Търсене

"Прав си, за съжаление обаче, аз се съмнявам, че ще е нещо положително.", въздъхна Лилит.

Андромеда реши да си върви. Беше забравила какво представляваха тези партита и това ѝ дойде малко в повече. Жената пожела лека вечер на всички, след което тръгна към дома си.

- Не съм съгласен, държат се прекалено подозрително. - присви очи Арус, чак сега осъзнавайки, че Нана вероятно чува всичко. - Предполагам рано или късно ще разберем.

"Това имах предвид. Не мисля, че и това правят.", въздъхна Лилит. "За връзка не може да се говори между Крисчън и която и да е жена."

Нана разбира се, също имаше перфектен слух и чуваше съвсем ясно думите на Арус. Лисицата силно се прокашля.

- Зависи как дефинираш да има нещо между тях. - засмя се тихо Арус. - Изглежда имаме различни виждания по този въпрос. Аз не смятам, че Крис има връзка с лисичката в никой случай. Просто смятам, че се чукат.

Евдемия побърза да се отдръпне, след което се върна при Халон.

"Със Силиа не се харесват. Ако имаше нещо между нея и Крисчън, тя веднага щеше да побърза да го натрие в лицето на Дървото. Обаче това не се случва, за съжаление.", въздъхна жената.

Каво си зе кончото и Курвито и каза бай на мацките ама кат минаваши пред курвата са изпърдя яко и активно да си знай курвотопа.

Афсол се зарадва, че Елвира ще му дойде на гости. Трябваше да направи и невъзможното, за да я накара да остане в замъка му.

Юки въздъхна. Не знаеше колко добре чува Нана, но тя определено чуваше всичко, което търговецът на роби говореше пред онази Лилит. Същите нелепости твърдеше и за нея преди време.

Елвира помисли малко. Разбира се, че искаше двамата с Афсол отново да имат отношения, а това сега беше и по-важно от всеки друг път. Тя го целуна, след което се отдръпна от него. - Хубаво, ще дойда до замъка ти. Само за …

- Наистина ли вярваш на всичко, което лисичката казва? - тихо отвърна Арус. - Аз определено не ѝ вярвам.

"Да, това го помня, обаче Нана изглеждаше ужасно недоволна, че е бил при нея през цялото време. Каза даже, че не е можела да си обслужва клиентите заради това.", отвърна Лилит.

- Забравяш колко дълго не живя с нас в имението. - намигна ѝ Арус.

"Да, но след това имение май нищо друго не е правил за нея.", отвърна Лилит.

- Много зависи от "нещото". - развеселено отвърна Арус. - В сравнение с него аз определено съм бил доста по-скромен в подаръците си към нея.

Дейвид реши да си върви преди онова животно Камила да е решило да му скочи. Той пожела лека вечер на останалите и си тръгна.

"Просто не виждам за какво да се държи така, ако има нещо между тях. А с теб не се държи така, защото ти не си скръндза за разлика от приятеля си."

- И в това не съм особено убеден. - засмя се тихо Арус. - Ако нямаше нищо, лисичката нямаше да се държи по подобен начин. Не се държи така с мен.

- А не може ли изобщо да не присъстват разни дъртофелници? - изсумтя Нана.

"Изглежда няма история помежду им, жалко. Дървото заслужаваше точно обратното.", въздъхна тихо жената.

- Ще се постарая да се уверя, че поне неустоимите старици ще се върнат при оригиналния обект на техните нестихващи желания. - засмя се тихо мъжът.

- Мен ако питаш е взаимно. Дори и когато отидохме само аз, Далия, той и Алиса, лисичката също се държеше странно спрямо него. - отвърна Арус. - Искам да разбера каква е историята, но уви, никой от тях не иска да ми каже.…

Силиа се засмя. - То това ще е така, докато не разберем историята. - отвърна принцесата.