Мистериозна гора - Отбор 2

Мелвиел въздъхна и се обърна към Каво.
- Господин Каво, изглежда познавахте този гущер. Как имате подобни познанства? - попита феята. Беше ѝ чудно как така човек се познава с магически същества.

Каво говори.
- Але булче с кончо ходим по света ве то си е нашто да киризим светоброенето и животните ве. Кат зема курвата и тя ше ходи да си прай света. - обясливо каза Каво и си напрай мусколите.

Афсол въздъхна.
- Наемен убиец съм. - отвърна той.

Отело се усмихна. Това означаваше, че този мъж има пари.
- Звучи мистериозно. Трудна работа е, предполагам.

- Зависи. Има си и своите минуси. - отвърна принцът. - Не сте стъпвали до сега в Еритос?

- Наистина продължавам да не разбирам защо искате да се ожените за тази жена, след като не я харесвате. - въздъхна Мелвиел, спомняйки си за проклетника Лиси.

- Трябва да призная, че не съм. - наведе глава Отело. - Това е първият път, в който аз и сестра ми идваме тук. Често срещана професия ли е Вашата по тези земи? Толкова много клиенти ли има за подобна... услуга?

Каво пада и става и плака реки ама говори.
- Але булче то е такоз нещо че напрао си набихме хуя с тъз долната курва аз де да знам чей такъв долен курволък напрао като са изкара сичкото селяндур и праят бокаке на главата и викат але Каво голяма парантия е ве Каво тряа да я земаш за булка човек да става и аз ше я зимам ко да прая ся като сме я помпили с кончестър в анала. - тъжливо каза Каво и рева океани.

- В това няма никаква логика, господин Каво. - отвърна Мелвиел. - Просто си намерете жена, която харесвате, според мен това ще Ви направи по-щастлив.

Каво говори.
- Але то аз имах женоря ама едни гадни дракони ги избиха ся нямам нищо само долната курва тряа да зема да стане и курвата човек не да седи долна курва без права ве. - зверси каза Каво.

Мелвиел присви очи. Нейната раса също нямаше права в родното ѝ място. Започваше да съжалява тази жена.
- Това звучи още по-ужасно. За нея. - отвърна Мелвиел.

Афсол се замисли.
- От познатите ми по тези земи сме четири-пет човека. - сви рамене принцът.

- Интересно. Какво смятате да правите, докато вземем решение накъде ще поемем? - Отело се надяваше този мъж да го покани да прекарат нощта заедно. Обикновено това се случваше.

- Смятам да се прибирам вкъщи. - отвърна Афсол. - Не възнамерявам да се задържам още дълго на това откачено място.

- Къщата Ви далеч ли е? Със сестра ми нямаме къде да отседнем...

Каво си изкара мусколите и говори.
- Але тука в къщето може да дояздите робините ше ва нагостят салатата ако са прайли ако не са прайли ше ги бухаме яко. - обясливо каза Каво.

- В Еритос има много евтина таверна. - изрече Афсол. - Препоръчвам ви я повече от дома на Каво.

Каво са разплака и писа на Силия брата в тефтера с тез дето щяха да гонят влака.
- Але ней тъй ве ама добре ве добре да ва ядат дивите зверове тогаз. Дано не ва ядат. - тъжливо каза Каво и си зе кончото и тръгна да си прай прибирането че да прай плана за зимане на курвата кат дояздят да праят зимане на съдбовния чук.

Мелвиел махна с ръка за довиждане на лудия Каво и се обърна към Афсол.
- Таверна? - тя хвърли остър поглед към брат си. - Предполагам, че с брат ми ще се опитаме да я потърсим. Надявам се да не се загубим.

- Ще ви изпратя до там и после ще се прибера. - предложи Афсол.

Отело се приближи до Мелвиел и прошепна тихо в ухото ѝ, за да не бъде чут от другия мъж.
- Погрознял ли съм? Какво се случва? Дори онзи гущер не ме искаше...

- Млъквай и бъди благодарен и на това. - прошепна обратно Мелвиел, сетне се обърна към Афсол. - Благодаря Ви, господине. Надявам се последващите ни срещи да бъдат по-благополучни.

- Ами честно казано, не се надявайте. С Каво никога не се знае. - отвърна Афсол и тръгна към еритоската таверна.

- Да, този господин не изглежда с всичкия си, ще ме прощавате. - кимна Мелвиел, сетне тя и Отело последваха русокосия мъж. Трябваше да измислят как да го прелъстят, за да изкарат още злато.

Каво доязди с кончито и седнаха да чакалаят отборлъка да има яко праене до дупка.