Мистериозна гора - Отбор 2

- Нищо няма да му разберете, съветвам ви да не се мъчите. - въздъхна Афсол.

Каво говори.
- Але булче туй е едно животно дето ше прайми тестовете ве. - обясливо каза Каво.
Животното са изкара беши малко гадно животно с пет козелски глави и три гъза и пет чепаре знойни. Животното говори.
- Але господа и булче аз съм голям тимбурлук тука е мойто нещо пещера. - обясливо каза животното и си мандахерца чепарете.

Афсол тежко въздъхна. Трябваше да спре да се записва на такива събития заедно с Каво.
- И? Нас това какво ни интересува?

Отело се погнуси при вида на странното същество. Никога досега не беше виждал нещо толкова... уродливо.
- Дошли сме за... съдбовния чук и някакъв дневник. - плахо започна той.

Каво говори.
- Але жълтура правдиво говори тука ше искаме да даваш чука на съдбата и дневника на съдбовеенето. - обясливо каза Каво.
Тимбурлука говори.
- Але Каво добре ве добре ше ги давам ама тряа да прайти тестове ве. - обясливо каза животното.
- Але кви тестове ве животно. - попитливо каза кончито.
- Але кончо големи тестове ве начи ся ше искам булчето ви да ми лигави чепарете. - обясливо каза тимбурлука и си въртя чеповете.
Каво плака сълзички.

Мелвиел се стъписа от чутото. Феята мигом се разгневи.
- В никакъв случай! - отсече тя.

Афсол скръсти ръце.
- Е, Каво, няма да си получиш каквото търсиш. Тези тестове са абсурдни!

Каво пада и става и плака океани тряаши курвата тука да са явява да я помпят яко в остата. Тимбурлука говори.
- Але добре ве добре кат няма булчето ви да ми лигави чепарете може и вий тримата. - тъжливо каза животното и пусна сълзичка.

Отело въздъхна. Това животно изглеждаше още по-противно и от странния мъж с коня. Дори и тези артефакти наистина да съществуваха, Мелвиел щеше да го прощава, защото нямаше намерение да участва в нещо подобно.
- Аз лично няма да го направя.

- Съжаля... Не, не съжалявам, но ще пропусна! - изсумтя Афсол.

Каво рева океани и пада и става ама говори.
- Але няма да става ве животно аз една курва имам ше я земам да та обслужи ве. - яко и мило каза Каво.
- Але Каво не става ве знам я тъз твойта курва то напрао гьонсурат кабайе. - адски за изсмя животното.
- Але животно знам ве ама туй сий мойто тъй е говяла съдбата. - ревиво каза Каво.
- Але Каво ем като не щети тогаз ше ва бастисам ве. - зверски каза тимбурлука и игра на Каво шамарите с чепарете си.
Каво пада и става ама кончо са разплака и почна животното с юмручета.

Афсол извади меча си от ножницата и се втурна срещу съществото. Посече го няколко пъти с меча си.

Мелвиел и Отело не можеха да се бият. Двете феи застанаха зад мъжете и силно се надяваха да могат да се справят с това ужасно същество.

Кончо са качва на Каво и са фърли напрао си напрай неговото супер зверски къч 4 тимбурлука пада и става и пак пада и накрая не става падна му кръвта и умря тъжливо пя мъртвите песни. Кончо зоба кръвта на животното да става мощен ама Каво го заши яко щото напрао му напрай гърбината на каймичка.
- Але кончо туй да не е песнопойка ве. - зверски пищя Каво и млати коня. Коня рева океани и са кръсти.

- Мъртво ли е? - плахо попита Мелвиел из-зад мъжете.

- Да. - потвърди Афсол. - Е, предполагам, че Каво може да си вземе артефактите и без тестове.

Отело присви очи. Ако артефактите бяха ценни, трябваше с Мелвиел да се опитат да ги откраднат на всяка цена.

Кончо са вкара да изкара чука на съдбата и дневника ама плака океани кат са изкара и говори.
- Але Каво чука на съдбата сай бастисал ве животното гой чупило напрао пепел туй ней добро нещо. - кончо пада и става и плака океани.
Каво пада и става и рева мощни язовири ама говори.
- Але кончо але дневника там лий ве. - попитливо каза Каво.
- Але дневника е добре ве Каво. - яко и мило каза кончито.

Отело беше доста разочарован да чуе думите на този кон. Определено не очакваше нещо подобно. Но, поне единият артефакт изглежда бе запазен.
- Е, тогава къде е дневника? - мъжът-фея ставаше нетърпелив.

Афсол извъртя очи.
- И какво толкова ценно има в дневника?

Кончо бърса сълзички и дава на Каво дневника. Каво зачете.
- Але тука господа е писано светотворенето ве пиши добре нещо начи пиши молебен за салатата напрао пиши да са слага краставичок куркома царевичок конска мас лучец сперма на видра и доматлък туй е добра салата за света и пиши тука за курвите който е курва да знай че светоброенето сай напрайло и ше гони черния възел като дойде деня на съдбата ше кляка на кончовения бог да лигави пастармата такоз нещо сай написало ве. - обясливо каза Каво. Наистина беши добро нещо.

Афсол ядно въздъхна.
- Явно си изгубихме времето за абсолютно нищо! - извика Афсол. - Не те знам какво ще правиш с тази информация Каво, но дори и тя няма да ти помогне да се събереш с Евдемия. Нищо не би било в състояние да накара тази жена да ти обърне внимание.

Отело и Мелвиел се спогледаха. Не можеха да повярват колко време загубиха, само за да чуят накрая... тази нелепост. Мъжът се плесна по челото.
- Господине, наистина ли това пише? Какъв магически артефакт е това тогава? - Отело определено започваше да губи търпението си.

Каво говори на жълтурите.
- Але брат на Силия ней тъй ве то курвата ше доязди ама сия неще щото нямам мангизата ве. - обясливо каза Каво.
- Але господине туй ни сме казвали чей вълшебство ве то туй е дневника на светотворенето то е хубаво нещо тряа да са чете яко. - обясливо каза Каво.

Мелвиел въздъхна тежко. Това пътешествие беше грешка, но златото ѝ трябваше отчаяно.
- Господине, това ли беше? Наистина ли няма нищо повече в тази пещера? - попита феята.