Мистериозна гора - Отбор 2

- Трябва да ви предупредя, че ще се държи и много по-отвратително от това. - въздъхна Афсол и прокле късмета си и се обърна към жената. - Радвам се да се запознаем. Дано да мине безпроблемно.

Каво говори.
- Але как тей ве ний с кончо си са прайм най яко и мило. - обясливо каза Каво. Кончо са клати за да.

Отело въздъхна, чувайки думите на Каво. Този щеше да е пречка, не вярваше дори и Мелвиел да е толкова луда, че да иска да преспи с него. Гледайки го, не вярваше и да има особено много злато.
- Е, господин Афсол. Знаете ли нещо повече за това място? - усмихна се чаровно мъжът-фея.

Афсол махна с ръка.
- Няма да коментирам глупостите ти, Каво. Обаче от сега казвам, че няма да участвам в глупави състезания със салати. - изрече принцът и се обърна към Отело. - Опасявам се, че не. За пръв път стъпвам тук.

Каво плака океани ама говори.
- Але туй е добро място с кончо го знайми тука сме копали на лунна светлина продуктолък за салата. Начи тука има едно гьонсурат нещо само той една пещера тъз пещера има голям калабалък щото праят животеенето едни животни. - обясливо каза Каво.

- Едни животни? - повдигна вежди Мелвиел. Нищо не разбираше от странните бръщолевения на този луд. - Какви животни? Не виждам никого, освен конят Ви тук и нас.

Отело присви очи. Не знаеше дали той самият има желание да спи с този Афсол вече. Каво убиваше желанието му да съществува, камо ли да прелъстява някого.

Афсол се плесна по челото.
- Тогава ще стоим далеч от пещерата. Нямам намерение да се занимавам с животни.

Каво си изкара пръстите и говори.
- Але да ве ама те тез животни са много гьонсурат и може да дояздят ве имаши тука един гаден гущер той много си изкарва остата. - зверски каза Каво и препсува гущера.

- На мен също не ми звучи безопасно да се доближаваме до тази пещера. - кимна Мелвиел. - Какъв гущер?

Един гущер са изкара напрао пимбян беши и говори.
- Але аз съм гущера ве ама не съм гаден той Каво е мандръсан в главата аз съм добър гущер ве ше ви казвам голямото усмотрение. - яко и мило каза гущера.
Каво са изпърдя.

Афсол поклати глава. Защо въобще му беше да се записва за това?
- Не съм сигурен дали искам да знам. - въздъхна принцът.

Мелвиел не можеше да повярва на очите си.
- Как така говорите и сте гущер? - дори в Ленадра не беше виждала подобни неща. - Съжалявам но дори не Ви се разбира твърде много...

- Няма да се учудя да са роднини с господина тук. - изрече Афсол и посочи Каво, сетне се обърна към гущера. - Какво искаш?

Гущера говори.
- Але ко ше искам тука да играйте казачок малко за веселбата да прайм и ше ви давам тайната на живота. - обясливо каза гущера.

Отело не знаеше какво означават думите на гущера.
- Какво означава "казачок"? Какво точно искате от нас?

Афсол скръсти ръце.
- И каква е невероятната тайна на живота?

Гущера говори.
- Але първо тряа да са събличате и да клякате яко и мило да прайте яко танци на макс. - гущера си изкара чепарете и си завъртя чепа на главите на господата и булчето. Каво са активира.

- Да се съблечем?! - изкрещя Мелвиел. - Това няма да стане!

Каво говори.
- Але аз правдиво казвам чей гаден гущера ве. - обясливо каза Каво.
- Але тихо ве Каво. - адски каза гущера.