Плаж

- Предупредил съм ви, следващият път е мой ред да водя, независимо кой участва. - отвърна Крисчън. 

- Напълно. Особено спомняйки си как само преди година-две дойде да ме моли да следим Крис и другата лисичка. - засмя се тихо той.

Силиа кимна.
- Знам. - отвърна тя. - Ти поне не си като Арус, очаквам да е нещо по-добро. 

Лилит сви рамене.
"Изглежда вече няма намерение да го следи, което е добре. Иначе сигурно щеше да иска да следи какво правят с Нана."

- Е, то и аз бих искал да видя какво правят с Нана. - продължи да се смее тихо търговецът. 

- Радвам се, че поне още някой тук вярва в мен. - засмя се Крисчън.

"Освен да се държи лошо с нея, изглежда нищо друго.", въздъхна Лилит. 

Силиа се засмя.
- То това ще е така, докато не разберем историята. - отвърна принцесата. 

- Мен ако питаш е взаимно. Дори и когато отидохме само аз, Далия, той и Алиса, лисичката също се държеше странно спрямо него. - отвърна Арус. - Искам да разбера каква е историята, но уви, никой от тях не иска да ми каже. И това ако не е същинска неправда, не съм сигурен кое би било.

- Ще се постарая да се уверя, че поне неустоимите старици ще се върнат при оригиналния обект на техните нестихващи желания. - засмя се тихо мъжът.

"Изглежда няма история помежду им, жалко. Дървото заслужаваше точно обратното.", въздъхна тихо жената. 

- А не може ли изобщо да не присъстват разни дъртофелници? - изсумтя Нана.

- И в това не съм особено убеден. - засмя се тихо Арус. - Ако нямаше нищо, лисичката нямаше да се държи по подобен начин. Не се държи така с мен.

"Просто не виждам за какво да се държи така, ако има нещо между тях. А с теб не се държи така, защото ти не си скръндза за разлика от приятеля си."

Дейвид реши да си върви преди онова животно Камила да е решило да му скочи. Той пожела лека вечер на останалите и си тръгна.  

- Много зависи от "нещото". - развеселено отвърна Арус. - В сравнение с него аз определено съм бил доста по-скромен в подаръците си към нея.

"Да, но след това имение май нищо друго не е правил за нея.", отвърна Лилит. 

- Забравяш колко дълго не живя с нас в имението. - намигна ѝ Арус.

"Да, това го помня, обаче Нана изглеждаше ужасно недоволна, че е бил при нея през цялото време. Каза даже, че не е можела да си обслужва клиентите заради това.", отвърна Лилит. 

- Наистина ли вярваш на всичко, което лисичката казва? - тихо отвърна Арус. - Аз определено не ѝ вярвам. 

Елвира помисли малко. Разбира се, че искаше двамата с Афсол отново да имат отношения, а това сега беше и по-важно от всеки друг път. Тя го целуна, след което се отдръпна от него.
- Хубаво, ще дойда до замъка ти. Само за няколко дни. 
Маркизата се изправи от мястото си и пожела лека вечер на останалите, след което си тръгна. Още повече се беше уморила.
 

Юки въздъхна. Не знаеше колко добре чува Нана, но тя определено чуваше всичко, което търговецът на роби говореше пред онази Лилит. Същите нелепости твърдеше и за нея преди време.

Афсол се зарадва, че Елвира ще му дойде на гости. Трябваше да направи и невъзможното, за да я накара да остане в замъка му. 

Каво си зе кончото и Курвито и каза бай на мацките ама кат минаваши пред курвата са изпърдя яко и активно да си знай курвотопа.

"Със Силиа не се харесват. Ако имаше нещо между нея и Крисчън, тя веднага щеше да побърза да го натрие в лицето на Дървото. Обаче това не се случва, за съжаление.", въздъхна жената.