Мистериозна гора - Отбор 2

Каво доязди с кончестър да чака отборлъка да прай работата и рупаха тучен треволяк.

Афсол дойде до мястото, на което трябваше да се съберат и вяло поздрави Каво.

Мелвиел дойде на уреченото място, заедно с брат си Отело. След отлъчването им от Ленадра, двамата се скитаха и събираха злато както могат. Записаха се за това събитие в Еритос, защото беше добра възможност за припечелване на средства. Феята забеляза, че някакъв мъж е пристигнал на мястото, заедно с коня си, както и друг мъж.
- Здравейте. - поклониха се двамата. - Аз съм Мелвиел. Тук сте за събитието организирано от Еритос, нали?

Каво каза хай на мацките и говори.
- Але да ве аз съм си господаря на коне Каво много съм добър чиляк от Еритос. - сексиво каза Каво.

Отело и Мелвиел се спогледаха. Мъжът-фея реши да се заеме с русокосия мъж, другият му се струваше немарлив на пръв поглед, не желаеше твърде много да го докосва. Мелвиел трябваше да се занимае с него, в крайна сметка сегашната им ситуация бе по нейна вина.
- Аз съм Отело, приятно ми е да се запознаем. - усмихна се мъжът, приветствайки другия.

Каво говори на отборлъка.
- Але господа тука тей ше прайми ли работата тряа да са прайми добре че кралицата да дава златното злато да прая свадбарето с курвата вечи. - обясливо каза Каво ама малко адски излезе щото курвата беши бастун.

Мелвиел въздъхна. Не разбираше почти нищо от думите на този странен мъж, но брат ѝ явно беше решил да я изпревари и да завърже разговор с по-заможно изглеждащия.
- Не знам какво имате предвид, но не смятате ли, че е доста грубо и необичайно да наричате годеницата си "курва"? - повдигна вежди жената.

Каво говори.
- Але ней тъй ве булче тя курвата е много долна ама тряа да я зимам за булка щото с кончо вечи и го бутахме яко в анала. - обясливо каза Каво и плака сълзички. Кончо са клати за да и плака и той мили сълзички.

Мелвиел още повече се изненада и откровено леко изплаши. Разбира се, че щеше да срещне някакви луди на това място, проклет да беше Лиси и цялото му кралство!
- Как така Вие и конят Ви...? Не, всъщност, не ми казвайте. Това е ужасно! - възкликна феята.

Каво пръдна.
- Але ней тъй ве булче тя сяй долен курволък ама като става булка ше става човек ве. - обясливо каза Каво и прай знаци че курвата ше сваля дирижабала.

Феята въздъхна и запуши носа си с ръка, миризмата, която се разнесе беше отвратителна. Не можеше да рискува да ядоса този странен мъж, не знаеше дали другият би я защитил.
- Нека не коментираме това, след като жената я няма. От тук ли сте, господине? - опитваше се да запази добрия тон тя. - Не съм сигурна какво можем да правим на това място.

Каво стана крушка и говори.
- Але булче тука с кончито ше прайм предложение да прайм състезание по салата ве. Дайте да прайми една добра гозба да са гостяваме мило. - яко и мило каза Каво.

Мелвиел хвърли поглед към брат си, който все още разговаряше с русокосия мъж. Отело беше доста хитър, отделяйки се от нея и оставяйки я в ръцете на този луд.
- Състезание по... салата? Какво имате предвид? - феята присви очи. Беше се наситила на подобни треволяци в Ленадра, не планираше отново да се прехранва със салати.

Каво блесна и говори.
- Але булче туй е хубаво нещо начи ше прайм салата мощно състезаване тука с кончо сме носили чеп на мастодонт мазга на мечка доматлък краставичок кукуруз напрао добро нещо ше става ве яко нутренти на макс. - обясливо каза Каво.

Мелвиел доста се погнуси от чутото. В никакъв случай нямаше да яде подобни извращения.
- Господине, какви неща говорите?! Съжалявам, не мога да консумирам подобни... храни. Ако това е нормално за вас в Еритос, аз определено не го намирам за нормално! - възмутено отвърна феята. Отело щеше да си плати, задето я заряза с този ненормалник.

Каво говори.
- Але да ве булче туй си е в Еритос нашто ама добре ве добре тогаз тряа да прайми яко пътешествуване на макс. - обясливо каза Каво.

Афсол въздъхна, слушайки Каво.
- Аз съм Афсол, приятно ми е да се запознаем. - изрече принцът. - Моля ви, опитвайте се да не обръщате внимание на Каво. Той говори пълни небивалици и нещата, които приказва въобще не са истина.

Отело хвърли пренебрежителен поглед към този странен мъж - Каво и се обърна отново към Афсол.
- Радвам се да го чуя, слушайки какво говори на горката ми сестра, доста започнах да се притеснявам. - отвърна мъжът.

Мелвиел се обърна към русокосият мъж.
- Приятно ми е да се запознаем, господин Афсол. Аз съм Мелвиел, това е брат ми Отело. Надявам се, че това пътешествие ще мине безпроблемно за всички ни. - въздъхна феята. Със странния мъж и коня наоколо, не ѝ се виждаше възможно.

- Трябва да ви предупредя, че ще се държи и много по-отвратително от това. - въздъхна Афсол и прокле късмета си и се обърна към жената. - Радвам се да се запознаем. Дано да мине безпроблемно.

Каво говори.
- Але как тей ве ний с кончо си са прайм най яко и мило. - обясливо каза Каво. Кончо са клати за да.

Отело въздъхна, чувайки думите на Каво. Този щеше да е пречка, не вярваше дори и Мелвиел да е толкова луда, че да иска да преспи с него. Гледайки го, не вярваше и да има особено много злато.
- Е, господин Афсол. Знаете ли нещо повече за това място? - усмихна се чаровно мъжът-фея.

Афсол махна с ръка.
- Няма да коментирам глупостите ти, Каво. Обаче от сега казвам, че няма да участвам в глупави състезания със салати. - изрече принцът и се обърна към Отело. - Опасявам се, че не. За пръв път стъпвам тук.

Каво плака океани ама говори.
- Але туй е добро място с кончо го знайми тука сме копали на лунна светлина продуктолък за салата. Начи тука има едно гьонсурат нещо само той една пещера тъз пещера има голям калабалък щото праят животеенето едни животни. - обясливо каза Каво.