, пак ли клеветиш горката Евдемия? - обърна се Афсол към Каво.

Каво рева силни реки. - Але господине тя ней дори човек ве тяй елфове. - обясливо каза Каво.

Отело хвърли остър поглед към сестра си, задето го бе оставила да разговаря сам с лудия. - Не знам какво да Ви кажа... Не звучи като тази жена да е добър човек.

Мелвиел с радост се обърна към другия им съотборник. - Здравейте, радвам се да Ви видя. - усмихна се феята.

Афсол дойде и поздрави съотборниците си. Изобщо не се учуди, че Каво вече се е разревал.