Търсене

- Не виждам отровената си спиритуална енергия по начина, по който вие я виждате. - отсече Юки. - Достатъчно добре се отнесох с теб, не е мъдър избор да продължаваш да си от грешната ми страна. - предупреди я тя.

- Сигурен съм, че съществува, тъй като след като и аз бях замесен в това, започнах да вървя по следите на тази история. Признавам, че не разбрах много, но извършителят е клиент на Арабела от Еритос. Тази информация е фак…

- Мога, но не виждам това как ще помогне. По-добре ще е за нея сама да осъзнае, че не може да живее без досег до цивилизация.

Елвира приближи Афсол. - Не можеш ли да говориш със Силиа да остане? Или пък да накараш брат си да разбере къде е този безлюден остров.

"Ако изобщо съществува такава.", отвърна замислено Лилит.

- Разбира се. Силиа и повечето тук, са също така мои близки. - отвърна той. - А и все още не сме разнищили историята с нападението над нея.

- Не разбирам защо реагираш така, наистина. Господарят Неро никога не ти е мислил злото, ако беше така, щеше да създаде отрова, която да те убие. Той беше много против Долината на Кошмарите да иска смъртта ти, дори и сле…

"Интересува ли те толкова изобщо?", изрече Лилит и отпи от виното си.

Каво рева океани и препсува тъпата курва и са изпърдя мощно и игра гол казачок.

- Животът продължава с или без всички ни. Ти и аз знаем това най-добре. - невъзмутимо отвърна Крисчън, отпивайки от виното си. - Определено не е причина за някого да живее в изолация. Не мисля, че тук фокусът би следвало…

Дейвид беше съгласен с решението на Силиа. Тези животни изобщо не се издържаха.

- Наистина върви да те прегледат някъде, ненормална Свиньо. Продължаваш и продължаваш да ме бъркаш със себе си. Елфката реши да си върви. И без това нямаше какво повече да прави тук. Тя пожела лека вечер на присъстващите…

Каво говори. - Але курво как не та знаят ве сичкото нещо та знай то сай говорило къв курвотоп си напрао на света е написано. - обясливо каза Каво.

- Дори и отровата да разяде цялата ми енергия, никога няма да го потърся. Би следвало да знае това също толкова добре, колкото местонахождението ми. - ядно отвърна Юки.

- Продължаваш да говориш за себе си, Свиньо. Мен дори не ме познават по тези земи.

Лилит на свой ред се засмя. "Ако си забелязал, а няма как да не си, враговете ѝ са много по-силни от нея. Нищо не може да им направи, колкото и да се тръшка. Затова е решила да си ходи. Прав ѝ път, не мисля че толкова би…

Каво са пляска главата и говори. - Але курво то туй е приказката ве ко си изкарваш ся остата за сяко нещо то тука сичкото селяндур тай киризило къв долен минус си. - обясливо каза Каво.

Крисчън се засмя и отпи от виното си. - Нека да се престорим за момент, че думите ти са истина. След като е така, защо би оставила враговете си, както ти ги наричаш, да спечелят? Не би ли следвало това да е още една прич…

Евдемия скръсти ръце. - Според теб, явно не е, тъй като има "чепаре". Или ще кажеш, че не каза точно това преди малко?

Каво са пляска главата и говори. - Але курво как шей мъж Силия ве тя сий добре момичито. - обясливо каза Каво.

Лилит се засмя. "Аз не съм от тук, съжалявам. И как да не е вярно? Който да посмее да каже нещо, което не ѝ харесва и вече ѝ е враг."

Нана повдигна вежди. - Но, Юки, господарят Неро винаги е знаел къде си. Никога не е имал нужда от нас, за да те открие. Той смята, че е редно ти сама да го потърсиш. - отвърна лисицата, макар и да знаеше, че думите ѝ ще …

Евдемия вирна вежди. - Нима твърдиш, че Силиа е мъж? После не бил разпространявал лъжи.

- Това съвсем не е вярно и добре го знаеш. - отвърна Крисчън. - Северняците наистина сте доста странни, ще ме прощаваш.

Каво говори. - Але курво ти не си спала ве тя тай въртяла яко на чепарете си. - обясливо каза Каво.