Плаж

Силиа отново сви рамене.
- Че аз съм го оставила и то не ги подрежда в моя полза, няма и да ги подреди. - въздъхна принцесата. - Все едно, не мога повече да мисля над тези неща, нито ще ги разбера, нито нищо. Искаш ли да се прибираме?

- Добре. - кимна Елвира и двете със Силиа си тръгнаха.

Силас беше решил да си отмъсти на Афсол чрез Елвира. Принцът се въртеше край замъка ѝ и се изненада, когато забеляза, че Силиа е при нея. Плановете му трябваше да почакат, тъкмо щеше да ги обмисли по-добре. Той се бе скрил зад бара, докато двете жени си говореха. След като се увери, че са се отдалечили достатъчно, той започна да ги следи отново.

Силиа дори не си направи труда да слезе по всичките стълби на небесния замък. В един момент просто скочи, а водата ѝ се струваше все по-близко. След като падна във водата, тя изплува и започна да се носи. Не я интересуваше къде точно ще я отведе течението, ледената вода отмиваше приятно следите от агонизиращата болка, която изпитваше с дни. 

Катрин дойде заедно с Церсей на това място. Ако съществото обичаше много дълбоки води, то навярно тук щеше да му хареса. Това място беше огромно и кой знае колко дълбоко. 

Огромно същество изплува от водите и скочи към новодошлата.

Катрин се зарадва, че успя да победи съществото. В далечината виждаше нещо, трябваше да разбере какво е, след което да заведе дракона си в лечебницата.

Катрин се приближи по-близо до странното нещо на брега. Очите ѝ се разшириха, когато осъзна, че е човек. Това чудовище да не би да го беше убило? Момичето се доближи още и с ужас установи, че лежащия човек на брега е Силиа. Тя коленичи до нея и грубо я разтърси.
- Силиа? - извика тя. - Събуди се! 

Силиа бавно отвори очи. Тя забеляза надвесената над нея Катрин и за миг се учуди къде се намира, след което си спомни. Не предполагаше, че вълнението ще я изхвърли на брега.
- Катрин? Какво правиш тук? 

- Въпросът е ти какво правиш тук. Имаш ли представа, че тук имаше опасно чудовище? - Катрин бе повишила тон. - Защо си без драконите си? 

Силиа въздъхна и се изправи на крака. Имаше нужда от още сън.
- Дълга история. - отвърна принцесата. - Благодаря, че си го заловила. Вероятно щеше да ме изяде, ако ме беше забелязало. 

Катрин въздъхна. Изглежда Силиа се бе надрусала отново.
- За твое добро, Силиа, подложи се на лечение. Не знам през какво преминаваш, не знам колко голяма е болката ти, но не съм сигурна, че употребата на опиум е добро решение. - започна Катрин разтревожено. - Виж какво стана днес. Ако наистина не бях взела това баунти, сега можеше да си мъртва! Осъзнаваш ли това? 

Силиа изсумтя. Имаше ли изобщо смисъл да се оправдава? Всички вярваха, че отново употребява.
- Напълно добре съм си. - изрече Силиа. - Все пак, благодаря, че си ми спасила живота.
Принцесата трябваше да се прибере до замъка си и да се наспи.

Катрин тежко въздъхна. Надяваше се Силиа наистина да се вземе в ръце. Тя се обърна към Церсей и двете се отправиха към лечебницата.

Повече информация за Тиргол, предоставена от библиотеката в Нимора:

Дейвид дойде заедно с Хектор и онъз гарга и затърси чудовището. Не знаеше какво ще победи в това състояние, ама все едно. 

Огромно чудовище изплува от водите и нападна новодошлия.

Дейвид беше радостен, че успяха да победят, ама май трябваше да спре да пие за малко, че виждаше двойно. Трябваше да мине през лечебницата и да се прибере. 

Повече информация за Талмор, предоставена от библиотеката в Нимора:

Каво си зе кончото Курвито и кучито и доязди да фарфали караконжола и зе да чакали завалията и звънчетата.