Мистериозна гора - Отбор 2

Мелвиел скръсти ръце. Не можеше да повярва на какво става свидетел.

Отело продължи да танцува известно време, но започваше да се изморява.
- Колко още? - попита мъжът-фея.

Гущера са източи на земята.
- Але ся искам Каво да го ближе ве. - зверски каза гущера.
- Але гущер не ве стига ве. - тъжливо каза Каво.
- Але няма стига ве Каво тогаз булчето ви да го ближе. - адски каза гущера.

- В никакъв случай! - отсече Мелвиел. - Не съм ничие "булче", не знам защо така ме наричате, но това не е честно. Брат ми изпълни желанието ти, сега ти трябва да ни кажеш въпросната тайна!

Гущера си напрай главата ама говори.
- Але добре ве добре яко и мило прай танцуване ше казвам начи тайната на живота е едно хубаво нещо тука има знойна пещера тряа с отборлъка да ходите да прайте горбета напрао там има много златно злато кат го броите ше ви са изпраят краката. - обясливо каза гущера.

- Това е тайната на живота? - засмя се Афсол. - Това звучи доста глупаво.

Гущера си изкара пръстите и прай среден пръст на тоз.
- Але ней тъй ве господине там кат заяздите в пещерата ше намирате и съдбовния чук там е сложен ве като зимате чука на съдбата ше прайте курвите да ви клякат да ви лигавят яко чепарете туй е добро нещо. - обясливо каза гущера.
- Але туй е наистина добро нещо. - яко и мило каза Каво.

Отело облече дрехите си, но не беше твърде доволен. Този чук, ако наистина съществуваше, дали можеше изобщо да се продаде за злато?! Не беше чувал за подобен артефакт.

- Изобщо не е добро нещо. Няма такава простотия като "Съдбовен чук", още повече такъв, който ще кара курвите да бъдат твои. Това са пълни глупости! - изсумтя Афсол. - Знаех си аз, че само ще си изгубя времето на това пътешествие.

- Ако това е същата онази пещера, за която господин Каво ни предупреди по-рано, и аз не съм сигурна че е добра идея. А и не знам за вас, господа, но аз не бих намерила приложение в "уменията" на чука. - засмя се Мелвиел.

Гущера са натъжи и са разплака.
- Але господа и булче кат не щети чука тука има едно прясно блато там като заяздите ше срещате як и мил крокодил той пази звездоборната монета. С тъз монета като давате на курвите и ше са кефят на макс напрао много е скъпа и ше клякат сички курви да ва обслужат веднага. - обясливо каза гущера.
- Але туй е добро нещо. - яко и мило каза Каво.

- Аз не виждам смисъл да сме тук. - извъртя очи Афсол. - Тези гнусни животни предлагат само безполезни предмети.

Отело въздъхна.
- Господин Афсол, прав сте. - усмихна се той. - Направих всичко това за нищо.

Гущера говори.
- Але господа ней тъй ве тука има напрао много добри неща кво ше искате да ви намирам. - попитливо каза гущера.

- Аз не искам нищо, само да се прибера. - въздъхна Афсол.

Мелвиел имаше нужда от злато, но не знаеше дали може да се довери на това странно животно.
- Зависи, има ли неща, които не са свързани с "курви"?

Гущера стана крушка и говори.
- Але господине и булче има ве тука ше давам от мойта плюнка то е голямо вълшебство мажите са и ставате напрао картечница ше ги помпите яко в анала женорята до зори ве. - обясливо каза гущера. Каво зе малко плюнка че туй е добро нещо.

Мелвиел се изсмя, това беше още по-нелепо.
- Господин гущер, това е напълно безполезно за мен!

Афсол въздъхна.
- Това е пълна глупост също.

Гущера са зачуди.
- Але господине как шей глупост ве нещеш ли да помпиш яко мацките ве ше ти са праят иначе ве. - зверски каза гущера и пусна сълзичка.

- Аз нямам проблем с мацките... май. - въздъхна Афсол, сещайки се за Елвира.

Каво говори.
- Але туй е хубаво нещо ше мислим ве гущер. - обясливо каза Каво и зе боркан с плюнка да си има.
- Але добре ве добре Каво тука ше съм кат решите да прайте доброструването. - обясливо каза гущера.

Отело се приближи до Афсол.
- Господин Афсол, дълго ли живеете тук? Със сигурност ли няма нищо интересно наоколо, което може да ви е попадало? - попита мъжът-фея.

- Не бих казал дълго, но не съм се интересувал толкова от териториите на кралството. - въздъхна Афсол.

- А с какво точно се занимавате? Със сестра ми сме пътешественици, обичаме да чуваме за културата на различните народи. - излъга Отело. Трябваше да разбере дали този мъж е богат.