Мистериозна гора - Отбор 2

- Едни животни? - повдигна вежди Мелвиел. Нищо не разбираше от странните бръщолевения на този луд. - Какви животни? Не виждам никого, освен конят Ви тук и нас.

Отело присви очи. Не знаеше дали той самият има желание да спи с този Афсол вече. Каво убиваше желанието му да съществува, камо ли да прелъстява някого.

Афсол се плесна по челото.
- Тогава ще стоим далеч от пещерата. Нямам намерение да се занимавам с животни.

Каво си изкара пръстите и говори.
- Але да ве ама те тез животни са много гьонсурат и може да дояздят ве имаши тука един гаден гущер той много си изкарва остата. - зверски каза Каво и препсува гущера.

- На мен също не ми звучи безопасно да се доближаваме до тази пещера. - кимна Мелвиел. - Какъв гущер?

Един гущер са изкара напрао пимбян беши и говори.
- Але аз съм гущера ве ама не съм гаден той Каво е мандръсан в главата аз съм добър гущер ве ше ви казвам голямото усмотрение. - яко и мило каза гущера.
Каво са изпърдя.

Афсол поклати глава. Защо въобще му беше да се записва за това?
- Не съм сигурен дали искам да знам. - въздъхна принцът.

Мелвиел не можеше да повярва на очите си.
- Как така говорите и сте гущер? - дори в Ленадра не беше виждала подобни неща. - Съжалявам но дори не Ви се разбира твърде много...

- Няма да се учудя да са роднини с господина тук. - изрече Афсол и посочи Каво, сетне се обърна към гущера. - Какво искаш?

Гущера говори.
- Але ко ше искам тука да играйте казачок малко за веселбата да прайм и ше ви давам тайната на живота. - обясливо каза гущера.

Отело не знаеше какво означават думите на гущера.
- Какво означава "казачок"? Какво точно искате от нас?

Афсол скръсти ръце.
- И каква е невероятната тайна на живота?

Гущера говори.
- Але първо тряа да са събличате и да клякате яко и мило да прайте яко танци на макс. - гущера си изкара чепарете и си завъртя чепа на главите на господата и булчето. Каво са активира.

- Да се съблечем?! - изкрещя Мелвиел. - Това няма да стане!

Каво говори.
- Але аз правдиво казвам чей гаден гущера ве. - обясливо каза Каво.
- Але тихо ве Каво. - адски каза гущера.

- Никакъв шанс! - извика Афсол. - Това са пълни глупости.

Отело се заинтересува от въпросната "тайна на живота".
- Почакайте. Това може да е магическо същество. Ами ако казва истината? Би ли се съгласил само някой от нас да изпълни изискването ти? - попита той.

Гущера си удря гъза в тавана и заши Каво да си знай.
- Але Каво ей го ве тука ше са прай работата. Добре ве добре. - яко и мило каза гущера и си въртя чепарете.

Мелвиел се плесна по челото.
- Отело, ти добре ли си? Как ще се съгласиш на подобно нещо?! - повиши тон феята.

Афсол се погнуси.
- Сигурен ли сте, че искате да направите това, Отело?

Отело въздъхна.
- Какво толкова. Гущерът каза, че иска просто някой да танцува гол. Нищо повече. Звучи лесно.

- Не изглежда да е само това. - изрече Афсол и с погнусена физиономия погледна към гущера.

- Сега ще разберем. Надявам се това да си струва. - въздъхна отново Отело и започна да съблича дрехите си. След като остана гол, мъжът започна да танцува. Спомняше си банкетите в кралския дворец, там често танцуваше пред очите на принца.

Гущера са кефи на макс и жули яко чекии на сурата на тоз малко мъж беши тряаше булчето дай ама добре ве добре. Гущера жули яко чекии. Каво плака океани.

- Това е повече от отвратително. - изрече Афсол.