Плаж

- Нима? - подсмихна се Крисчън. - Тоест, ако утре отидем в съдебната зала в Еритос, там няма да има заведени дела срещу теб?

"Няма активни дела срещу мен, прегледай си очите.", изрече жената. 

- Не съм казал, че са активни. - засмя се Крисчън. - Но познавайки те, това е просто въпрос на време.

Лилит извъртя очи.
"Ха-ха, много смешно.", отвърна жената. "Не е моя вината, че не знаете как да се забавлявате." 

Нана се приближи и хвана чашата с коктейла, който наемния убиец пиеше, сетне го изплиска в лицето му. 
- Благодари се, че е само това! - троснато отвърна лисицата.  

Афсол седна до Елвира.
- Може ли да поговорим? 

Силиа забеляза станалото между Крисчън и Нана и беше изненадана. Принцесата отиде да вземе кърпи от бара, сетне се приближи до наемния убиец.
- Ето. - тя му ги подаде. 

 

Крисчън се стъписа назад, но не успя да избегне течността, разплискваща се по лицето му навреме. Мъжът разтърси глава, сетне се изсмя и взе кърпата от Силиа, благодарейки ѝ с поглед.
- Изглежда вече е късно, прихванали сте менталните си заболявания една на друга. - отвърна той. - Не съм сигурен кой от нас не знае как да се забавлява, но ви уверявам, че определено не съм аз. В момента доста се забавлявам.

"То това заслужаваш, задето винаги правиш напук и се държиш ужасно.", намуси се Лилит. 

Елвира се обърна към Афсол. Седеше твърде близо до нея.
- Какво има? 

Афсол се усмихна.
- Не искаш ли да ми погостуваш няколко дни? 

- И защо да го правя? Да гледам спомени от милата ти съпруга, не благодаря! 

- Замъкът беше ремонтиран. Няма нищо останало от тези хора. - сурово отвърна Афсол. - Просто искам да знам, че си добре. 

- Аз съм си добре и без теб. - отвърна тя. Не беше познал, ако мислеше, че толкова лесно ще стане. 

- Държа се ужасно? Нима? - засмя се Крисчън. 

- Разбира се, че Лилит е права. - намеси се и Нана. - Това беше най-малкото, което заслужаваш, заради отвратителното си държание към мен.

"Държиш се лошо с горката Нана, мен ме остави, отдавна съм ти свикнала.", изрече жената. 

- Знаеш какво имам предвид. - подшушна той в ухото ѝ. - Просто няколко дни. 

- Нямаме ли доста свидетели за това как "горката Нана" се държи с мен? - повдигна вежда Крисчън, сетне отново се засмя.

Елвира се усмихна.
- Няма да стане. Знам ги аз твоите няколко дни, после няма да мога да си тръгна. 

Каво доязди на тъз новата караконжола и говори.
- Але булче ти нещо си зомбове май. - обясливо каза Каво и са изплаши малко.

"Е, ти какво очакваш след толкова много откази? Тя нищо особено не иска, а ти се държиш зле с нея. Как да реагира накрая?"

- Зомбове? - учуди се Андромеда. - Аз бях ангел, Каво, но отдавна не изглеждам като преди, така е.

Крисчън плесна с ръце.
- Нямаш си и на представа колко се радвам да чуя, че мислиш по този начин. - той се обърна към лисицата с усмивка на лице. - Ето, Лилит изглежда е съгласна да ти помогне с новия бизнес, както и да ти наеме слуги. След като за нея не е нищо особено.

- Не му обръщай внимание, Андромеда. Наистина не си заслужава.