Мистериозна гора - Отбор 2

Мелвиел и брат ѝ се появиха, но феята присви очи, когато видя че само онзи странен мъж с коня са там. С Отело се спогледаха, но нямаха друг избор, освен да го поздравят.
- Радвам се да Ви видя. - излъга бившата кралица на Ленадра.

Каво си фърля гъза в тавана и говори.
- Але булче сполай ти ве тука тряа да прайми добро горбетене.

Отело повдигна вежда. Нямаше представа какво означава думата "горбетене", никога не беше чувал подобна, нито в Ленадра, нито където и да било другаде.
- Прощавайте, господине, какво означава "горбетене"? - попита мъжът-фея.

Каво киризи тоз жълтия и говори.
- Але туй е нещо хубаво да прайми ве да доязди примирно една яка курва тука бърже да на обслужи миливо да и бъркаме по дупките и да ни гълта кереча. - обясливо каза Каво и си напрай мусколите.

Мелвиел се погнуси от чутото. Този мъж не изглеждаше с всичкия си. Жената се притесни, тъй като другият им съотборник все още го нямаше. Не желаеше да бъде нападната.
- Доста странно. Не вярвам да се случи подобно нещо. - тихо отвърна тя.

Каво цъкцъка.
- Але булче тей ве онъз мойта долната курва ней дояздила сигура си изкарва гъзарете някъде са вей да я помпят яко сичкото селяндур. - тъжливо каза Каво и плака сълзички. Кончо плака и той сълзички.

Отело още повече не разбираше какво иска да каже този очевидно луд мъж. Дори и да беше богат, мъжът определено нямаше намерение да преспива с него. Бедността изглеждаше по-добра опция.
- За кого говорите? Освен нас, тук няма никого другиго.

Каво рева реки ама говори.
- Але туй е една долна курва напрао гьонсурат 2000 злато давахми с кончито да на обслужи ама тя са напрай малко били и съд напрай напрао на бастиса да са чудим де да са дявами много е зле напрао пълен минус. - ревиво каза Каво и плака океани. Кончо и той плака много завалията.

Афсол дойде и поздрави съотборниците си. Изобщо не се учуди, че Каво вече се е разревал.

Мелвиел с радост се обърна към другия им съотборник.
- Здравейте, радвам се да Ви видя. - усмихна се феята.

Отело хвърли остър поглед към сестра си, задето го бе оставила да разговаря сам с лудия.
- Не знам какво да Ви кажа... Не звучи като тази жена да е добър човек.

Каво рева силни реки.
- Але господине тя ней дори човек ве тяй елфове. - обясливо каза Каво.

- Каво, пак ли клеветиш горката Евдемия? - обърна се Афсол към Каво.

Отело присви очи. Отново тези елфи. След случилото се в Ленадра, никак не желаеше да му бъде напомняно за тях.
- Разбирам. Надявам се нещата да се наредят за Вас в бъдеще. - усмихна се той. - Знаете ли какво бихме могли да правим тук още?

Каво са клати за да и говори ама на Силия на брата.
- Але как ше я кълнем курвата то сий правдиво туй нещо напрао сай обадило от дневника на съдбовеенето ве. - обясливо каза Каво.

- Нямам никаква представа какво каза. - извъртя очи Афсол.

Мелвиел въздъхна тежко, чувайки че става дума за някаква елфка явно. Надяваше се да не е от Ленадра, не можеше да си позволи пътят ѝ отново да се пресече с тях. Не беше чувала има поданица на име Евдемия, но не се бе интересувала твърде много от подчинените си като кралица, така че всичко беше възможно.

Каво говори. Кончо пръдна.
- Але жълт борсук на Силия брато, туй е най вишото нещо ве неска ше зимаме дневника на съдбовеенето то е най доброто нещо и го има тука в тая гора титилейска ама тряа да прайм тестове. - обясливо каза Каво.

- Тестове? Ако са някакви простотии в твой стил, може да си ги минеш сам. Аз няма да се замесвам в някакви налудничави глупости за някакъв глупав дневник.

Мелвиел повдигна вежда.
- Господине, предния път не ни ли казахте нещо за някакъв магически чук? Какво стана с него? - попита феята, запушвайки носа си, тъй като миризмата от коня ставаше все по-силна.