Търсене

- Има ли значение? И без това не вярвам да си замълчиш за малкото си завоевание.

"Много си груб.", намръщи се Лилит. "Да посетя ли и Катрин след това и да ѝ разкажа какво се е случило?"

- Не виждам причина да благодаря на жена, която ме изнасилва. - изсумтя Дейвид. - Просто приключвай и ме остави на мира.

"Много сте чувствителни по тези земи към подобни действия.", засмя се Лилит. "Задоволявам както себе си, така и теб, трябва да си ми поне малко благодарен."

- Не само това се смята за изнасилване, Лилит. Не съм давал съгласие да спя с теб. Не знаех, че си ми дала нещо, за да ме парализираш. Не е ли изнасилване това?

Лилит се засмя. "Че изнасилвам ли те?", изстена тя и забърза темпото си. "Да съм ти натикала нещо в задника?"

- Катрин никога не си е позволявала да ме изнасилва! - изсъска Дейвид. Кога щеше да възвърне контрола върху тялото си?

"Не мога, скъпи, прекалено хубаво е, за да го направя.", изстена Лилит. Тя продължаваше да се движи, както ѝ харесва, тъй като Дейвид трудно можеше да стори нещо в това си състояние. "Много по-добра съм от Катрин, нали?"

Дейвид се прокле в ума си. Защо му трябваше да се съгласява да се яви на този пикник? Нямаше представа какво можеше да е наказанието, заради това. - Лилит, спри! - извика той. Нямаше ли да се появи някой, който да му пом…

Лилит се изсмя. "Никакъв шанс. Ще ти помогна да се освободиш от нарастващото желание.", изрече тя и облиза устни. Тя дръпна панталона и бельото на Дейвид до коленете му и надигна роклята си, сетне пое члена му в себе си.…

Дейвид стисна очи. - Лилит, престани веднага!

"Щеше ли да спиш с мен, ако ти бях предложила учтиво? Не, нямаше.", поклати глава Лилит. "Това ви е проблемът на всички." Лилит възседна краката на Дейвид и започна да разкопчава панталона му. Бръкна под бельото му и се …

- Не! - извика Дейвид и опита да се надигне, обаче изобщо не можеше. - Лилит, стига глупости, това е прекалено!

Лилит се засмя. "О, стига де, защо ме гледаш толкова изплашено? Няма да те изкормя, какво те притеснява?", изрече тя. "Лейди Камила казва, че си добър, смятам да се уверя в това."

Дейвид погледна жената над себе си с широко отворени очи. - Какво си направила? - изрече той, опитвайки се да се изправи, но сякаш съвсем бе изгубил чувственост в крайниците си.

Лилит се подсмихваше, докато наблюдаваше как Дейвид се опитва да се изправи. "Не виждам защо да ти говоря за секс, като направо мога да ти покажа.", изрече тя накрая и избута мъжа да легне върху одеялото.

- Съжалявам, Лилит, просто е странно да не подхванеш нещо такова. - засмя се Дейвид. Дейвид все повече започваше да губи чувственост в ръцете си. - Трябва да се поразтъпча малко. - изрече той и опита да се надигне, но му…

Лилит нарочно се нацупи. "Не мога да ви разбера. Когато говоря за секс ми се сърдите и казвате, че само за това мисля. Когато не го правя, пак не сте доволни.", изрече тя. "Нямате угодия."

- За сега се държиш изключително добре, което много ме учудва. - засмя се Дейвид. - Не знам как още не си започнала да ми говориш за секс.

"Бе ще се оправите.", засмя се Лилит и забеляза как пръстите на Дейвид почти изпуснаха чашата. Добре, паралитикът започваше да действа. "Е, харесва ли ти този неловък пикник?"

- Не знам и не мисля, че вече ме интересува толкова. - изрече Дейвид и отпи още от виното си. Може би беше от виното, но започна да му става топло.

"Има нещо, което я комплексира, но не знам какво.", изрече Лилит замислено. "Красива е, има хубаво тяло, не знам какво я е прихванало."

- Не знам какво можехме да си кажем повече на тази тема. - изрече Дейвид. - Колкото и пъти да обяснявах, че между мен и робинята ми няма абсолютно нищо, тя не повярва и продължи да твърди обратното.

"Затова за тези неща трябва да се говори.", размаха пръст Лилит.

- Тя е добро момиче, но ревността ѝ минава всякакви граници. Не знам дали мога да ѝ вярвам, че се е променила. Не съм сигурен дали не е номер, с който да ме накара да си оправим отношенията и отново да започне с нелепост…