Нана слушаше разговора между Силиа и онази нейна робиня, или слугиня или каквато там ѝ се явяваше. Лисицата изсумтя от гняв, защо другите печелеха толкова много злато, без да полагат почти никакви усилия? Това никак не беше честно.
Плаж
Вероника тежко въздъхна.
- То вероятно повечето жители на Кросфайър Муунлайт са по-богати от короната на Еритос. - отвърна жената. - Имах предвид, че казват, че сте най-богатия в южното кралство. Търговията с роби явно е доста доходоносен бизнес.
Ако можеше да започне да има отношения с този и той да я засипва със скъпи вещи и злато, можеше и да успее да си стъпи малко на краката.
- То вероятно повечето жители на Кросфайър Муунлайт са по-богати от короната на Еритос. - отвърна жената. - Имах предвид, че казват, че сте най-богатия в южното кралство. Търговията с роби явно е доста доходоносен бизнес.
Ако можеше да започне да има отношения с този и той да я засипва със скъпи вещи и злато, можеше и да успее да си стъпи малко на краката.
Розан кимна.
- След проблема с корабите явно всичко е наред. - изрече наемната убийца.
- След проблема с корабите явно всичко е наред. - изрече наемната убийца.
Арус поклати глава в отрицание.
- Дали съм най-богат в южното кралство не бих могъл да предположа, но определено не се оплаквам. - усмихна се той. - Чувал съм от Елвира, че Вашият род също е известен в Еритос. Любопитно ми е да разбера повече за семейството, от което произхожда толкова прекрасна дама.
- Дали съм най-богат в южното кралство не бих могъл да предположа, но определено не се оплаквам. - усмихна се той. - Чувал съм от Елвира, че Вашият род също е известен в Еритос. Любопитно ми е да разбера повече за семейството, от което произхожда толкова прекрасна дама.
Алиса си отдъхна, изглежда Крис щеше да отстъпи тази жена на Арус.
Нана нямаше да остави нещата така. Лисицата отиде при наемния убиец, за да се пробва да изпроси още злато.
- Чуваш ли ги тези двете? - гневно започна тя.
- Чуваш ли ги тези двете? - гневно започна тя.
- Засега. - отвърна Силиа. Трябваше да заделя и злато за всеки случай. - Получих покана от принцеса Шен Мей да посетя Калабрия за няколко дни.
Крисчън хвърли невярващ поглед към Нана.
- За разлика от очевидно теб, да подслушвам останалите не е сред хобитата ми. - невъзмутимо отвърна той. - За кого говориш?
- За разлика от очевидно теб, да подслушвам останалите не е сред хобитата ми. - невъзмутимо отвърна той. - За кого говориш?
Вероника се усмихна.
- Семейството ми от няколко века държи мините в Еритос. От там е цялото ни препитание. - отвърна жената. - Голяма част от ресурсите остават за короната разбира се, други се продават на други местности.
- Семейството ми от няколко века държи мините в Еритос. От там е цялото ни препитание. - отвърна жената. - Голяма част от ресурсите остават за короната разбира се, други се продават на други местности.
- За Силиа и робинята ѝ, как за кого? - изсумтя Нана. - Искам да ми помогнеш да отворя някакъв бизнес!
- Отиват за Короната... - замислено продължи изречението ѝ Арус, хвърляйки поглед към Камила. - Наясно сте къде наистина отиват, нали?
Розан се усмихна.
- Това звучи добре. - изрече тя. - Какво смятате да правите?
- Това звучи добре. - изрече тя. - Какво смятате да правите?
- Доколкото ми е известно, ти вече имаш бизнес. С който определено нямам намерение да ти помагам. - отсече Крисчън.
Вероника хвърли бърз поглед към Камила, сетне се обърна към Арус.
- Това не е моя работа. Короната изисква част от тях, а какво прави после... никой не знае. - отвърна жената. - Не мога да се оплача.
- Това не е моя работа. Короната изисква част от тях, а какво прави после... никой не знае. - отвърна жената. - Не мога да се оплача.
- Защо продължаваш да се държиш така с мен? - отвърна Нана. - Вече се извиних, не съм сигурна какво още да направя.
- Ще обиколим империята и пазарите вероятно. Ще дойдеш с мен, не желая полуделите от ревност съпруги на императора пак да ми се правят на интересни. - въздъхна Силиа.
- Радвам се да чуя, че поне някой в това кралство е в добро положение. - намигна ѝ Арус. - Ако имаш нужда от робини, с удоволствие бих помогнал.
Розан се усмихна.
- Разбира се, че ще дойда.
- Разбира се, че ще дойда.
Вероника се засмя.
- Семейството ми има прислуга, не знам защо са ни и роби. - отвърна жената. - Пък и тук търговията с тях е забранена, не искам да си навличам ненужни проблеми, тъкмо се върнах.
- Семейството ми има прислуга, не знам защо са ни и роби. - отвърна жената. - Пък и тук търговията с тях е забранена, не искам да си навличам ненужни проблеми, тъкмо се върнах.
- Бих очаквал да не ме въвличаш в бизнес начинанията си като за начало. - отвърна Крисчън.
- Спокойно, Вероника. Имам една робиня, бих ти я дала напълно безплатно. - усмихна се Елвира.
Арус се засмя.
- Елвира, защо говориш така? Нима Зола не си върши добре задълженията?
- Елвира, защо говориш така? Нима Зола не си върши добре задълженията?
Силиа дочуваше разговора на Крисчън и Нана. Това ли беше измислил противния лисугер тоя път? Сега и бизнес ли щеше да иска да ѝ отваря?! Принцесата ядно сви устни и отпи голяма глътка от коктейла си.
- Просто смятам, че не е справедливо всички да получавате толкова много злато на готово, докато аз се трудя всеки ден. - скръсти ръце лисицата. - Не смятам, че е нормално.
- Тя сигурно ги върши, няма как да знам, тъй като слава на боговете не ми се налага да ѝ гледам грозната мутра, иначе отдавна щях да съм по... - жената млъкна като се усети какво щеше да каже. Не желаеше все още да споделя, че е бременна. - Няма значение. Зола е във вилата ми, не я знам какво прави. Не сте ли чували слухове хора да са умирали на място по пазарите?
Влез, за да отговориш.
