Мистериозна гора - Отбор 2

Каво са чеса на главата и говори.
- Але булче але жълтур да ве и чука ше зимами ама то и дневника шей там ве ся тряа да ходим в пещерата да прайм зимането. - обясливо каза Каво.

Отело беше доста объркан.
- Намирам за леко странно как два така ценни артефакта ще се намират на едно и също място, но ако сте сигурен... - скептично отвърна мъжът.

Афсол присви очи.
- След теб, Каво.

Каво са клати за да и заяздиха с кончито и зе отборлъка да дояздят на пещерата. Чуха са тежки стъпки на кон който беше Каво ама не само Каво ми и отборлъка са доязди. Каво говори.
- Але туй нещо е добра пещера сия ше чакалим да са изкара тимбурлука ве. - обясливо каза Каво.

- Да се изкара "какво"? - учудено повтори Мелвиел. Нищо не разбираше, а смяташе че добре владее човешките езици.

- Нищо няма да му разберете, съветвам ви да не се мъчите. - въздъхна Афсол.

Каво говори.
- Але булче туй е едно животно дето ше прайми тестовете ве. - обясливо каза Каво.
Животното са изкара беши малко гадно животно с пет козелски глави и три гъза и пет чепаре знойни. Животното говори.
- Але господа и булче аз съм голям тимбурлук тука е мойто нещо пещера. - обясливо каза животното и си мандахерца чепарете.

Афсол тежко въздъхна. Трябваше да спре да се записва на такива събития заедно с Каво.
- И? Нас това какво ни интересува?

Отело се погнуси при вида на странното същество. Никога досега не беше виждал нещо толкова... уродливо.
- Дошли сме за... съдбовния чук и някакъв дневник. - плахо започна той.

Каво говори.
- Але жълтура правдиво говори тука ше искаме да даваш чука на съдбата и дневника на съдбовеенето. - обясливо каза Каво.
Тимбурлука говори.
- Але Каво добре ве добре ше ги давам ама тряа да прайти тестове ве. - обясливо каза животното.
- Але кви тестове ве животно. - попитливо каза кончито.
- Але кончо големи тестове ве начи ся ше искам булчето ви да ми лигави чепарете. - обясливо каза тимбурлука и си въртя чеповете.
Каво плака сълзички.

Мелвиел се стъписа от чутото. Феята мигом се разгневи.
- В никакъв случай! - отсече тя.

Афсол скръсти ръце.
- Е, Каво, няма да си получиш каквото търсиш. Тези тестове са абсурдни!

Каво пада и става и плака океани тряаши курвата тука да са явява да я помпят яко в остата. Тимбурлука говори.
- Але добре ве добре кат няма булчето ви да ми лигави чепарете може и вий тримата. - тъжливо каза животното и пусна сълзичка.

Отело въздъхна. Това животно изглеждаше още по-противно и от странния мъж с коня. Дори и тези артефакти наистина да съществуваха, Мелвиел щеше да го прощава, защото нямаше намерение да участва в нещо подобно.
- Аз лично няма да го направя.

- Съжаля... Не, не съжалявам, но ще пропусна! - изсумтя Афсол.

Каво рева океани и пада и става ама говори.
- Але няма да става ве животно аз една курва имам ше я земам да та обслужи ве. - яко и мило каза Каво.
- Але Каво не става ве знам я тъз твойта курва то напрао гьонсурат кабайе. - адски за изсмя животното.
- Але животно знам ве ама туй сий мойто тъй е говяла съдбата. - ревиво каза Каво.
- Але Каво ем като не щети тогаз ше ва бастисам ве. - зверски каза тимбурлука и игра на Каво шамарите с чепарете си.
Каво пада и става ама кончо са разплака и почна животното с юмручета.

Афсол извади меча си от ножницата и се втурна срещу съществото. Посече го няколко пъти с меча си.

Мелвиел и Отело не можеха да се бият. Двете феи застанаха зад мъжете и силно се надяваха да могат да се справят с това ужасно същество.

Кончо са качва на Каво и са фърли напрао си напрай неговото супер зверски къч 4 тимбурлука пада и става и пак пада и накрая не става падна му кръвта и умря тъжливо пя мъртвите песни. Кончо зоба кръвта на животното да става мощен ама Каво го заши яко щото напрао му напрай гърбината на каймичка.
- Але кончо туй да не е песнопойка ве. - зверски пищя Каво и млати коня. Коня рева океани и са кръсти.

- Мъртво ли е? - плахо попита Мелвиел из-зад мъжете.