Мистериозна гора - Отбор 2

- Пълна загуба на време. Дори и да имаше нещо друго, госпожице Мелвиел, щеше да бъде също толкова безполезно.

Каво са чеса главата.
- Але булче ми туй е ве то туй е много добро нещо напрао цялото светоброене сай написало тука. - обясливо каза Каво кончо са клати за да.

Мелвиел въздъхна тежко.
- На мен не ми звучи като твърде "добро нещо", съжалявам господине. - жената кимна, чувайки думите на златокосия мъж. - Ако няма нищо друго за правене тук, можете да задържите този "дневник на светоброенето". Аз и брат ми ще се върнем в Цветово за момента.

Каво си удря гъзарете в тавана и говори.
- Але булче добре ве добре ше зимами с кончестър дневника на светотворенето то е хубаво нещо като зачитами на курвата и напрао ше и са изпраят краката. - обясливо каза Каво.

Афсол се засмя.
- Нямам търпение да видя това. - изрече той. - Щом сме приключили, аз ще си вървя.
Афсол пожела лек ден на съотборниците си и тръгна към замъка си.

Мелвиел не разбираше изобщо какво има предвид този мъж, но определено не искаше и да знае, щом включваше елфка.
- В такъв случай Ви пожелавам успех. - отвърна жената. - Отело, хайде, отиваме в Цветово. - тя хвърли поглед към брат си. Надяваха се на това място да открият нещо ценно или да прелъстят богаташи, но вместо това попаднаха на студен, незаинтересован мъж и някакъв абсолютно луд.

Отело също пожела лека вечер на лудия с коня и последва сестра си. Поне щяха да вземат злато за участието си в тази глупост.

Каво тури дневника на кончито отдоло и каза бай на мацките и тръгна да си прай прибирането.