Мистериозна гора - Отбор 2

- Никакъв шанс! - извика Афсол. - Това са пълни глупости.

Отело се заинтересува от въпросната "тайна на живота".
- Почакайте. Това може да е магическо същество. Ами ако казва истината? Би ли се съгласил само някой от нас да изпълни изискването ти? - попита той.

Гущера си удря гъза в тавана и заши Каво да си знай.
- Але Каво ей го ве тука ше са прай работата. Добре ве добре. - яко и мило каза гущера и си въртя чепарете.

Мелвиел се плесна по челото.
- Отело, ти добре ли си? Как ще се съгласиш на подобно нещо?! - повиши тон феята.

Афсол се погнуси.
- Сигурен ли сте, че искате да направите това, Отело?

Отело въздъхна.
- Какво толкова. Гущерът каза, че иска просто някой да танцува гол. Нищо повече. Звучи лесно.

- Не изглежда да е само това. - изрече Афсол и с погнусена физиономия погледна към гущера.

- Сега ще разберем. Надявам се това да си струва. - въздъхна отново Отело и започна да съблича дрехите си. След като остана гол, мъжът започна да танцува. Спомняше си банкетите в кралския дворец, там често танцуваше пред очите на принца.

Гущера са кефи на макс и жули яко чекии на сурата на тоз малко мъж беши тряаше булчето дай ама добре ве добре. Гущера жули яко чекии. Каво плака океани.

- Това е повече от отвратително. - изрече Афсол.

Мелвиел скръсти ръце. Не можеше да повярва на какво става свидетел.

Отело продължи да танцува известно време, но започваше да се изморява.
- Колко още? - попита мъжът-фея.

Гущера са източи на земята.
- Але ся искам Каво да го ближе ве. - зверски каза гущера.
- Але гущер не ве стига ве. - тъжливо каза Каво.
- Але няма стига ве Каво тогаз булчето ви да го ближе. - адски каза гущера.

- В никакъв случай! - отсече Мелвиел. - Не съм ничие "булче", не знам защо така ме наричате, но това не е честно. Брат ми изпълни желанието ти, сега ти трябва да ни кажеш въпросната тайна!

Гущера си напрай главата ама говори.
- Але добре ве добре яко и мило прай танцуване ше казвам начи тайната на живота е едно хубаво нещо тука има знойна пещера тряа с отборлъка да ходите да прайте горбета напрао там има много златно злато кат го броите ше ви са изпраят краката. - обясливо каза гущера.

- Това е тайната на живота? - засмя се Афсол. - Това звучи доста глупаво.

Гущера си изкара пръстите и прай среден пръст на тоз.
- Але ней тъй ве господине там кат заяздите в пещерата ше намирате и съдбовния чук там е сложен ве като зимате чука на съдбата ше прайте курвите да ви клякат да ви лигавят яко чепарете туй е добро нещо. - обясливо каза гущера.
- Але туй е наистина добро нещо. - яко и мило каза Каво.

Отело облече дрехите си, но не беше твърде доволен. Този чук, ако наистина съществуваше, дали можеше изобщо да се продаде за злато?! Не беше чувал за подобен артефакт.

- Изобщо не е добро нещо. Няма такава простотия като "Съдбовен чук", още повече такъв, който ще кара курвите да бъдат твои. Това са пълни глупости! - изсумтя Афсол. - Знаех си аз, че само ще си изгубя времето на това пътешествие.

- Ако това е същата онази пещера, за която господин Каво ни предупреди по-рано, и аз не съм сигурна че е добра идея. А и не знам за вас, господа, но аз не бих намерила приложение в "уменията" на чука. - засмя се Мелвиел.