Мистериозна гора - Отбор 2

Гущера са натъжи и са разплака.
- Але господа и булче кат не щети чука тука има едно прясно блато там като заяздите ше срещате як и мил крокодил той пази звездоборната монета. С тъз монета като давате на курвите и ше са кефят на макс напрао много е скъпа и ше клякат сички курви да ва обслужат веднага. - обясливо каза гущера.
- Але туй е добро нещо. - яко и мило каза Каво.

- Аз не виждам смисъл да сме тук. - извъртя очи Афсол. - Тези гнусни животни предлагат само безполезни предмети.

Отело въздъхна.
- Господин Афсол, прав сте. - усмихна се той. - Направих всичко това за нищо.

Гущера говори.
- Але господа ней тъй ве тука има напрао много добри неща кво ше искате да ви намирам. - попитливо каза гущера.

- Аз не искам нищо, само да се прибера. - въздъхна Афсол.

Мелвиел имаше нужда от злато, но не знаеше дали може да се довери на това странно животно.
- Зависи, има ли неща, които не са свързани с "курви"?

Гущера стана крушка и говори.
- Але господине и булче има ве тука ше давам от мойта плюнка то е голямо вълшебство мажите са и ставате напрао картечница ше ги помпите яко в анала женорята до зори ве. - обясливо каза гущера. Каво зе малко плюнка че туй е добро нещо.

Мелвиел се изсмя, това беше още по-нелепо.
- Господин гущер, това е напълно безполезно за мен!

Афсол въздъхна.
- Това е пълна глупост също.

Гущера са зачуди.
- Але господине как шей глупост ве нещеш ли да помпиш яко мацките ве ше ти са праят иначе ве. - зверски каза гущера и пусна сълзичка.

- Аз нямам проблем с мацките... май. - въздъхна Афсол, сещайки се за Елвира.

Каво говори.
- Але туй е хубаво нещо ше мислим ве гущер. - обясливо каза Каво и зе боркан с плюнка да си има.
- Але добре ве добре Каво тука ше съм кат решите да прайте доброструването. - обясливо каза гущера.

Отело се приближи до Афсол.
- Господин Афсол, дълго ли живеете тук? Със сигурност ли няма нищо интересно наоколо, което може да ви е попадало? - попита мъжът-фея.

- Не бих казал дълго, но не съм се интересувал толкова от териториите на кралството. - въздъхна Афсол.

- А с какво точно се занимавате? Със сестра ми сме пътешественици, обичаме да чуваме за културата на различните народи. - излъга Отело. Трябваше да разбере дали този мъж е богат.

Мелвиел въздъхна и се обърна към Каво.
- Господин Каво, изглежда познавахте този гущер. Как имате подобни познанства? - попита феята. Беше ѝ чудно как така човек се познава с магически същества.

Каво говори.
- Але булче с кончо ходим по света ве то си е нашто да киризим светоброенето и животните ве. Кат зема курвата и тя ше ходи да си прай света. - обясливо каза Каво и си напрай мусколите.

Афсол въздъхна.
- Наемен убиец съм. - отвърна той.

Отело се усмихна. Това означаваше, че този мъж има пари.
- Звучи мистериозно. Трудна работа е, предполагам.

- Зависи. Има си и своите минуси. - отвърна принцът. - Не сте стъпвали до сега в Еритос?